Когато ръководството на най-престижния шампионат по тенис - "Уимбълдън", реши, че заради войната в Украйна няма да позволи участието на състезатели от Русия и Беларус, никой не очакваше колко по британски иронична ще е развръзката.
Още тогава в местните медии се появиха коментари, че решението е взето не просто като позиция срещу военната атака на Владимир Путин, а защото би било абсурдно съпругата на принц Чарлз - Кейт Мидълтън, която е патрон на All England club, да връчи титла на руснак или рускиня.
По ирония на съдбата обаче, се случи точно така. Родената в Москва рускиня Елена Рибакина - 23-та в световната ранглиста, неочаквано спечели турнира. И вдигна гордо титлата. Но не за своята родина, разбира се.
Това стана възможно, тъй като от 2018 г. младата надежда на руския тенис избра да се състезава за друга държава заради липсата на финансиране в Русия. Така тя стана първата шампионка на Казахстан от турнир от Големия шлем на сингъл, побеждавайки третата в ранглистата Онс Жабьор (Тунис).
Рибакина винаги е казвала, че страната, която е повярвала в нея е Казахстан, а не Русия. Сега това решение вече наистина изглежда най-доброто в живота ѝ.
"От момента, в който започнах да представям Казахстан, бях много щастлива, че мога да продължа да играя и че това е професионална кариера. Никой не знаеше как ще стане. Това беше много важно решение за мен. И с цялата подкрепа на федерацията на Казахстан, с подкрепата на президента Булат Утемуратов, мисля, че това е нашата обща победа", каза Рибакина в интервю за Ройтерс след пристигането си в столицата Нур-Султан.
Когато обаче на пресконференцията след победата беше попитана какво мисли за войната в Украйна и действията на президента Владимир Путин, тя не се обяви срещу него.
"Съжалявам, но английският ми не е много добър. Не разбрах втората част от въпроса. Единственото, което мога да кажа, е, че представям Казахстан. Човек не избира къде да се роди. Хората в Казахстан повярваха в мен и не спират да ме подкрепят. Видях флаговете по трибуните. Не знам как би трябвало да отговоря на подобни въпроси".
Но при следващия въпрос тя не успя да запази самообладание. Запитана как биха реагирали на триумфа й нейните родители, които не е виждала от началото на войната, тъй като не се е връщала в Русия, а те не са могли да дойдат да я гледат на турнира, тя успя само да каже: "Вероятно те ще бъдат супер горди“, преди да се разплаче.
Когато успя да се съвземе, просто добави: "Искахте да видите емоции, държах ги в себе си твърде дълго“.
"Това беше трогателен момент, по-трогателен, ако трябва да бъда честен, от всичко, което се случи на Централния корт, Шекспировата сцена", коментира Кристофър Клери в "Ню Йорк таймс".
В същото време дългогодишният президент на руската Федерация по тенис Шамил Тарпишчев дори опита да си припише успеха на Рибакина .
"Едва ли британците са си мечтали за такъв финал. Страхотно е, че Елена ще играе на финал на Уимбълдън, тя е продукт на нашата школа. В един момент имахме финансови проблеми, заради което тя отиде в Казахстан, където сега е по-добре. Всеки има глава на раменете си. Разбира се, че ще бъде страхотно, ако спечели. Всички ще я подкрепяме на финала", каза той още преди мача за титлата пред Риа Новости.
След победата Тарпишчев продължи в същия дух: "Поздравления за Рибакина! Все пак е тръгнала от руската школа!".
Думите му бяха коментирани иронично в "Ню Йорк таймс". "Как може успехът на Рибакина да бъде убедително обрисуван като бляскава история за руския триумф, когато именно липсата на подкрепа от страна на Русия за нейната кариера в крайна сметка я накара да промени лоялността си?".
Наистина - руската тенис федерация няма почти никакви заслуги за успехите ѝ. Дори, след като ѝ е отказва помощ няколко пъти, накрая тя е принудена да започне да играе за Казахстан от 19-годишна.
Преди това успява да тренира с помощта на бившата №35 в света - Евгения Линецкая, която вече е треньорка в Москва. Сега тя разказа как още като ученичка е личало, че Елена е "огън момиче".
"Но бащата нямаше пари. Момичето беше страхотно, но нямаха пари. Започнахме да търсим спонсори и в Москва се откри един малък, който бе готов да покрие пътуванията, но не и тренировките", спомня си тя.
Линецкая обаче успява да уреди Рибакина да тренира безплатно и плаща за треньор, спаринг партньори и всичко необходимо. Бащата на Елена й обещава да се издължи с 15-20% от спечелените пари от наградни фондове на дъщеря си.
"Дадоха ни един корт без пари. Но след това нещата се объркаха. Нещо не се харесаха с бащата и след това собственикът каза, че ще трябва да си плаща, за да играе", разказва още Линецкая.
Това обаче не е по силите на семейството. През 2018 г. бащата опитва за последен път да получи помощ от федерацията, но му е отказана.
"Затова сега Елена играе за Казахстан", добавя Линецкая.
Попитана как руската федерация е изпуснала такава тенисистка, която още на 17 години стига до трета позиция в ранглистата за девойки, тя просто вдига рамене.
А в Казахстан, където преди няколко години я приемат с радост, след победата ѝ Алихан Смаилов ѝ връчи орден за заслуги втора степен за големи спортни постижения и принос към страната.
