В края на март тази година околностите на Талин осъмват с изстрели. Димна бомба обвива гористата местност, докато фигури във военно облекло шумно минават в атака.
Случващото се обаче не е нова фаза на руската агресия, започнала с второто нахлуване в Украйна. Всъщност е част от обучение на доброволческата естонска лига за отбрана, която към началото на 2022 година наброява 15 000 души. Още почти 11 000 са членовете на младежката ѝ структура и на отбранителната лига на жените, които допълват основната организация. Заедно със сега присъединяващите се, общият брой достига почти 2% от цялото население на страната. За справка, наемниците в естонската армия са едва 7 000.
Чувство на несигурност
Значителна част от средствата за функционирането на всички тези структури идва от Министерството на отбраната, а общественото одобрение за тях достига 80%. Доброволците преминават осемседмична базова военна подготовка и в нейния край получават оръжие от държавата.
Тази гражданска защитна инфраструктура не просто допълва военната способност на естонската държава, но илюстрира продължаващото чувство на несигурност по периферията на НАТО и усещането за недостатъчност в досегашната стратегическа и оперативна рамка на организацията.
От години, мнозина настояват за промяна в основни нейни параметри като отсъствие на перманентни формирования, по-интегрирани оперативни способности за реакция, недостатъчна плътност на сдържащия елемент и други. Днес тази промяна е вече в ход.
Преобразяването
Преобразяването на Алианса има множество причини, някои по-очевидни, други не толкова. Очаквано, най-непосредствената е руската инвазия в Украйна и промененото разбиране за целите и поведението на Русия.
Ако предходните атаки на Москва бяха приемани като ограничени интервенции, сегашната е пълномащабна война, която поставя под въпрос целия европейски ред и сигурността на последните десетилетия. Спектърът на заплахата е по-широк - и като инструментариум, и като обхват, и като времева рамка.
Авторитарната ос между Русия и Китай е реалност, укрепва по време на войната в Украйна и се очертава като дългосрочна. Вече няма съмнение в съществуването и необратимостта на офанзивните стратегии на двете държави, което автоматично вдига политическия залог, поставя под съмнение устойчивостта на международния ред и изисква реакция отвъд европейския терен.
Неоимперските амбиции на Москва и Пекин вече дестабилизират множество периферии на различни континенти. „Дивидентът на мира“ от последните десетилетия беше интерпретиран от Запада като основание за намаляване на инвестициите в отбранителни способности и инфраструктура на сигурността. От няколко години обаче е очевидна неустойчивостта на подобна нагласа и промяната в НАТО идва и от желанието за компенсиране на това изоставане. Завръщането на географията е друга причина за разместванията в Алианса и адаптирането на неговата стратегия. Влиянието отново минава през територия.
Промяна по няколко оси
Фундаменталната промяна в НАТО е по няколко оси. Най-напред тя включва частично изместване на фокуса от сдържане към отбрана, което води до важни размествания. Отбранява се всеки милиметър и от първия момент на атака.
Това от своя страна води до нова структура с непрестанна висока готовност и много по-голямо предно присъствие като брой, оперативни връзки и техника. Създава се и ефективна връзка и готовност между военни формирования на първа линия и във вътрешността на Алианса.
Предходните договорки с Русия предполагаха единствено ротационно и ограничено присъствие по външната периферия, което теоретично допускаше временна окупация на държавите там, едва тогава последвано от далеч по-мащабен отговор. Подобен сценарий сега става много по-малко вероятен. В крайна сметка, общият брой на силите за бърза реакция ще достигне над 300 000 души.
Друга промяна е свързана с ускорената модернизация и придобиване на нови способности, необходими за реакция на множество конкретни заплахи. Моделът на тяхното придобиване обаче няма да е просто чрез финансова инвестиция, а чрез по-дълбоко интегриране между отделни страни-членки. Подобен modus operandi носи не просто ефикасност, а взаимно вплитане в самата сърцевина на съюзническата сигурност и отбрана.
Обръщането към китайската заплаха, вече посочена изрично, създава и по-глобална рамка и заявка за присъствие. Вярно е, че подобна динамика видяхме след 2001-а година, но терористичната заплаха реално не трансформира НАТО в такава дълбочина. С усилването на геополитическата конкуренция това се променя, поне по логиката на нарастващите рискове и заплахи, ако все още не по готовността за политическо действие.
Укрепването на НАТО има и много важни географски аспекти. Алиансът очевидно получава „азиатско измерение“, видимо и от символното присъствие, за първи път, на представители на Австралия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия на срещата на върха в Мадрид. То ще се засилва във времето и още през идните месеци са възможни действия по координация с AUKUS (Австралия, Великобритания и САЩ), както и засилване на двустранните партньорства с отделни азиатски партньори.
Организацията все повече обръща вниманието си и към Арктика, с оглед нейното бъдещо развитие и оформяне като терен на противостоене с Русия и Китай. Търговските последствия и ефектите върху сигурността на този процес тепърва се осмислят на институционално ниво и организацията започва да работи и в тази посока.
Присъединяването на Швеция и Финландия пък укрепва по безпрецедентен начин северния фланг на НАТО, което се допълва от засилените политически позиции на Полша и прибалтийските републики. Техните предупреждения за намеренията на Путин дълги години бяха игнорирани и това сега засилва тази част на общата структура. Радикалните им мерки по енергийно разкачване от Москва и инвестициите в отбрана са още един аргумент в тяхна полза.
Това географско пребалансиране и традиционно твърдата евроатлантическа политика на Румъния ясно очертава продължаващата, и вече нарастваща, уязвимост на югоизточния фланг на Алианса. Тя е комбинация от колебливото поведение на София, нарастващото значение на Черно море, относително добрите позиции на Русия в Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина.
Слабите точки
Укрепеното НАТО обаче ще продължи да бъде уязвимо по различни, повечето достатъчно познати начини. Продължава да отсъства цялостен modus operandi с ЕС в областта на сигурността и отбраната, а нивата на толерантност към риск и заплахи няма дългосрочно да бъдат достатъчно синхронизирани.
Неоизолационистката нагласа е вече дълбоко вкоренена във важни сегменти на двете американски политически партии и в обозримо бъдеще властовите преходи там ще носят външнополитическа несигурност и доза непредвидимост.
Ще остане и съществен диференциал в готовността и способността за инвестиции в сигурност, особено в ситуация на множествени кризи като сегашната (стопанска, енергийна, фискална). Все пак, и независимо от тези съображения, НАТО на практика е първата западна колективна организация, която прави реални и дългосрочни стъпки на адаптация към новата, разклатена глобална среда. При това го прави достатъчно бързо и достатъчно сериозно.
Развитието на общата отбранителна платформа е всъщност основата, върху която ще стъпят останалите западни структури. Погледнато исторически, това не е изненада и следва политическата еволюция след падането на Берлинската стена. Сега голямата въпросителна е в каква степен и колко бързо останалите организации на Запада ще направят същото усилие.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
