Руската инвазия в Украйна разтърси НАТО до основи. И даде повод да се говори за промяна.
Седем десетилетия след основаването си Алиансът провежда среща в Мадрид, която цели да го върне към мисията, с която е създаден – да предотвратява руската агресия срещу съюзниците.
В дневния ред има няколко основни точки – увеличаване на подкрепата за Украйна, която продължава да се съпротивлява срещу руската военна агресия, увеличаване на военното присъствие в източния фланг и поставяне на приоритети за следващото десетилетие – с акцент върху удържането на нарастващите амбиции на Китай.
Лидерите на държавите от НАТО трябва да вземат и решение за кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в организацията. Несъгласието идва само от една страна членка – Турция, но това е достатъчно, за да блокира процеса.
Русия и войната в Украйна
НАТО е основана след Втората световна война с цел да се противопостави на заплахата от Съветския съюз. След разпадането му Алиансът започна да смята Русия не за враг, а за „стратегически партньор“. Войната в Украйна промени това.
Русия е основен противник на НАТО и срещата в Мадрид ще бъде посветена предимно на отговора на руската агресия срещу Киев. Алиансът трябва да вземе решение да подпомогне военно Украйна и едновременно с това да засили отбранителните способности в Източния фланг на блока, където държавите от Румъния и Полша до Литва, Латвия и Естония се опасяват, че може да са следващата цел на руския президент Владимир Путин.
Очаква се на срещата в Мадрид да бъде обсъдена нова военна помощ за Украйна. Страната все още използва съветски оръжия и боеприпаси, но Западът ѝ изпраща модерни оръжия, които са съвместими със стандартите на НАТО. Украинският президент Володимир Зеленски ще направи видео обръщение по време на срещата в Мадрид.
Алиансът се опитва да въоръжава Украйна, без да предизвиква директен сблъсък с Москва. За целта държавите членки сами изпращат оръжие на Киев. Опасенията от директен сблъсък с Русия са сред причините евентуално членство на Украйна в блока да не е на дневен ред.
На срещата на върха в Мадрид се предвижда да бъде взето решение за увеличаване на военното присъствие в Източна Европа. Това включва както военна техника, така и войници. Очаква се и увеличаване на числеността на силите за бързо реагиране на НАТО. В понеделник генералният секретар на организацията съобщи, че планът е силите за бързо реагиране да бъдат увеличени до 300 000 души.
Членството на Швеция и Финландия
Руската агресия срещу Украйна предизвика Швеция и Финландия да се откажат от досегашната си политика на неутралитет и да поискат да се присъединят към НАТО. Те обаче се сблъскаха с препятствие – позицията на Турция. Решенията за приемане на нови членове в НАТО става с единодушие, а Анкара засега отказва да се съгласи за членството на Стокхолм и Хелзинки.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че ще допусне членството им в Алианса само ако те променят позицията си по отношение на кюрдските групировки, които Анкара смята за терористи. Той обвини двете страни, че приемат членове на тези организации на територията си и подпомагат дейността им.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг организира разговори между Турция, Швеция и Финландия с цел да се изчистят противоречията. Предстои нова среща в рамките на форума в Мадрид тази седмица. Няма гаранция, че това ще доведе до пробив в рамките на тази среща.
Русия, Китай и бъдещето на НАТО
Освен спешните проблеми, предизвикани от войната в Украйна, Алиансът има и по-дългосрочни въпроси за решаване в Мадрид. Организацията трябва да приема нова Стратегическа концепция за следващото десетилетие – документ, който идентифицира най-големите заплахи за сигурността на НАТО и посочва стратегии за справянето с тях.
Русия несъмнено ще остане приоритет. Очаква се обаче документът за пръв път да се занимава с нарастващия военен потенциал на Китай, който обяви амбициозни планове за разширяване на военноморските си бази в Тихия океан.
Лидерите на Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея за пръв път са поканени на срещата на върха на страните от НАТО като гости. И четирите държави подкрепят Украйна във войната с Русия. Самата Япония има собствени териториални спорове с Москва. Японският премиер Фумио Кишида ще обсъди с лидерите на държавите от НАТО усилията за постигане на „свободен и отворен“ тихоокеански регион, защото сигурността на Европа и Азия е „неделима“.