Луганска област "падна" с превземането на град Лисичанск - последното голямо населено място в района. На 3 юли вечерта Украйна съобщи, че нейните войски са били принудени да се изтеглят напълно от града. Часове по-рано руският военен министър Сергей Шойгу вече беше докладвал на президента Путин, че областта е в руски ръце.
Лисичанск е на километри от границата на областта и три четвърти от него беше обкръжена в последните седмици от руската армия. Предполагаше се, че Русия ще затвори в обръч в града и чак тогава ще го превземе, както беше постъпвала с други населени места.
Но не стана точно така. Руската армия първо превзе града, а едновременно с това, както и веднага след това - километрите, оставащи до границата на областта.
На 130-ия ден от войната
В неделя, 3 юли, беше 130-ият ден от началото на руската военна агресия. Тя беше започнала повсеместно, с десетки удари по цялата територия на Украйна, които доведоха до превземане на малки градове на север и на изток, но не и на големите.
Русия действаше така до 30-31 март, когато съобщи, че се изтегля от северните райони, за да се съсредоточи върху двете области в Източна Украйна - Луганска и Донецка.
През 2014 г. проруски сепаратисти вече бяха превзели част от Луганска област и я бяха обявили за Луганска народна република (ЛНР). По същото време същото се беше случило и със съседната Донецка област - част от нея беше превзета от сепаратистите и обявена за Донецка народна република (ДНР).
Двете "републики" приеха свои "конституции", в които пишеше, че им принадлежат целите територии на двете области, а не само отделни техни райони, озовали се под контрола на сепаратистите.
На 21 февруари Русия ги призна за независими заедно с конституциите им, което означаваше, че признава за "техни" включително и територии под фактически украински контрол.
Три дни по-късно по заповед на президента Путин започна войната.
Откакто Русия се съсредоточи върху цялостното превземане на двете източни области, минаха точно 94 дни. Толкова време беше необходимо на руската армия, за да "допревземе" Луганска област. Сега тя настъпва към съседната област - Донецката, без да изоставя боевете, които води на съвсем други географски места - около Харков, на подстъпите към Одеса и т. н.
Какво става сега
Украйна ще си върне Лисичанск, каза в понеделник президентът Володимир Зеленски. "Нека [руснаците] си спомнят докладите и обещанията преди 24 февруари, в първите дни на това нахлуване, през пролетта и днес. Нека реално оценят какво са получили през това време и колко са платили за него", каза той.
Докато Зеленски говори, руската армия бомбардира почти всички населени места в Донецка област, които са под украински контрол. Най-тежките удари се падат на Славянск и Краматорск. Те не са започнали днес. Битките за Славянск вървяха паралелно с тези за последните градове от Луганска област. Краматорск беше запомнен още преди седмици с удара по железопътната гара, пълна с хора.
Руските планове
Според "полковник" от "Народната милиция" на самопровъзгласената Луганска народна република (ЛНР) Андрей Марочко превземането на областта не гарантира нейната безопасност. В неделя той каза, че украинските сили трябва да бъдат отблъснати на 300 км от границите на областта, за да е сигурно, че новите оръжия на Украйна няма да могат да достигат дотам.
Той има предвид обсега на оръжието, което е обещано от западните държави на Украйна, но още не е доставено, и което може да изстреля ракета в радиус от до 300 км.
На 300 километра от Луганска област се намира река Днипро (Днепър), която от години се схваща като разделяща Украйна на ляв и десен бряг. Преди да започне войната умерените анализатори прогнозираха, че Русия ще иска да превземе целия "ляв бряг". Те не познаха. В момента Русия контролира или бомбардира територии отвъд условната граница на Днипро.
