Всеки нов превод на класическа творба ѝ дава нов прочит - не само този на преводача, но и на цялото поколение. Това убеждение води българския поет и преводач Кирил Кадийски, когато решава да направи нов превод на „Ад“ на Данте Алигиери.
Поводът е 700-ата годишнина от смъртта на италианския поет, а изданието на Colibri вече е по книжарниците.
„Целта ми не е да го преведа. Целта ми е да дам версия на българския език, която е адекватна на оригинала и в същото време […] да даде удоволствие от четенето“, казва Кирил Кадийски в интервю пред БНТ.
„Ад“ е първата част от епичната поема „Божествена комедия“, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Най-известният превод на български език на поемата е дело на Константин Величков. Той е издаден преди повече от 100 години. След това са правени и други преводи, но този на Величков остава най-популярен и е смятан от самия Кадийски за най-добър.
“Отдавайки почит към таланта на Константин Величков, не може да не признаем, че езикът, на който той е претворил великата творба, вече е непроизносим, а на места и трудно разбираем, особено за по-младите поколения”, пише Кадийски в своя публикация в портал “Куптура”. А неговата цел е творбата на италианския поет да бъде четена с лекота и удоволствие и от учениците и студентите, които я изучават.
“Езикът се развива, а новите поколения се препъват в старите строфи”, дори да са дело на талантлив преводач, казва още Кадийски.
А защо е важно произведение отпреди повече от седем века да стигне до днешните читатели? Според Кирил Кадийски, защото то поставя “вечни проблеми”.
“Големите класици шестват през вековете. Всяко поколение открива в тях нещо за себе си”, казва той пред БНР. “Всички персонажи в Дантевия „Ад“ са негови съвременници – не само врагове, но и приятели. [...] Всички тези, които Данте преди толкова столетия е поставил в ада, техните наследници се разхождат сега между нас.”
Кадийски смята, че един преводач трябва да познава собствения си език поне толкова добре, колкото езика, от който превежда. И че само един поет може да превежда поезия.
Самият Кадийски е един от най-превежданите български поети в чужбина. Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са превеждани на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски, според биографията му на сайта на издателство Colibri.
Сред книгите му са „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета“ (2001), “Green” (2002), „Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004).
Кадийски има богат опит като преводач. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, а от руски - Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Има издадени антологии на френската поезия от IX до XXI век в два тома и на руската поезия от XI до XXI век, както и антология на съвременната италианска поезия.
Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил. Завършил е руска филология през 1971 г. и е работил в литературната редакция на Радио София и в издателство „Народна култура“.
Той е член на българския П.Е.Н.-клуб, член-кореспондент на френската академия „Маларме“, член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони.
