Една и съща дума, написана три пъти с бели букви на ярко син фон: „Мир, мир, мир“. През последния месец този графит се появява все по-често по стените в босненската столица Сараево.
Точно този мир обаче, изписан както на латиница, така и на кирилица, за да бъде прочетен от всички, в момента изглежда поставен на карта.
Босна и Херцеговина, в която живеят представители трите общности - бошняци, хървати и сърби - се намира в най-тежката си криза от края на войната досега.
„Всичко може да се случи“, коментира Хидайет Мемич, жител на Сараево. „Всичко ме плаши, цялата ситуация ме плаши“.
Тази криза може да прерасне в конфликт и шансовете за това са съвсем истински, написа върховният представител на международната общност за Босна и Херцеговина Кристиан Шмид. Според него може дори да се стигне до разцепление на страната, макар че опасността не е непосредствена.
Именно за отцепване на босненските сърби в независима държава говори техният лидер Милорад Додик.
„Неговата политика сякаш води Република Сръбска към война“, казва пред Радио Свободна Европа Урош Търкуля, пенсионер от Баня Лука. „Бил съм се във войната и, да не дава Господ, братко, ако започне война, ще избягам в гората.“
Войната, която сякаш е жива и днес
Допреди 30 години Босна е територия, на която трите общности живеят заедно по градове и села. Тогава няма "етнически чисти" райони.
Войната, започнала през 1992 г., променя това до неузнаваемост. Финансирани и въоръжени от Белград, босненските сърби започват да изселват от домовете им мюсюлмани, а на тяхно място да заселват етнически сърби. Така се обособява един "етнически чист" район, а после и други два.
Войната отнема живота на най-малко 100 000 души, премества в други райони над 2 милиона други и принуждава ООН да създаде извънредно съдилище, което да разследва военните престъпления. Години по-късно съдиите на международната институция стигат до извода, че в периода 1992-1995 г. в цяла Босна са извършени престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Извършители има и сред трите етнически общности в страната.
Но има и по-сериозен извод - че на едно от засегнатите места е извършен и геноцид срещу босненските мюсюлмани - в Сребреница.
Районът, в който днес се намира Сребреница, е някогашната Източна Босна. След войната тя е населена предимно със сърби. Днес те живеят в територия, която се нарича Република Сръбска и представлява една от трите съставни части на Босна и Херцеговина.
Сложното устройство на Босна и Херцеговина е заложено в мирното споразумение, подписано през 1995 г. в Дейтън, щата Охайо. Този текст съдържа и днешната босненска конституция.
Оттогава до днес цялата страна живее привидно спокойно, но периодично се изправя пред два различни прочита на тази съвсем скорошна история. Много босненски сърби например отричат, че в Сребреница е извършен геноцид.
Хронология на сегашната криза
Всичко започна през юли, когато политическите партии, представляващи босненските сърби, обявиха бойкот на всички ключови институции в сраната.
Повод за решението им беше поправка в Наказателния кодекс, направена от върховния международен представител в Босна и Херцеговина. С нея отричането на геноцида в Сребреница беше обявено за престъпление.
Повечето политически лидери на босненските сърби обаче отказват да определят убийството на повече от 8000 мюсюлмани в Сребреница като геноцид, въпреки решението на Международния трибунал в Хага.
В края на септември се стигна и до ескалация на напрежението. Тогава лидерът на босненските сърби Милорад Додик поиска всички решения на върховния международен представител да бъдат отменени.
„Ако това не се случи, след 6 месеца ще се съберем в парламента [на Република Сръбска] и ще обявим независимост“, заплаши Додик.
Отцепването на Република Сръбска
Милорад Додик и друг път е заплашвал с отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, която той нарича „една невъзможна, натрапена държава“ и „експеримент на международната общност“.
През последния месец обаче Додик значително изостри тона си. На 8 октомври той обяви, че босненските сърби се оттеглят от висшите съдебни институции на страната, от армията и от данъчните институции.
В отговор прокуратурата на Босна и Херцеговина започна проверка срещу него за „погазване на конституционния ред“. С това обаче не беше сложен край на сепаратистките намерения на сръбските политици.
Като първа конкретна стъпка в тази посока на 20 октомври парламентът на Република Сръбска прие нов закон, който предвижда създаването на специализирана Агенция за медицинските пособия и лекарствата с правомощията на „независима административна организация“.
По този начин местната институция ще отнеме правомощията на държавната агенция, която досега действаше на територията на цялата страна, и потенциално ще влезе в противоречие с босненската конституция.
Босненските сърби със собствена армия
Най-опасни обаче са заплахите на Додик за оттегляне на босненските сърби от държавната армия и създаването на отделна войска на Република Сръбска.
Върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмид определи тези действия като „червена линия“. Ако тя бъде прекрачена, „тогава ние като международна общност ще трябва да си помислим много, много, много сериозно как да продължим напред“, каза Шмид.
По думите му създаването на отделна армия на босненските сърби „ще е равносилно на отделяне, без обаче това да бъде официално обявявано“.
В доклада, който Шмид трябваше да представи пред Съвета за сигурност на ООН, той отбелязва, че действията на босненските сърби заплашват мира и стабилността не само в страната, но и в целия регион. Докладът обаче не беше представен заради протест от страна на Русия.
Самият Милорад Додик определи доклада на Шмид като „пропаганден памфлет“, написан „в услуга на босненските мюсюлмани“.
„Ако ние сме сепаратисти, то той е окупатор“, каза Додик.
Реакциите на ЕС и САЩ
Веднага след приемането на спорния закон за независима медицинска агенция на Република Сръбска Европейският съюз (ЕС) и САЩ реагираха с общо изявление. В него те изразиха „твърда подкрепа“ за териториалната цялост на Босна и Херцеговина и „сериозните си притеснения за зачестяващата реторика на разделение“.
Позицията им обаче беше разкритикувана заради това, че не назовава конкретни имена, а дипломатично призовава „всички страни" да уважават държавните институции и да „подновят конструктивния диалог помежду си“.
Спорно е и доколко в рамките на ЕС има единодушие относно сепаратистката политика на Додик. В събота унгарският премиер Виктор Орбан пристигна за „работна среща“ с Додик в Баня Лука, а пък в неделя лидерът на босненските сърби посети словенския премиер Янез Янша в Любляна.
Двете срещи се проведоха преди посещението на специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар. В интервю за Радио Свободна Европа Ескобар коментира, че основният фактор зад действията на Додик е корупцията. Чрез заплахите си босненският политик „се опитва да намери начин да опази влиянието и богатството си“, каза още американският дипломат.
В понеделник той разговаря с Додик, но срещата им не доведе до промяна в намеренията на босненските сърби. Ден след срещата Додик обяви, че всичко „остава както го бяхме планирали по-рано“.
По думите му парламентът на Република Сръбска в най-скоро време ще приеме законови изменения, така че босненските сърби да си върнат „правата, които са им били отнети“, включително тези, засягащи армията.
„Западът правеше отстъпки пред Додик всеки път, когато той нагнетяваше напрежение, гарантирайки на практика, че той пак ще създаде напрежение“, коментира политологът Тоби Фогел в Туитър.
„Ако възнаграждаваш някого за лошото му поведение, той ще продължи да се държи зле. Това е урок, който конкретно ЕС така и не разбра.“
