Играта официално започна. От сряда Финландия и Швеция официално са кандидати за приемане в НАТО, след като генералният секретар на алианс Йенс Столтенберг потвърди, че е получил заявленията им за членство.
От седмици представители на алианса, както и висши политици от страните членки, се изказват в полза на приемането на скандинавските страни в най-кратки срокове.
Не е ясно доколко това е реалистично, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган вече изказа сериозни резервири към евентуалното присъединяване на двете страни и каза, че това може да бъде „грешка“. В четвъртък Ердоган потвърди позицията си и каза, че ще каже "не" на влизането на Финландия и Швеция в НАТО.
„Грешка“ беше и определението, което използва руският президент Владимир Путин. Той каза, че решението на Хелзинки и Стокхолм ще има последствия и коментира, че присъединяването им към НАТО „не създава непосредствена заплаха за Русия, но разширяването на военната инфраструктура на тази територия безусловно ще предизвика ответната ни реакция“.
Решението на двете скандинавски страни, които от десетилетия запазват позиция на неутралитет спрямо членството си във военни съюзи, беше продиктувано от инвазията на Русия в Украйна. Притесненията на Хелзинки и Стокхолм са свързани с това, че докато не станат пълноправни членки, те не могат да се възползват от ключовата полза на всяка държава членка на НАТО - че атака срещу една от държавите в него означава атака срещу всички.
Кога Финландия и Швеция ще станат съответно 31-ва и 32-ра държави членки на НАТО и от какво зависи това? Ще спре ли членството им Турция или Ердоган ще се опита да изтъргува подкрепата си?
Колко време ще отнеме
Първата официална стъпка вече беше извървяна с подаването на официалните заявления за членство от двете страни. От НАТО заявиха, че процесът по присъединяване може да бъде завършен „за няколко седмици“.
Най-дълъг е процесът по ратифицирането на присъединяването на двете страни от всяка от 30-те държави членки на алианса, сред които е и България. В някои случаи за това е необходимо гласуване в местните парламенти, което може да направи така, че процесът да отнеме няколко месеца. Черна гора и Северна Македония последно се присъединиха към НАТО, съответно през 2017 и 2020 година, и процесът на ратификации отне между 8 и 12 месеца.
В исторически план най-бързо приемани са били Западна Германия, Гърция и Турция. През 50-те години те се присъединяват за по около 4 месеца.
САЩ и Великобритания вече гарантираха, че в междинния период, в който Финландия и Швеция ще са само страни кандидатки, те ще осигурят подкрепа за отбраната им. В сряда американският президент Джо Байдън каза, че “силно подкрепя историческите заявления от Финландия и Швеция за членство в НАТО”.
В България решението за ратифициране на членството на двете страни трябва да бъде взето след гласуване в Народното събрание.
Какви са конкретните стъпки
След подаването на официалното заявление то трябва да бъде обсъдено в Северноатлантическия съвет, в който са посланиците на 30-те държави членки. Съветът решава дали да допусне процесът да продължи, както и това какво точно е необходимо да извършат кандидатите за членство. Основният въпрос, който се разисква, е дали политическите, законовите и военнотехническите стандарти на всеки кандидат са съвместими с тези на НАТО. Финландия и Швеция няма да имат проблем по този въпрос.
Положително решение на Съвета дава начало на преговорния процес, който вероятно ще продължи най-много за ден.
Впоследствие всеки от кандидатите трябва да приеме член 5-и от Северноатлантическия договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу една или повече от една от страните членки се смята за нападение срещу всички. Финландия и Швеция ще трябва да се съгласят и за задълженията си към бюджета на организацията.
Какво може да спре приемането
Най-сериозното препятствие пред членството на двете страни в НАТО към днешна дата изглежда Турция – държавата с втората най-голяма армия в алианса. Преди седмица президентът Реджеп Тайип Ердоган нарече бъдещото членство на Хелзинки и Стокхолм в алианса „грешка“. Какви обаче са причините за тази позиция?
Досега Турция винаги е била подръжник на политиките за разширяването на НАТО, което увеличава сигурността на Европа. Анкара например винаги се е изказвала в подкрепа на бъдещо членство на Украйна и Грузия.
Проблемът на Ердоган с Финландия и Швеция е свързан с това, което той нарича „подкрепа“ на забранените и преследвани в Турция Работническа партия на Кюрдистан (ППК), крайнолявото движение на Революционна народно-освободителна партия-фронт, както и привържениците на проповедника Фетхуллах Гюлен, обвиняван за опита за преврат през 2016 г.
Много кюрди, както и други бегълци се намират в Швеция от десетилетия. По данни от турските медии Финландия и Швеция са отказали да екстрадират 33-ма такива турски граждани.
Анкара има проблем и с ограниченията за покупка на военна техника за Турция. Те бяха наложени от страните от ЕС, включително и от Швеция и Финландия, след военната офанзива на Турция в северната част на Сирия през 2019.
Ердоган дава и примера с връщането на Гърция в алианса през 1980 г., което той отчита като „грешка“ на Анкара. По думите му това е позволило на Атина да изгради враждебно отношение срещу Турция с подкрепата на НАТО.
Отношенията между Гърция и Турция са влошени заради сблъсъците им по темата със Северен Кипър, разпределението на териториалните води в Средиземно море и приемането на бежанци и политически бегълци.
Какво може да получи Турция
За някои от страните членки се очаква да се възползват от създалата се ситуация и да „изтъргуват“ съгласието си. Турция може да изяви няколко претенции.
Една от тях е свързана с компромис от страна на Финландия и Швеция да променят позициите си за членовете на движенията, които са забранени в Турция. Очаква се основно искане да бъде свързано с прекъсване на подпомагането за кюрдските организации в Сирия, част от които са съюзници на Запада срещу Ислямска държава.
Турция ще опита да се върне и в програмата за американски изтребители F-35. Анкара беше извадена от нея, след като закупи от Русия отбранителни системи С-400. Алтернатива в тази посока може да бъде закупуването на допълнителни F-16, с които турските военновъздушни сили да модернизират допълнително способностите си.
Помага ли Ердоган на Русия?
Заплахата за налагане на вето вероятно значително ще повлияе на турските позиции в Западна Европа и САЩ, дори в крайна сметка Анкара просто да изтъргува присъединяването на Финландия и Швеция. Това може да доведе и до загуба на престижа, с който страната се сдоби заради решението си да предостави дронове „Байрактар“ на Украйна. Безпилотните самолети се превърнаха в един от символите на украинската отбрана срещу руската инвазия.
Няма вариант, при който Турция да не се свърже с образа на троянския кон на Путин в НАТО.Сонер Кагапай, Вашингтонски институт
„Няма вариант, при който Турция да не се свърже с образа на троянския кон на Путин в НАТО. Всеки ще забрави за възраженията, свързани с ПКК. Всеки ще се фокусира върху това, че Турция блокира разширяването на НАТО“, казва Сонер Кагапай, експерт по турските въпроси във Вашингтонския институт. По думите му това може да повлияе и на евентуалната сделка за F-16 за Анкара.
След началото на войната Турция успя да запази близки отношения както с Русия, така и с Украйна и беше домакин на най-сериозния кръг от преговори между двете страни.
Според Кагапай позицията на Ердоган за Финландия и Швеция може да е свързана с поддържането на добрия баланс – захранване на Киев с оръжие и подпомагане на Русия политически.
Не на последно място решението на Ердоган може да е свързано и със спада на подкрепата към него вътре в страната, най-вече заради огромната инфлация и кризата с цените за бита. Президентът може да използва една силна позиция срещу Запада като начин да покаже значимостта си.
