Той е един от хората, превърнали в своя работа това, което обичат. Димитър Иванов завършва екология и опазване на околната среда и от 14 години управлява Парка за танцуващи мечки в Белица. Това е мястото, на което през последните над две десетилетия бяха спасени всички онези мечки, държани в плен, за да бъдат показвани като атракция в България.
В началото на новия сезон паркът отбелязва с известно закъснение 20-ата си годишнина, обявявайки нов етап от своето развитие. От 19 април, когато отново отваря врати за посетители след края на зимата, той вече се казва само Парк за мечки.
Повод за смяната на името му е фактът, че всички регистрирани танцуващи мечки в България вече са спасени, но паркът ще продължи да бъде защитено място за мечки, които са държани в плен незаконно или живеят в опасни за тях условия в зоологически градини и циркове.
Равносметката
От откриването си на 17 ноември 2000 г. паркът е дал подслон на общо 32 танцуващи мечки, 28 от които са от България, 3 – от Сърбия и една – от Албания. В момента там живеят общо 19 животни, 13 от които в миналото са били принуждавани от собствениците си да "танцуват". Останалите 6 мечки са докарани от зоопаркове в България, Северна Македония, Албания и Хърватска. Една от тях дори е спасена от пристройка към хотел, където е била държана незаконно.
Паркът е съвместен проект на фондациите Бриджит Бардо и Четири лапи, за чието реализиране съдействат Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и община Белица. Той започва да действа пилотно през 2000 г., а същинският му строеж става факт между 2002 и 2004 г.
По повод годишнината на парка на 21 април на Моста на влюбените до НДК в София ще бъде открита изложба, която разказва историите на спасените досега мечки и ще продължи до 5 май. Освен това Паркът за мечки в Белица има и нов сайт, на който желаещите да го посетят могат да проучат всички подробности.
"За щастие, жестоката практика на танцуващите мечки вече не съществува и хората не си спомнят или изобщо не знаят, че до 90-те години на миналия век мечките са били разхождани на верига по софийските улици и на ключови туристически дестинации в страната за забавление", припомня Деница Славова от Четири лапи.
"Овладяването"
За да не бъде напълно забравена и евентуално повторена тази практика обаче, на територията на парка ще бъде развиван голям кът, в който посетителите му да разберат какво са преживявали тези животни в миналото.
По думите на управителя на парка Димитър Иванов неслучайно собствениците на тези мечки всъщност са наричали процеса по тяхната т.нар. дресировка "овладяване". За целта са били взимани мечета, живеещи в плен, които са на възраст между 4 и 6 месеца.
"На мечето е пробиван носът и му е слагана халка. Това е било за абсолютно всички. Точно тук идва идеята за владеене на мечката, защото с верига на носа човекът наистина владее животното. Следвали са бой, глад и това, че само един човек я храни, за да разбере кой е господарят", разказва Иванов пред Свободна Европа.
Мечката следва веригата, за да избегне болката.
След тези първи стъпки е следвала и танцувалната дресировка, за която той подчертава, че няма нищо общо с музиката, с която собствениците на мечките са привличали минувачите по улиците.
"Мечката не разпознава музиката, за нея музиката е шум. Като се има предвид как са свирили, най-вероятно е бил доста неприятен шум. Няма как мечката да усеща ритъм – цялата работа е в халката на носа и веригата, за която я води човекът."
Основният инструмент на водачите на мечки е бил гъдулката, за чийто лък е била закачана веригата на мечката.
"Мечката следва веригата, за да избегне болката. Когато ритъмът стане по-бърз, съответно ръката и веригата се движат по-бързо, мечката започва да се движи по-бързо и така се създава впечатлението, че мечката следва ритъма", продължава Димитър.
Проблемите
Този начин на живот, естествено, е водил до редица физически и поведенчески проблеми при животните. Такива проблеми в момента изпитват и мечките, които живеят в опасни за тях условия в зоологически градини и циркове. Затова целта на парка в Белица е да приеме колкото се може повече животни и да помогне за тяхното трайно спасение.
Физическите щети за танцуващите мечки идват предимно от пробиването на носовете им или други части на муцуната като долната челюст, например. Често зъбите им са били избивани, заради което те са ставали неспособни да си набавят жизнено необходими хранителни елементи сами. В редките случаи, в които зъбите им не са били избити, те са толкова развалени, че се налага да бъдат остранени.
Веднъж дошли в парка в Белица, мечките имат достъп до хранителни добавки, редовни медицински прегледи и лечение на хронични заболявания, което често продължава до края на живота им.
"Огромно внимание се обръща на поведението им. Всички мечки страдат от т.нар. стереотипия. Това е неправилно поведение, изразяващо се в повтарящи се движения без видим смисъл. С други думи мечката върви наляво надясно или пристъпва от една лапа на друга, което понякога може да продължи с часове. Дори това нещо навремето се е асоциирало с танцуване", казва управителят на Парка за мечки.
По думите му тези поведенчески проблеми понякога са толкова устойчиви, че могат да се появят внезапно, дори след като животното е спряло да ги проявява.
"Имали сме случай на мечка, която току-що се е нахранила, къпала се в басейн – хубаво следобедно време, без никакъв шум, но изведнъж мечката отива някъде и изпада в стереотипия. Защо се случва това, мога само да спекулирам – например, всеки ден по това време бившият ѝ собственик е сядал да хапне и я е завръзвал на дърво."
Помощта
Именно за да им помогне да се справят с този проблем, екипът на Иванов въвежда в парка в Белица програма за т.нар. средово обогатяване. По думите му "с най-различни предмети се пресъздават ситуации, в които мечките да се разнообразяват и да се стимулира тяхната активност, вместо да изпадат в стереотипия". Тези занимания понякога ангажират вниманието им с часове и това видимо подобрява цялостното им състояние.
Наред с това през последните две години мечките в парка имат и други тренировки. Тяхната цел е, когато дойде ветеринар, да не се налага животното да бъде упоявано, а да бъде доведено по-близо и дори да постави лапата си на определено място, ако се налага тя да бъде прегледана.
Друго ново направление в дейностите на Парка за мечки в Белица ще бъде насочено към децата, които го посещават. Димитър Иванов разказва, че идеята на екипа му е да дадат възможност на децата да научат повече за хуманното отношение към животните в плен, за техните специфични нужди, както и за ролята и значението им, когато живеят на свобода в дивата природа.
