Броят на бежанците, избягали от Украйна от началото на войната на 24 февруари, е надхвърлил 4,5 милиона. Това съобщи в неделя службата на Върховния комисар на ООН за бежанците.
Повечето от украинските бежанци са отишли в съседни държави, на първо място Полша.
Десетки тела на цивилни са открити в масов гроб в село Бузова, което се намира в покрайнините на Киев и беше под руска окупация през последния месец.
Това е поредното подобно откритие в градовете и селата около украинската столица след изтеглянето на руската армия по-рано тази седмица.
Двама души бяха убити и няколко бяха ранени при руски обстрел в украинския град Дерхачи в североизточната Харковска област. За това съобщи областният управител Олех Синегубов в публикация във Фейсбук.
Той каза, че руските сили са извършили 66 артилерийски атаки в няколко региона, които са довели до цивилни жертви.
„Руската армия продължава да се „бори“ с цивилното население, защото няма успехи на фронта“, написа Синехубов.
Тази информация не може да бъде потвърдена самостоятелно от Свободна Европа.
Според Киев руската армия се прегрупира след изтеглянето от покрайнините на столицата Киев. Целта й сега е да вземе пълен контрол над източните региони Донецк и Луганск. Очаква се Кремъл да струпа хиляди войници в Източна Украйна.
Тук все още има много цивилни, които Киев призова да се евакуират, като използват девет хуманитарни коридора.
Руската армия обстреля украинските области Луганск и Днепър през ранните часове на 10 април. Няколко сгради са разрушени по данни на украинските власти.
В града Днепър един човек е ранен по време на въздушната атака, която води и да избухването на пожар. Това съобщава областният управител Валентин Резниченко.
Училище и многоетажна жилищна сграда са ударени по време на атака в Северодонецк в обсадената от руската армия област Луганск. Затова съобщава в Телеграм областният управител Сергей Хайдай. Той не съобщава за жертви.
Твърденията на украинските власти не могат да бъдат проверени от други източници.
Хайдай съобщава още за договорен хуманитарен коридор за евакуация на цивилни от региона, който би трябвало да отвори в неделя. По думите му на разположение ще са 10 влака, а около 30% от жителите все още не са напуснали.
Британският премиер Борис Джонсън пристигна в Киев в събота, за да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски. Лондон описа посещението като „проява на солидарност с украинския народ“.
От офиса на Джонсън съобщиха на 9 април, че двамата държавни глави „ще обсъдят дългосрочната подкрепа на Обединеното кралство за Украйна и премиерът ще представи нов пакет от финансова и военна помощ“.
Визитата на Джонсън в Украйна не беше обявена предварително вероятно от съображения за сигурност. То е част от поредица от посещения на най-високо ниво от европейски лидери, които започнаха след оттеглянето на руските войски от околностите на Киев.
По-рано в събота Зеленски посрещна австрийския канцлер Карл Нехамер, а в петък в украинската столица пристигнаха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.
Всички жители трябва да се евакуират незабавно от областите Луганск и Донецк заради засилващия се руски обстрел по тези места. Това призова областният управител на Луганск Сергей Гайдай в събота, цитиран от Ройтерс.
По думите му около 30% от цивилното население все още е в градовете и селата в областта. Украинските власти, както и западните разузнавателни агенции, съобщават от няколко дни, че очакват Русия да се фокусира изцяло върху офанзива в Донбас.
Руската армия по-рано тази седмица се изтегли от северните части, включително около столицата Киев, Чернигов и други. Според Киев обаче това означава, че се прегрупира, за да вземе пълен контрол над югоизточните области Донецк и Луганск и да гарантира, че държи наземен коридор до анексирания полуостров Крим.
В събота вицепремиерът на Украйна Ирина Вересчук каза, че двете страни са се договорили за отварянето на 10 хуманитарни коридора, сред които е и такъв от южния Мариупол.
От началото на войната обаче няколкократно подобни уговорки бяха нарушавани от руската армия.
Броят на жертвите на ракетната атака срещу железопътната гара в източния украински град Краматорск се увеличи до 52, като е вероятно той да продължи да расте. Това съобщиха украинските власти късно в петък вечерта.
Държавната железопътна компания на Украйна съобщи, че две руски ракети са ударили гарата в Краматорск на 8 април, докато близо 4000 цивилни са чакали да бъдат евакуирани. Смята се, че Русия пренасочва военните си усилия към източните райони, поради което толкова много цивилни се опитват да ги напуснат.
Украйна и нейните съюзници обвиниха Русия за въздушната атака. Руското министерство на отбраната и Кремъл отрекоха да са виновни за атаката. Според тях руските ракети, с които е било извършено – „Точка У“ не се използват от руските сили.
Световните лидери осъдиха случилото се в Краматорск, което те смятат за умишлена атака срещу цивилни. Президентът на САЩ Джо Байдън го нарече „още едно ужасяващо зверство, извършено от Русия“. Френското правителство каза, че това е „престъпление срещу човечеството“, а британският премиер Борис Джонсън го определи като „безсъвестно“. Зеленски каза, че Украйна очаква „решителен международен отговор на това военно престъпление“.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е на посещение в Украйна, където посети Киев и околните населени места, сред които беше и Буча.
В града, след изтеглянето на руската армия преди дни, бяха открити стотици тела на убити цивилни.
„Тук се е случило немислимото. Видяхме грозното лице на армията на Путин“ каза фон дер Лайен. По-късно тя посети местна църква, където запали свещ в памет на убитите. На място е и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Джозеп Борел.
Русия отрича да е отговорна за зверствата в Буча и твърди, че руските войници не нападат цивилното население.
Над 40 са вече потвърдените жертви на ракетната атака над железопътна гара в източния украински град Краматорск.
След удара стотици други бяха ранени, а нападението дойде докато в района близо 4000 души са чакали да бъдат превозени на запад.
Руската армия отхвърли обвиненията за нападението като посочи, че ракетите, с които е било извършено – „Точка У“ не се използват от руските сили. Такива според Москва има във въоръжението на украинската армия и сепаратистите от Донецката народна република.
Европейския съюз наложи нови санкции на Русия заради зверствата в Буча. По оценки на Европейската комисия това ще коства на руската икономика десетки милиарди евро приходи.
Словакия предостави зенитно-ракетните си системи С-300 за отбраната на Украйна срещу руската агресия.
България засега предоставя само каски и бронежилетки на Киев.
Беларус добави България към списък с „неприятелски“ държави. Това решение беше утвърдено от правителството на страната.
В списъка попадат всички страни от ЕС, Австралия, Албания, Великобритания, Исландия, Канада, Лихтенщайн, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, САЩ, Черна гора и Швейцария.
Преди седмици подобен ход предприе Русия, която посочи като причина санкциите, които всички страни в списъка предприеха срещу Москва заради инвазията в Украйна.
Най-малко 39 души са били убити, а 100 други са били ранени след руска ракетна атака срещу железопътната гара в град Краматорск. Населеното място се намира в близост до окупираните Донецк и Луганск.
Атакуваната гара е една от последните функциониращи в източната част на Украйна. По думи на губернатора на Донецка област хиляди хора са били на гарата по време на атака и са чакали влак, с който да напуснат района.
По думи на ръководителя на украинските железници гарата е била ударена от две ракети. Краматорск е една от ключовите точки за евакуация на гражданите от Източна Украйна.
Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба поиска от НАТО да предостави на Украйна „оръжия, оръжия, оръжия“ във възможно най-кратки срокове. Той отправи тази молба по време на среща на външните министри на страните от алианса. Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг изрази готовност съюзниците да продължат с оръжейните си доставки за Киев, без да уточни какво и кога ще бъде предоставено.
В същото време Русия официално заговори за сериозните жертви, които дава във войната с Украйна.
„Огромна трагедия за нас“, каза още говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в интервю за Скай нюз. Той добави, че руските войски са се изтеглили от Киевска и Черниговска област, за да бъде свалено напрежението и да се създадат по-добри условия за преговори.
Малко по-рано Песков каза още, че войната може да завърши в „обозримо бъдеще“
„Надяваме се, че в близките дни, в обозримо бъдеще, тази операция или ще постигне целите си, или ще я завършим чрез преговори между руската и украинската делегации“, каза още той.
Войната може да се проточи, а последствията от нея ще се усетят в целия свят. Това каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в четвъртък след края на двудневната среща на външните министри на страните от пакта в Брюксел.
„Войната може да продължи седмици, месеци и дори години. Няма признаци, че руският президент Владимир Путин е променил целта си да овладее Украйна и да постигне значителна военна победа“, каза още Столтенберг. Той осъди убийствата на цивилни и призова всички виновни да бъдат изправени пред правосъдието. По негови думи НАТО подкрепя извършването на международно разследване.
Столтенберг отказа да уточни какво оборудване се предоставя на Украйна, но отбеляза, то включва съветско и съвременно въоръжение. По неговите думи Украйна има основания да получи тази помощ, защото самозащитата е право, залегнало в Устава на ООН. Столтенберг поясни, че в този случай не може да се прави разлика между отбранителни и нападателни оръжия.
„Съгласихме се да продължим и да увеличим подкрепата за Украйна, съюзниците са решени да направят повече сега, в средносрочен и дългосрочен план, за да бъдат отблъснати нашествениците“, добави генералният секретар. Той добави, че Украйна ще получи съдействие за защита от киберзаплахи и срещу употребата на химически и биологични оръжия.
На срещата е било решено да се окаже помощ на Грузия, включително за защита на средствата за връзка. За Босна и Херцеговина е била заявена готовност за предоставяне на помощ според необходимостите.
Руските въздушни атаки са съсредоточени в източните райони на Украйна, където руските войски се стремят да обградят украинските. Това съобщи съветникът на украинския президент Алексей Арестович.
По негови думи от девет оперативни района на руско настъпление днес са останали два и половина. Те са в района на Донбас и Мариупол, който „все още се държи“.
Арестович изрази надежда, че руските усилия ще се окажат напразни и добави, че според него „ситуацията е под контрол“.
Федералната разузнавателна служна (ФРС) на Германия се сдоби с нова информация за убийствата на цивилни от руски военни в Буча, Украйна. ФРС е прихванала радиотрафик на руските военни, като немското издание Дер Шпигел пише, че части от прихванатите разговори могат да бъдат директно свързани с въпросните убийства.
ФРС е съобщила за откритата информация на немския парламент в сряда. Дер Шпигел, който е разговарял с хора с достъп до аудиото, пише, че някои от детайлите в разговорите съвпадат с описанията на телата, намерени в Буча. Един от мъжете, които говорят в записите, казва на друг, че току-що са застреляли човек на велосипед. Друг казва „първо разпитвате войници, след това ги стреляте“.
Според източниците на Дер Шпигел записите показват, че убийството на цивилни може да се е превърнало в част от по-широка стратегия с цел да се сплаши местното население и да се намали волята за съпротивата.
Материалите на ФРС също така съдържат доказателства, че в операцията в Буча водеща роля са играли членове на руското наемно подразделение, наречено групата Вагнер. На нея са приписвани подобни убийства в Сирия.
Украинският президент Володимир Зеленски призова Запада да „изправи Русия пред правосъдието“. В изявление пред гръцкия парламент той добави, че действията на Москва са насочени не само срещу Украйна, но и срещу Европа.
„Веднъж завинаги можем да научим Русия и всеки потенциален агресор, че онези, които избират войната, винаги ще губят... онези, които изнудват Европа с икономическа и енергийна криза, винаги губят“, каза още Зеленски.
Той отново призова демократичния свят да се откаже от руския петрол и напълно да блокира руските банки от международната финансова система.
По-рано в сряда Зеленски поиска от НАТО допълнително оръжие.
Дългосрочният план на Русия е да завладее цяла Украйна, съобщи украинският заместник-министър на отбраната Хана Маляр в четвъртък. Според нея фокусирането на руската армия върху източна Украйна е краткосрочно.
Маляр добави също, че руските войски изчакват, докато Москва засили разузнавателните си операции в страната и се научи как да се сражава с украинската армия най-ефективно.
В четвъртък, точно две седмици, след като многохилядно шествие в София изрази солидарността си с украинския народ заради руската военна инвазия, започнала на 24 февруари, се организира второ подобно събитие.
То ще се проведе под надслов "Ние не сме неутрални" и е организирано по повод данните за масови убийства на цивилни украинци от руската армия, които Москва отрича като "поредна провокация".
