Руснаците искат да го убият. В това е сигурен. Затова не прекарва повече от няколко часа на едно място. В последния момент решава заедно с охраната си на кой влак да се качи и докъде. От три седмици почти не е спал, за да могат влаковете в Украйна да продължат да се движат.
Олександър Камишин е 37-годишният председател на Украинските железници. Компанията е най-големият работодател в най-голямата страна в Европа с 231 000 служители за 603 470 кв. м. територия. Железопътната система е една от най-мащабните и най-често използваните в света.
Камишин е назначен на поста на 25 октомври 2021 г. - само четири месеца преди Владимир Путин да атакува Украйна. Преди това е работил по високите нива на корпоративния свят.
От началото на войната влаковете не са спирали да работят. Те се превърнаха в спасителна линия за хората в Украйна, защото за 20 дни извозиха над 2,5 милиона души до по-безопасно място. Те продължават да пренасят тонове провизии до най-тежко засегнатите населени места, транспортират войници до фронтовата линия и изнасят малкото, което Украйна успява да произведе по време на войната.
С влак във вторник вечер в Киев пристигнаха и министър-председателите на Полша, Чехия и Словения, за да се срещнат с украинския президент в знак на солидарност и подкрепа. Окончателният маршрут на влака им остана в тайна и рискованото символично посещение премина без опасност за живота им.
Функционирането на железниците въпреки руската инвазия е „изненада за цялата страна и дори за президента“ Володимир Зеленски, казва Камишин. Виновни за това обаче са именно той и няколкото му приближени служители, които предвожда като генерал във война. Така описва една от тайните им срещи в украинска гара кореспондент на Би Би Си.
В едни от най-тежките си моменти хиляди украинци избраха да разчитат на влаковете си, а не на лични автомобили. Още в първите дни от войната в световните медии се появиха снимки на претъпканите гари в Лвов, Харков, Одеса и Киев. Постепенно всички тези хора бяха евакуирани с влак.
„Решението да допуснем колкото се може повече хора във влаковете беше много трудно, защото така много повече хора биха пострадали в случай на атака“, казва Камишин. На машинистите в момента се налага и да се движат доста по-бавно заради опасността, че ще попаднат на повредена ж.п. линия.
Мащабната операция по поддръжка на железниците струва скъпо. Графиците се определят всяка вечер в 21 часа само за следващия ден. Промени се правят непрекъснато заради постоянните руски атаки срещу железопътните линии, мостове и друга ключова инфраструктура.
Инженери и техници, повечето от които нямат никакъв военен опит, извършват ремонти в най-опасните места в Украйна, често под въздушен обстрел. 33-ма служители в железниците са убити от началото на войната.
Решенията за разписанията на влаковете, маршрутите им, максималният брой хора, които могат да се качат, се взимат от Камишин и екипа му. Те разчитат на привидно остаряла техника и физически хартиени карти. Но когато мобилната мрежа прекъсне, тези способи са безценни.
Още на първия ден от войната 24 февруари Камишин и екипът му отказват да установят щаба си в сравнително безопасния бункер на президента. Вместо това те решават да работят в почти постоянно движение, обикаляйки страната на длъж и шир. Целта е да знаят винаги какво се случва навсякъде и в какво състояние са железниците, да проверяват как са служителите в гарите из цялата страна, включително и в най-опасните места, където боевете и снарядите не спират.
„Логиката ни е доста проста. Имаме служители, които работят в тази гара и ние твърдим, че е безопасно за тях, така че ние трябва да отидем там също“, пояснява той.
Другата основна цел е да са една крачка пред руснаците във всеки един момент.
„Стратегията ни е да се движим по-бързо от тези, които се опитват да ни хванат и да не прекарваме прекалено дълго на едно място“, казва Камишин в интервю за Си Ен Ен.
Работата за председателя на Украинските железници никога не свършва и той не е виждал жена си и малките си синове откакто руският президент Владимир Путин нападна Украйна. В тази сутрин той си прави една последна снимка с тях и ги инструктира как най-бързо и безопасно да напуснат страната. Когато говори за тях, е единственият момент, в който емоцията се усеща в гласа му, пише кореспондентът на Си Ен Ен.
„За мен е по-лесно като знам, че са в безопасност, за да имам аз време да си върша работата“, казва Камишин.
