Президентът Владимир Путин „посъветва“ на Русия да не бъдат налагани санкции и спомена изрично съседите на страната му.
„Нямаме никакви недобри намерения в отношенията със съседите си. Бих ги посъветвал да не нагнетяват ситуацията, да не въвеждат никакви ограничения, изпълняваме всички задължения и ще продължим да ги изпълняваме. Не виждам никаква необходимост да се нагнетява ситуацията или да се влошават отношенията ни“, каза Путин.
Преди дни той и други представители на Кремъл се обявиха срещу налагането на санкции на страната, но подчертаха, че те няма да имат желания ефект.
Той за пореден път затвърди тезата си, че действията на руската армия „са само в отговор на враждебните действия срещу Руската федерация“.
Руският медиен регулатор Роскомнадзор блокира достъпа до сайтовете на редица медии, сред които Радио Свобода, Би Би Си, Дойче веле, Медуза и други.
Беше блокиран и достъпът до социалните мрежи Фейсбук и Туитър, както и магазините за апликации на Гугъл и Епъл.
В руския парламент се обсъжда законодателна промяна, свързана с криминализирането на "фалшиви новини", свързани с действията на руската армия.
Запорожката атомна централа, в която в ранните часове на 4 март възникна пожар, е била превзета от руските войски.
По данни на Би Би Си работниците на централата продължават работата си и следят за изправността на ядрените реактори. Засега не е засечено повишаване на нивата на радиация в района.
Европейският съюз реши да предостави закрила на всички украински бежанци, които навлизат на територията му.
Директивата, която е част от европейското законодателство, предвижда при екстремни обстоятелства всички граждани от една държава да получават автоматично еднакви права за срок от една година, за да се облекчат властите на страните членки.
Статутът на временна закрила ще позволи на бежанците да получат подслон, социални и здравни грижи, достъп до образование и възможност да работят легално в ЕС.
По данни на ООН само за една седмица броят на бежанците от Украйна е вече над 1 млн. души.
Украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия в „ядрен терор“. Думите му дойдоха заради руската атака срещу Запорожката АЕЦ, която предизвика пожар. Пламъците бяха потушени, а към момента не се съобщава за повишаване на нивата на радиацията в района.
„Привличаме вниманието на целия свят към факта, че нито една страна, освен Русия, никога не е стреляла по атомни централи. Това е първият случай в нашата история, първият случай в историята на човечеството“, каза Зеленски.
В най-скоро време Русия и Украйна ще осигурят хуманитарни коридори за евакуиране на цивилното население от нападнатата страна. Това е резултат от втория кръг преговори, който Киев и Москва проведоха на територията на Беларус.
Беларус e смятана за отговорна за войната, откакто предостави своя територия на руските войски, откъдето те нападнаха Украйна.
На преговорите президентът на Украйна се представлява от своя помощник Михаил Подоляк. След срещата той каза, че страната му не е получила от разговорите онези резултати, които е очаквала. Страните се договориха за трета среща.
Киев настоява на прекратяване на огъня, примирие и отваряне на хуманитарни коридори за евакуация.
В полза на коридорите се изказа и представителят на Кремъл Владимир Мендински, който е помощник на Путин.
Първата среща на двете страни се проведе на границата между Украйна и Беларус на 28 февруари. Това беше петият ден от началото на руската агресия.
Молдова подаде молба за членство в ЕС на фона на войната в съседна Украйна. Проевропейската президентка Мая Санту подписа указа за това само няколко часа след като Грузия поиска да се присъедини към съюза.
И двете държави са част от бившия СССР, получили независимост в началото на 90-те. И двете държави имат територии, които се намират под сепаратистки проруски контрол. За Грузия това са районите на Абхазия и Южна Осетия, а за Молдова това е Приднестровието.
Настъплението на руската армия в Украйна показва, че ако то се запази със същото темпо и посока, съвсем скоро частите на Кремъл биха могли да се озоват до границата на Молдова, където се намира контролираното от Москва Приднестровие.
Руският президент Владимир Путин е препотвърдил всичките си тези за войната в Украйна пред френския си колега Еманюел Макрон. От телефонния разговор между двамата не е произтекло „нищо обнадеждаващо“, твърди източник на АФП.
Путин е казал, че "военната операция" в Украйна "върви по план".
Разговорът е бил проведен по искане на руския президент.
За да спре военната агресия в Украйна Кремъл поставя следните условия – Киев да признае Крим за руски, а „ЛНР и ДНР“ – за независими държави, като Украйна се обяви предварително за неутрална страна.
В съобщение на Кремъл, публикувано след разговора, се казва, че "всякакви опити на Киев да протака преговорите между руски и украински официални лица, ще доведат до добавянето на още елементи към исканията" на Русия.
Путин е отрекъл, че руската армия бомбардира Киев, продължил е да нарича украинците нацисти, а войната – „операция“.
Макрон е предупредил, че Русия ще плати скъпа цена за това, което извършва в Украйна, ще бъде „изолирана, отслабена и под санкции за много дълго време“.
Независимата руска телевизия Дождь ("Дъжд") спира да излъчва. Новината идва, след като руският медиен регулатор инструктира медията да отразява войната в Украйна само по официалните съобщения на държавните институции и да не нарича войната "война. Телевизията не се подчини и властите блокираха достъпа до нея.
Новината идва часове след като радио "Ехото на Москва" премина през същата цензура и беше принудено да вземе решение за закриването си.
В сряда главният редактор на телевизия Дождь - Тихон Дзядко съобщи, че е взел решение временно да напусне Русия в интерес на своята сигурност.
През 2021 г. руската федерация втвърди законодателството си и практически забрани свободата на сдружаване, събиране и изразяване. Това доведе до първата вълна от политическа емиграция за последните 40 години.
Притеснена от съдбата на Украйна, Грузия подаде молба за членство в ЕС.
Една седмица от руската военна агресия срещу Украйна доведе до 1 милион бежанци, разрушени градове и хиляди жертви. Страната се отбранява сама срещу една от най-мощните армии в света.
Видеото напомня как се случи всичко.
Унгарският премиер Виктор Орбан предложи страната си за домакин на мирни преговори между Русия и Украйна. В интервю за Би Би Си той каза, че отговорността за спирането на войната е преди всичко в ръцете на Русия.
Орбан, който управлява Унгария от 2010 г., е традиционен партньор на Кремъл. През последните 12 години той се е срещал 11 пъти с Путин. Последната им среща се проведе в Москва преди месец. Тогава Орбан поиска за Унгария по-ниски цени за доставки на газ, отколкото са средните в Европа.
Както и Русия, Унгария води политика по потискане на свободата на словото и на правата на човека.
Въпреки това в сряда Унгария подкрепи резолюцията на ООН, която осъжда руската агресия срещу Украйна.
Врагът няма успех на нито едно стратегическо направление, каза украинският президент Володимир Зеленски след поредната нощ, в която руската армия обстрелваше градове в Украйна.
Жителите на Киев и Харков твърдят, че от близо две денонощия огънят не спира.
"Нищо не сме им дали", каза Зеленски, който изброи обстрелваните градове. "Те искат да разрушат Одеса. Но ще видят само дъното на Черно море. Защото те са дъното", каза той. Зеленски потвърди, че при обстрела на Харков е бил повреден храмът "Успение Богородично", и се зарече да го възстанови наред с всяка разрушена улица или къща.
Зеленски каза: "Дойдохте, за да разрушите нашите градове. Да унищожите нашите хора. Да ни отнемете всичко, което ни е скъпо. Вие отрязвате на жителите на Украйна тока, водата, отоплението. Оставяте хората без храна, оставяте ни без лекарства. Вие стреляте по маршрутите, по които можеше да се извърши евакуация. Няма такова оръжие, което да не сте използвали срещу нас, свободните граждани на Украйна. А сега излизате и разправяте на вашите пропагандатори, че смятате да изпратите в Украйна т. нар. хуманитарни колони. Запомнете, безбожници: когато милиони хора проклинат, няма спасение за вас".
Франция и Германия блокираха яхти на двама руски олигарси, които са в списъка на санкционираните от ЕС. Една от тези яхти е спряна в момент на бягство от пристанището.
Радио "Ехото на Москва", което беше емблема на медийната свобода от 90-те години, спира да съществува и се закрива. Това реши Съветът на директорите на медията, съобщи в четвъртък главният редактор Алексей Венедиктов в своя канал в Телеграм.
Дотук се стига след решението на руските власти да спрат разпространението на медията заради начина, по който радиото отразява войната в Украйна.
"След като разгледа заповедта на Генералната прокуратура на Руската федерация за ограничаване на достъпа до "Ехото на Москва", на 3 март съветът на директорите на "Ехото на Москва" реши да прекрати дейността му“, се казва в съобщение на пресцентъра на радиото.
Броят бежанците от Украйна надхвърли 1 милион. Данните са валидни към 2 март, когато още не беше се навършила пълна седмица от началото на руската военна агресия срещу Украйна. Това е най-бързото изселване на бежанци през този век, съобщиха от ООН.
По данни на Агенцията за бежанците към ООН повече от 2% от населението на Украйна е било принудено да напусне страната за по-малко от седмица. Предимно жени и деца са избягали от Украйна в съседни страни през последните шест дни след нахлуването на Русия, казват още от ООН.
До 4 млн. души могат да напуснат Украйна заради войната, прогнозира организацията.
Те нямат ядрено оръжие, нито бюджет за трилиони. Няма как да спрат цяла империя, но подлагат Русия на тежки и засега невидими санкции - лишават от световните сцени всичките й таланти в изкуството и спорта.
Посланието е едно: всеки руснак да забележи своята отговорност за поддържането на една политика, довела до война.
Руската армия превзе черноморския град Херсон. Това улеснява пътя й на изток към Одеса по крайбрежието на Черно море.
Киев и Харков са под тежък артилерийски обстрел, но са под украински контрол.
Днес е осмият ден от войната.
Общото събрание на ООН осъди руската инвазия в Украйна със 141 гласа "за" и 5 "против", и призова Русия незабавно да изтегли армията си от съседната страна.
САЩ определиха гласуването на резолюцията като историческо.
България е сред вносителите на текста, наред с близо 80 държави.
Освен Русия само 4 държави гласуваха "против" - Беларус, която заедно с Москва напада Украйна, Сирия, в която Русия подпомага режима на Башар Асад, Северна Корея, която е последната комунистическа диктатура от затворен тип, и Еритрея, която има еднопартийно президентско управление.
Сред държавите, подкрепили резолюцията, е и Сърбия, която е традиционен съюзник на Кремъл. Китай, Куба и Венецуела, други партньори на Русия, гласуваха "въздържал се".
Това е първото извънредно заседание на Общото събрание на ООН след 1997 г.
Агресията от руска страна провокира мощна международна солидарност с Украйна, а на Москва бяха наложени тежки икономически и финансови санкции. Руското правителство каза, че ще издържи, но пред банкоматите в Русия се извиха опашки от хора, които искат да изтеглят парите си. Курсът на рублата се срина, а Централната банка на Русия вдигна на 20 на сто основния лихвен процент.
"Руската икономика най-вероятно ще изпита определени затруднения, за които те са подготвени. Но блокирането на средства на Централната банка създава сериозни затруднения", каза в Студио България на Свободна Европа финансистът Левон Хампарцумян, бивш дългогодишен директор на "УниКредит Булбанк" и председател на Асоциацията на банките в България.
