Вторият по големина град Харков е бил нападнат по въздух. Украинските власти потвърдиха, че в града са кацнали руски парашутисти. Украинската армия съобщи също, че руските военни са атакували военна болница и се води сражение.
Във вторник Харков беше под руски ракетен обстрел. Пострадаха сградите на местната администрация, както и жилищни квартали. Властите съобщиха за 17 жертви и десетки ранени.
Президентът Володимир Зеленски нарече ракетните атаки срещу Харков във вторник “откровен, неприкрит терор”.
“Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление”, каза той.
Местните власти в Херсон съобщиха, че е в ход окупация на града от руската армия.
Кметът на южния град Игор Коликаев каза пред месно радио, цитиран от Би Би Си, че руските сили са завзели железопътната гара и пристанището.
"Битката продилжава, в ход е окупация на нашия град", каза той.
Местните власти поискаха помощ от националните власти за доставки на храна и лекарства и за евакуиране на ранените.
Пред Би Би Си член на местния общински съвет съобщи за 200 жертви, повечето от които цивилни. Тази информация не може засега да бъде потвърдена от независим източник.
По-рано Киев беше съобщил, че руските сили са влезли в Херсон, но местната власт все още контролира административните сгради.
Руските власти спряха достъпа до сайтовете на телевизия „Дъжд“ (Дождь) и радио „Ехото на Москва“. Като аргумент е посочено публикуването на невярна информация за войната. Кремъл настоява, че действията на Русия в Украйна трябва да се описват като „специална операция“, а новините да се взимат само държавни източници.
Вестник Новая газета, чийто главен редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г., също беше получил инструкции да възпроизвежда официалната информация, но взе решение да им се подчини.
Във вторник вечерта руската Уикипедия получи указания от медийния регулатор да не нарича войната „война“, в противен случай достъпът до нея също ще бъде спрян.
Украйна и Русия размениха военнопленници за първи път от началото на войната. Новината съобщи началникът на военната администрация на североизточния украински регион Суми Дмитро Живицкий в канала си в Телеграм.
"Първата размяна на пленници се състоя в Сумска област. Ние разменихме нашите петима души от териториалната отбрана за един руски военен полицай", каза Живицкий.
Телевизионната кула в Киев е била повредена от обстрел, съобщи украинската обществена телевизия, министъра на културата и информационната политика Олександр Ткаченко и украинското министерство на вътрешните работи.
В това видео, публикувано от кмета на Киев Витали Кличко се вижда как кулата избухва и се срива.
"Каналите няма да работят известно време. Скоро ще бъде включено резервното излъчване на някои канали", казаха от украинската обществена телевизия.
Кореспондент на Радио Свобода в Киев съобщи за най-малко един смъртен случай. Според него най-малко две ракети са ударили кулата.
Получаването на статут на държава кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС) ще промени перспективите пред Украйна. Това каза пред Свободна Европа Гергана Паси, бивш министър по европейските въпроси на България. Според нея Украйна може да получи статут на страна кандидат за членство по съкратена процедура, но не може да влезе незабавно в ЕС.
Русия предупреди, че ще нанесе ракетен удар върху цели в украинската столица Киев. В изявление, публикувано във вторник следобед, руските власти съобщиха, че техните сили се готвят да нанесат "високо прецизни удари" срещу "технологични центрове на украинската служба за сигурност и 72-ри център за информационно-психологически операции в Киев".
"Призоваваме украинските граждани, които биват използвани от националисти за извършване на провокации срещу Русия, както и жителите на Киев, живеещи в близост до радиорелейни станции [приемащи и предаващи радиосигнали - бел. ред.], да напуснат домовете си", се казва в изявлението.
Длъжностните лица твърдят, че ударите ще се извършат, за да се "предотвратят информационни атаки срещу Русия".
Над 660 000 украинци, предимно жени и деца, са напуснали страната през последните пет дни. Това съобщи във вторник Шабия Манту, говорителката на Агенцията на ООН за бежанците.
По-рано в понеделник стана ясно, че през първите четири дни след руската инвазия в Украйна общо 7373 украинци са влезели в България през граничните пунктове с Румъния. По-голямата част от тях отиват при роднини и приятели, каза пред БТА говорителката на главна дирекция "Гранична полиция" Лора Любенова.
Европейският парламент (ЕП) заседава извънредно във вторник заради ситуацията в Украйна. В началото на заседанието чрез видеолинк в него се включи и украинският президент Володимир Зеленски.
"През последните дни не знам как да поздравявам хората. Не мога да им кажа "добър ден" и "лека вечер", не, защото за някои това може да е последният им ден", каза в речта си пред евродепутатите Зеленски.
"Никой няма да ни сломи. Нашето желание е да видим, че децата ни са живи, вчера 16 деца бяха убити. Руският президент Владимир Путин ще продължава да твърди, че се унищожава военна инфраструктура, но там, където има военна инфраструктура, има ли деца?", добави още той.
Зеленски отново призова Европейския съюз да приеме Украйна като страна членка, а искането му получи подкрепа в много от изказванията на евродепутатите. След края на речта му депутатите станаха на крака и го аплодираха.
Председателката на ЕП Роберта Мецола каза, че европарламентът приветства кандидатурата на Украйна и ще работи в нужната посока, така че тя да стане реалност.
Над 300 преподаватели и служители от Софийския университет "Св. Климент Охридски" осъдиха нахлуването на Русия в Украйна.
"Категорично осъждаме бруталната военна агресия на диктаторския режим на Владимир Путин срещу суверенна Украйна и украинския народ. Няма и не може да има никакво оправдание за тази война, която вече разрушава украинските градове и отнема живота на невинни граждани: мъже, жени и деца", пише в декларацията, която учените от университета разпространиха във вторник.
В нея преподавателите изразяват подкрепа към колегите си от украински университети, както и солидарност с работещите в руски университети, които "проявяват смелост да заклеймят престъпната война".
Междувременно над 1000 писатели от цял свят се включиха в отворено писмо, в което също призоват за прекратяване на инвазията в Украйна. Сред тях са нобеловите лауреати Орхан Памук, Олга Токарчук Светлана Алексиевич, както и руската писателка Людмила Улицкая.
"Обединяваме се в осъждането на тази безмислена война, започнала заради отказа на президента Путин да приеме правото на украинския народ да определя бъдещето си без намесата на Москва", се казва в писмото.
Украинските власти публикуваха нови данни за развитието на войната. Според тях 5700 руски войници са загинали през първите 5 дни на бойните действия, а над 200 са били пленени от украинските сили.
Информацията засега не може да се потвърди от независим източник. В неделя Русия за първи път призна за жертви и ранени от своя страна, но все още не е съобщила конкретни данни.
Украинските власти обявиха също така, че са унищожени 198 танка, 29 самолета, 846 бронирани машини и 29 хеликоптера на руската армия.
Североизточният град Харков беше засегнат от руски ракетен обстрел. Ударени са цели в центъра на града, включително правителствени сгради. Все още няма данни за ранени или пострадали.
По-рано местните власти съобщиха за 11 загинали, сред които и 3 деца, след като руски ракети удариха един от жилищните квартали в понеделник. Украинският президент Володимир Зеленски определи руската атака като военно престъпление
"Руските сили брутално обстрелваха Харков с ракетна артилерия", каза той. "Това очевидно беше военно престъпление."
Харков е вторият по големина град в Украйна и е дом на 1,6 милиона души.
Южният град Херсон е обграден от руската армия и е под обсада, предаде Би Би Си. Руската атака е започнала по-рано тази сутрин, но 300-хилядният град все още не е превзет и е под украински контрол.
"Градът е обграден, от всички страни има много руски войници и военна техника, поставиха контролно-пропускателни пунктове на изходите", каза местната журналистка Алена Панина пред телевизия "Украйна 24".
Тя добави, че в Херсон все още има ток, вода и парно, но доставките на храна са затруднени, тъй като продуктите са били складирана в покрайнините на града.
Междувременно украинските власти потвърдиха, че най-малко 70 украински войници са били убити в неделя в град Ахтирка, Сумска област. Те са загинали, след като руската армия атакува военна база в града.
Българският държавен глава Румен Радев е сред осемте президенти от страни в Източна и Централна Европа, които изразяват подкрепа за приемането на Украйна в Европейския съюз. Това става ясно от отворено писмо, публикувано късно в понеделник.
По-рано същия ден украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че е подписал официална молба страната му да бъде приета в съюза.
Руската армия е подновила атаката срещу Киев, съобщи Генералният щаб на украинската армия във Фейсбук.
“Ситуацията остава напрегната”, се посочва в публикацията. “Въпреки че врагът губи потенциал за настъпление, той продължава да нанася огън по военни и цивилни цели.”
Компанията за сателити Мaксар Технолоджис публикува сателитни снимки през нощта срещу вторник, които според нея показват около 65-километрова колона от руски военни машини, която напредва към Киев. Според компанията колоната се е намирала до град Иванков, когато са направени снимките.
Сателитни снимки показват 65-километровия руски конвой до Киев
Още в понеделник вечерта в украинската столица прозвучаха сирени, които сигнализираха, че хората трябва да се скрият в бомбоубежищата. Във вторник сутринта сирените отново се чуваха в Киев.
Видео, публикувано от местния вестник Киев Индипендънт в Туитър в понеделник вечерта, показва ракетен удар. В социалните мрежи се появиха и други кадри на експлозии в украинската столица.
Световната футболна асоциация ФИФА и европейската – УЕФА, взеха решение да извадят Русия от всички турнири под своята егида до второ нареждане.
Това решение означава, че Русия със сигурност ще пропусне световните футболни финали в Катар. УЕФА прекрати и многомилионен спонсорски договор с "Газпром".
Преговорите между Украйна и Русия, които се проведоха в понеделник, ще продължат във втори рунд, след консултации на двете делегации в Киев и Москва.
Съобразяване с цензурата или временно затваряне на редакцията. Пред този избор е изправен водещият независим руски вестник “Новая газета”, след като медийният регулатор в страната изпрати писма до редица медии с искане да изтрият всички свои стати, в които конфликтът в Украйна е представен като “война”.
Според Роскомнадзор правилният термин е „военна операция“, а останалите определения на ситуацията в Украйна, които също са наприемливи за КРемъл, са “инвазия” и “агресия”.
Затова “Новая газета” изпрати в понеделник имейл до всички свои абонати с молба да гласуват какво трябва да направи вестникът: “Да продължим работата си под военна цензура и да изпълним исканията на властите“ или „да преустановим редакционната си дейност до края на войната“.
Президентът на Франция Еманюел Макрон е повторил в телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин в понеделник международните призиви за спиране на огъня в Украйна и изтегляне на руските войски. Това става ясно от изявление на френското правителство, цитирано от Би Би Си.
От него става ясно, че Макрон е призовал Путин да спре всички удари, да запази гражданската инфраструктура и да обезопаси основните пътища в Украйна, а руският президент е потвърдил готовността си да се ангажира с тези искания.
Междувременно обаче Кремъл съобщи, че Путин е отговорил на колегата си, че “уреждането [на кризата] е възможно само, ако се вземат предвид законните интереси на Русия за сигурността, включително признаване на суверенитета на Русия над Крим, постигане на целите за демилитаризация и денацификация на украинската държава и гарантиране на нейния неутрален статут“.
Франция посочва още, че Макрон е помолил руския си колега да поддържа връзка през следващите дни, за да предотврати ескалация на конфликта, на което той се е съгласил.
Група руски опозиционери, учени и общественици, някои от които живеят в изгнание, обявиха създаването на Антивоенен комитет на Русия. Целта му е да се бори с "диктатурата" на Владимир Путин, която отприщи война в Украйна. Това съобщи в Телеграм бившият собственик на руската петролна компания ЮКОС Михаил Ходорковски.
Основателите на комитета призовават световната общност “да заеме принципна позиция по отношение на нарушителите на международното право“, а преките участници в инвазията – генералите, разработили плана, и политическото ръководство на Русия – “да бъдат определени като военни престъпници и наказани за делата си“, се казва в изявлението.
Освен Ходорковски, в създаването на Антивоенния комитет на Русия се включват политиците Дмитрий Гудков и Гари Каспаров, икономистите Сергей Гуриев и Сергей Алексашенко, историкът Юрий Пивоваров, журналистът Евгений Киселев и други.
От 24 февруари, когато руските войски нахлуха в Украйна, антивоенните действия в Русия не спират. До момента са задържани близо 6000 руснаци, участвали в демонстрации. Петицията срещу войната с Украйна на сайта Change.org пък вече е подписана от над 1 милион души.