Получаването на статут на държава кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС) ще промени перспективите пред Украйна. Това каза пред Свободна Европа Гергана Паси, бивш министър по европейските въпроси на България. Според нея Украйна може да получи статут на страна кандидат за членство по съкратена процедура, но не може да влезе незабавно в ЕС.
„Допускам, че тук месеците ще бъдат трансформирани в седмици и в дни и лично аз не бих се учудила, ако [Европейската] комисия бързо подготви становище и на Европейския съвет, който се очаква по-късно през месец март, държавите членки да вземат решение за допускане на Украйна като страна кандидат“, каза Паси.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски няколко пъти призова ЕС „незабавно“ да приеме страната му в ЕС. „Сигурен съм, че е справедливо. Сигурен съм, че е възможно“, каза той в понеделник. Това се случи на петия ден от началото на руската война срещу Украйна, която започна на 24 февруари. Руската агресия беше осъдена от Запада, а на Русия бяха наложени санкции.
Гергана Паси каза, че това са най-тежките санкции, налагани някога от ЕС срещу друга държава.
„Непосредствените ефекти, които виждаме, говорят, че ефектът е поразителен и мигновен. Разбира се, когато се работи с диктатори, чисто спекулативен е анализът доколко това повлиява на техните решения“, каза тя. „Но смятам, че Европа правилно наложи тези санкции. Правилно беше, че бързо ги наложи.“
Следва пълният текст на интервюто:
-Има ли такава процедура и възможно ли е да се случи това с промяната на статута на Украйна по отношение на членството в ЕС толкова бързо?
-Няма такава процедура, разписана в Договора за Европейския съюз. Там са ясно очертани изискванията и стъпките, през които всяка европейска държава, която желае да се присъедини, трябва да мине. Но в същия момент трябва да държим сметка, че живеем в различно време. Живеем във време на експоненциална политическа промяна и това, което е било немислимо вчера или преди седмица, днес може да стане точка от дневния ред на ЕС. Размяната на послания между президента Зеленски и председателя на Европейската комисия от последните дни, сега течащата дискусия в Европейския парламент, който може би ще излезе с резолюция, говори точно за такава промяна. Тоест Украйна, която от 2017 г. е асоцииран член на ЕС, тя е подписала споразумение за асоцииране – с такъв статут беше България през 1993 г., вчера е подала молба за членство.
Допускам, че това, по което ЕС ще се стреми да постигне консенсус, ще е предоставяне на Украйна на статут на страна кандидат. Това не я прави автоматично страна, която започва преговори за членство, но разбира се променя перспективата, дава ѝ достъп до много повече финансови инструменти и я включва в неформалните дискусии на ЕС. Тоест ако има неформална среща на генералните директори, неформална среща на външните министри, на министрите в Съвета по правосъдие и вътрешни работи и пр. – това са онези срещи, на които не се взимат решения, но се дискутират важните политически въпроси, Украйна би могла да участва.
Използвам случая да поздравя държавния глава, че е подписал това отворено писмо, с което България изпраща послание, че наистина подкрепя желанието на Украйна да влезе в орбитата на европейското политическо семейство.
-Украинският президент използва думата „незабавно“. Но тази дума преведена на европейски и с европейската мерна единица за време какво би могла да означава?
-Трудно ми е да отговоря. ЕС най-често бива упрекван за това, че се включва във важните политически решения твърде бавно и твърде късно. Но смятам, че в случая Европа опровергава сама себе си и виждаме много адекватната и бърза политическа реакция по ред въпроси, включително и санкциите, които Западът наложи на Русия.
„Незабавно“ в конкретния политически момент означава много по-бързо, отколкото процедурата позволява. Обикновено в такава ситуация, в която имаме молба за членство, каквато беше подадена от украинското правителство, следва една дълга процедура, в която Европейската комисия трябва да излезе със становище, в което оценява доколко е подготвена съответната държава. Това отнема поне 12 до 18 месеца. Допускам, че тук месеците ще бъдат трансформирани в седмици и в дни и лично аз не бих се учудила, ако комисията бързо подготви становище и на Европейския съвет, който се очаква по-късно през месец март, държавите членки да вземат решение за допускане на Украйна като страна кандидат.
Искам да маркирам и още една тема. Ние като държава, която е в източната част на Европа, съвсем естествено ще си зададем въпроса – добре, страните от Западните Балкани толкова години се борят за преодоляване на всичките спънки за започване на преговори с ЕС, това няма ли да е деморализиращо за тях? Аз смятам, че не. Първо защото имаме извънредна ситуация, и второ, защото е напълно възможно една такава ускорена писта за разговори между Украйна и ЕС да ускори и разговорите на страните от Западните Балкани с Европа.
-Каква е вашата оценка за пакета от санкции, които бяха приети от ЕС към Русия. Смятате ли, че те ще дадат някакъв ефект?
-Санкциите по принцип са инструмент със спорен ефект, но конкретно тези санкции, които бяха изработени като пакет от Запада в тази ситуация спрямо Русия, са най-тежките санкции, които ЕС някога е налагал на страна агресор.
Непосредствените ефекти, които виждаме, говорят и на хора, които не са специалисти по темата, че ефектът е поразителен и мигновен. Разбира се, когато се работи с диктатори, чисто спекулативен е анализът доколко това повлиява на техните решения. Но смятам, че Европа правилно наложи тези санкции. Правилно беше, че бързо ги наложи. И единството на Запада е най-важният сигнал, който той трябва да изпрати към Русия и останалите държави в света, които биха помислили за такава едностранна агресия.
