на живо Войната: САЩ предоставят нова военна помощ от 725 млн. долара за Украйна

САЩ предоставят нов пакет от военна помощ за Украйна в размер на 725 млн. долара. Това стана ясно от думи на държавния секретар Антъни Блинкен.

Вашингтон ще предостави на Киев ракети „Стингър“, боеприпаси за реактивните системи за залпов огън HIMARS, дронове и противопехотни мини.

„САЩ и още над 50 страни са единни в усилията си да гарантират отбранителните способности на Украйна на фона на руската агресия“, каза Блинкен.

САЩ получиха критики за решението си да предоставят на Украйна противопехотни мини. Стотици държави в света са подписали договор срещу използването им, но САЩ и Русия не са сред тях.

Вижте също

Отново със закъснение. Как Киев получи мини от САЩ, след като Русия вече беше заложила 2 млн. такива устройства в Украйна

Руският президент Владимир Путин одобри рекорден бюджет за отбрана за 2025 г., който ще съставлява една трета от общия бюджет за страната.

Разходите за отбрана на Русия през следващата година ще бъдат общо около 126 млрд. долара или 32,5 % от целия бюджет. Сумата е с близо 28 млрд. долара по-висока от бюджета за отбрана за 2024 г.

Русия е изстреляла десетки дронове срещу Киев рано сутринта на 1 декември, съобщиха украинските власти. Това е последният от поредицата въздушни удари, които засягат украинската столица и енергийната ѝ мрежа.

Не се съобщава за пострадали при нападението от неделя. Украинската противовъздушна отбрана е свалила около десетина от дроновете, съобщи военният администратор Серхий Попко в публикация в Телеграм.

В южния град Херсон обаче руските дронове са убили най-малко трима души, а други седем са ранени, каза областният управител Олександър Прокудин.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че общо 78 дрона са били изстреляни по цели в цялата страна през нощта, и добавиха, че 32 от тях са били прихванати или свалени.

От месеци насам Русия обстрелва Украйна с безпилотни самолети и ракети, като се цели не само във военни обекти, но и в енергийна инфраструктура. Експерти предупредиха, че през зимата в големи части от Украйна може да има прекъсване на отоплението и електрозахранването.

Приемането на неокупираните части на Украйна в НАТО може да сложи край на „горещата фаза на войната“, водена от Русия. Това каза украинският президент Володимир Зеленски в петък.

В интервю за „Скай нюз“, излъчено на 29 ноември, Зеленски изказа предположение, че би бил готов да обмисли прекратяване на огъня, ако неокупираните територии на Украйна попаднат под защитата на НАТО, стига поканата за присъединяване към алианса да признава международните граници на Украйна.

Русия анексира украинския Кримски полуостров през 2014 г. и окупира 20% от украинската територия, след като започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г.

„Ако искаме да спрем горещата фаза на войната, трябва да приемем под чадъра на НАТО територията на Украйна, която е под наш контрол“, каза Зеленски, като добави, че след това окупираните източни части на страната могат да бъдат върнати „по дипломатичен път“.

Това се случва в момент, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува милиардите долари, които Съединените щати са наляли в Украйна, откакто Русия започна инвазията си.

Тръмп също така каза, че би могъл да сложи край на войната в рамките на 24 часа след като встъпи в длъжност - изказване, което беше изтълкувано като означаващо, че Украйна ще трябва да предаде територията, която сега е окупирана от Русия.

Украинските военни са нанесли удар по петролната база „Атлас“ в руската Ростовска област през нощта на 29 ноември. Това съобщи Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна.

„В резултат на повредата на територията на обекта е избухнал пожар, регистрирани са най-малко два източника на запалване. Трябва да се отбележи, че през лятото на тази година посочената петролна база вече е била атакувана от Отбранителните сили“, каза украинското командване.

Според Генералния щаб „Атлас“ е част от руския военнопромишлен комплекс, който осигурява доставките на петролни продукти за руската армия.

Руската служба на Радио „Свобода“ съобщава, че става въпрос за петролно депо в Каменска област, което украинските безпилотни самолети са атакували вече три пъти: предишните нападения са били на 3 и 28 август.

По-рано изпълняващият длъжността началник на региона Юрий Слюсар съобщи, че в Ростовска област на Русия отломки от дронове са повредили частни къщи. По думите му в Каменския район се е запалил и промишлен обект.

От началото на 2024 г. руските рафинерии редовно са атакувани от украински безпилотни самолети. Въпреки това още през април Русия успя частично да възстанови капацитета на ключови нефтопреработвателни заводи.

За близо три години от пълномащабното нахлуване на Русия Украйна може да е загубила 60 до 100 хиляди военнослужещи. Това съобщи на 26 ноември списание Икономист, позовавайки се на изтекли или публикувани доклади от разузнавателни агенции, служители в областта на отбраната, изследователи, отворени данни и уебсайта Ualosses.

Журналистите пишат, че е трудно тези доклади да бъдат проверени независимо и че войниците, които са изчезнали или се предполага, че са загинали, не винаги са отразени в данните. Въпреки това те дават приблизителна картина на броя на загиналите.

Други 400 хиляди войници може да са били ранени.

Данните от уебсайта UAlosses показват, че от 2022 г. насам са загинали най-малко 60 435 войници. За разлика от други източници, UAlosses каталогизира имената и възрастта на загиналите. Това дава възможност да бъдат изчислени загубите по възрастови групи и като процент от мъжкото население, пише Икономист.

Тези данни показват, че са загинали повече от 0,5% от предвоенното население на Украйна - мъже във военна възраст (18-49 години). Въпреки това данните на UAlosses не са изчерпателни и не е известна възрастта на всички войници, отбелязват журналистите.

Украйна все още не е коментирала данните, публикувани от Икономист.

Дълго време Киев не съобщаваше за своите жертви, като казваше, че тези данни ще бъдат оповестени след края на войната.

На 25 февруари 2024 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви броя на украинските военни жертви за първи път от началото на пълномащабната инвазия: 31 хиляди. В същото време Зеленски каза, че не може да разкрие броя на ранените и безследно изчезналите.

Същевременно в ноемврийски доклад на Уолстрийт Джърнал, който се позовава на анонимни служители на западното разузнаване, се казва, че досега във войната са убити до 200 хиляди руски войници. На 17 септември британското разузнаване съобщи, че руските загуби от началото на инвазията се оценяват на повече от 610 хиляди убити и ранени.

Украинската армия съобщи, че в нощта срещу понеделник е ударила руски петролен склад в района на Калуга в западната част на Русия.

“Имаме потвърждение за успешен удар по петролната база в Калужка област”, се казва в съобщение на Генералния щаб на украинските въоръжени сили.

Губернаторът на руската област Владислав Шапша потвърди за щети, нанесени върху индустриален обект.

Той съобщи в Телеграм, че над Калужка област са били свалени осем украински дрона, като отломки от един от тях са предизвикали пожар в промишлен обект. Пожарът е потушен и няма данни за жертви, добави Шапша.

Проруски канали в Телеграм твърдят, че пожарът е засегнал петролен склад и фабрика за производство на инструменти. Съобщенията до момента не са потвърдени независимо.

Изданието “Украинска правда” съобщи, че ударът по петролния склад в Калуга е бил предварително планиран от украинските специални служби. Медията посочва, че складът е бил използван от руските сили във войната срещу Украйна.

При украинската атака са засегнати и други цели в областите Брянск и Курск, съобщи още Генералният щаб на украинските въоръжени сили.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му "се нуждае от повече системи за противовъздушна отбрана", за да защити народа си, тъй като Русия продължава да атакува Украйна с въздушни бомби, бойни дронове и ракети. По думите на Зеленски през последната седмица Русия е изстреляла над 800 управляеми въздушни бомби, около 460 ударни дрона и над 20 ракети от различен тип срещу Украйна.

В неделя както Украйна, така и Русия съобщиха за отблъскване на десетки безпилотни самолети от другата страна през нощта.

Неотдавна Съединените щати и Великобритания дадоха разрешение на Украйна да нанася удари на територията на Русия сс ракети АТАСМС и Storm Shadow. Ракетите са прецизни тактически оръжия, предназначени за поразяване на командни и контролни центрове, логистични и оръжейни складове в близост до фронта. Украйна вече е използвала ракетите за нанасяне на удари в Курск и съседната област Белгород.

Франция също даде сигнал на Украйна, че има право да използва оръжия с голям обсег срещу цели на руска територия. Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро каза в интервю за Би Би Си, че Украйна може да изстреля френски ракети с далечен обсег към Русия "в логиката на самозащитата". Той обаче не потвърди дали френски оръжия вече са били използвани.

В резултат на руските контраатаки Украйна загуби повече от 40% от териториите в Курска област, които завзе през август. Това съобщава Ройтерс, като се позовава на високопоставен украински военен източник.

Източникът, който работи за украинския Генерален щаб, казва, че Русия е разположила около 59 000 военни в Курската област. "Контролирахме около 1376 кв. км, сега контролираме около 800 кв. км. Ще държим тази територия толкова дълго, колкото сметнем за военно целесъобразно", казва източникът. Руското министерство на отбраната не отговаря на въпросите на Ройтерс за ситуацията.

С настъплението си към Курск силите на Украйна целят да спрат руските атаки в Източна и Североизточна Украйна, да принудят Русия да изтегли силите си и да дадат на Киев допълнителен лост за защита на позициите му при евентуални мирни преговори, пише украинската служба на Радио Свобода. Украинският президент Володимир Зеленски каза, че руският президент Владимир Путин си е поставил за цел да изтласка украинските войски от района на Курск до 20 януари 2025 г. - датата на встъпване в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

Южнокорейското разузнаване и САЩ съобщиха, че Русия е изпратила около 10 000 военнослужещи от Северна Корея в зоната на бойните действия в Курска област.

Вижте също

За да не се наложи замяна. Путин иска да си върне Курск преди встъпването на Тръмп

Русия е решила да започне масово производство на балистичната ракета със среден обсег "Орешник", която беше използвана за първи път срещу Украйна на 21 ноември. Това съобщи президентът Владимир Путин на среща в Кремъл с ръководството на Министерството на отбраната и представители на военнопромишления комплекс.

"Ще продължим тестовете на най-новата система. Трябва да започне серийно производство", каза Путин и добави, Русия работи по няколко други подобни системи. Новата ракета е прецизно оръжие, но не е средство за масово унищожение каза още президентът.

Руските сили за първи път използваха "Орешник", за да нанесат удар по украинския град Днепър. Според украинското разузнаване ракетата вероятно е била част от мобилната ракетна система "Кедр".

Руският президент Владимир Путин каза, че неговите военни са изстреляли нова ракета със среден обсег на действие по Украйна след обвиненията на Киев, че става въпрос за междуконтинентална балистична ракета.

Във видео изявление към нацията на 21 ноември Путин каза, че използването на новото оръжие е отговор на това, че САЩ и Великобритания са дали разрешение на Киев да изстреля своите ракети с голям обсег срещу Русия. Москва предприе ракетна атака срещу Днепропетровск, където се намират важни украински военно-промишлени предприятия.

Междуконтиненталните балистични ракети, които са предназначени за нанасяне на ядрени удари на дълги разстояния, никога досега не са били използвани във война.

Говорителят на Пентагона Сабрина Синг каза, че Русия е ударила Украйна с "експериментална" балистична ракета със среден обсег, която е базирана на нейната междуконтинентална балистична ракета РС-26 Рубеж.

По думите ѝ Русия е информирала САЩ, че ще изстреля експерименталната ракета малко преди това чрез "канали за намаляване на ядрения риск". Синг добави, че новото оръжие има по-малка бойна глава от някои други ракети, които Русия е изстреляла в Украйна.

Американски служител, пожелал анонимност, коментира пред медиите, че Путин се опитва да сплаши Украйна, но добави, че Москва разполага само с няколко от "експерименталните" ракети.

Руската атака идва само дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени от САЩ системи ATACMS, за да удари военни цели по-дълбоко в Русия.

Москва е свалила две британски крилати ракети "Сторм Шадоу" (Storm Shadow). Това съобщи Министерството на отбраната в Русия в четвъртък.

"Системи за противовъздушна отбрана свалиха две крилати ракети Storm Shadow, произведени във Великобритания, шест ракети HIMARS, произведени във САЩ, както и 67 безпилотни летателни апарата от самолетен тип", се казва в изявление на министерството.

В сряда руски военни блогъри и западни издания съобщиха, че Украйна за първи път е изстреляла произведените във Великобритания и Франция ракети Storm Shadow по цели на територията на Русия.

Атаката е била насочена към село Марино в руската Курска област. Видеоклип, публикуван в Telegram, който e проверен и геолокиран от Си Ен Ен, показва експлозии, чути от Марино в сряда. Отделни изображения, разпространени в Telegram, показват фрагменти от ракета Storm Shadow

Русия е използвала междуконтинентална балистична ракета (МБР) срещу Украйна на 21 ноември. Масираният ракетен удар е нанесъл щети в поне два региона на страната, съобщиха украинските военновъздушни сили.

Руската атака идва само няколко дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени в САЩ системи ATACMS за нанасяне на удари по военни цели по-навътре в Русия след дългоочакваното одобрение от президента Джо Байдън.

Основната цел на атаката е била югоизточната област Днипропетровск, най-важният промишлен район на Украйна, и неговия център - град Днипро.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че освен МБР Русия е изстреляла и хиперзвукова ракета „Кинжал“ и седем дозвукови крилати ракети Kh-101.

Украинската противовъздушна отбрана е свалила шест ракети Kh-101, съобщават военновъздушните сили.

Губернаторът на Днипропетровск Серхий Лисак каза, че неговият регион е понесъл най-голямата тежест на руската атака.

„От рано сутринта агресорът масирано атакува нашия регион“, написа Лисак в Telegram, като добави, че по предварителна информация е пострадал промишлен обект в областния център Днепър, където са възникнали и два пожара.

За експлозии се съобщава и в Кременчук, в централната част на Полтавска област.

Белият дом съобщи, че ще предостави противопехотни мини на Украйна, за да ѝ помогне да забави напредъка на Русия на бойното поле. Това се случва въпреки критиките на международните правозащитни организации.

На 20 ноември информационните агенции цитираха министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, който по време на посещение в Лаос каза, че решението за предоставяне на мините е взето поради промяната в руската тактика.

Украйна има нужда „от средства, които да помогнат за забавянето на руските действия“, добави той.

Според Хюман райтс уоч (ХРУ) от февруари 2022 г. насам Русия е използвала най-малко 13 вида противопехотни мини в Украйна.

„Русия е използвала масово противопехотни мини в Украйна. Това е довело до стотици жертви и замърсяване на огромни площи земеделска земя“, пише организацията.

Правозащитни и хуманитарни групи отдавна критикуват използването на противопехотни мини, като казват, че те представляват опасност за цивилното население.

В изявление, последвало съобщението на САЩ, ХРУ съобщи, че „решението за прехвърляне на противопехотни мини излага на риск живота на цивилни и връща назад международните усилия за премахване на тези оръжия“.

Повече от 160 държави са се съгласили да забранят използването на противопехотни мини, въпреки че САЩ и Русия не са подписали конвенцията. Украйна ратифицира конвенцията през декември 2005 г.

Войници от Северна Корея са участвали в сражения в Украйна като част от въздушнодесантните войски на Русия, гласи информация на южнокорейското разузнаване, обявена в сряда в парламента на страната, предаде Ройтерс.

Около 10 900 севернокорейци са били разположени в руската Курска област, уточнява агенцията, като се позовава на информация от Сеул.

Пхенян е изпратил и още оръжия на Русия за войната в Украйна, включително гаубици и ракетни установки, продължава Ройтерс, позовавайки се на изказвания на южнокорейски депутати, които цитират националната разузнавателна служба.

Вижте също

"Изобщо не са подготвени". Бивш севернокорейски войник за войските на Пхенян в Русия

Министерството на отбраната на Русия заяви в свое изявление във вторник, че Украйна е използвала шест доставени от САЩ ракети с голям обсег ATACMS при атака срещу района на Брянск. Москва твърди, че руските сили са успели да свалят пет от ракетите и да повредят една.

Вижте също

Русия твърди, че Украйна е използвала ракети с голям обсег ATACMS срещу военна цел в Брянск

Шестима души, включително едно дете, бяха убити, а други 12 бяха ранени през нощта срещу вторник при нов руски удар срещу украинската Сумска област.

Поразено беше общежитие в град Хлухов, съобщи местната военна администрация. Веднага след удара е започнала спасителна операция. Възможно е броят на жертвите да се увеличи.

На 18 ноември ракетен удар опустоши жилищна сграда в град Суми, на 40 километра от руската граница. Убити бяха 11 души, включително две деца, а ранени бяха 89 души.

Единадесет души, включително две деца, са загинали при руски ракетен удар по жилищна сграда в северозападния украински град Суми в неделя. Това съобщиха представители на Въоръжените сили Украйна на 18 ноември и добавиха, че ранените след атаката са над 89.

Повече от 400 души са били евакуирани от сградата, каза украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко. Спасителните служби проверяват всеки апартамент в търсене на хора, които може да са все още в срутената сграда.

"Всеки унищожен от Русия живот е голяма трагедия", каза Клименко.

Същевременно втори удар остави административния център на региона без ток.

Атаката срещу Суми беше предшествана от "масирана" според Киев атака срещу електропреносната мрежа на Украйна със 120 ракети и 90 дрона, при която загинаха най-малко седем души.

От началото на войната Москва отрича, че атакува гражданска инфраструктура. Подобни удари се считат за военно престъпление.

Мащабната руска атака идва и в момент, в който според медийни публикации американският президент Джо Байдън е разрешил на Украйна използването на доставени от САЩ ракети с голям обсег за нанасяне на удари на територията на Русия.

Русия предприе най-мащабната си въздушна атака срещу Украйна от месец август насам, съобщи Ройтерс в неделя. Силни взривове са поразили столицата Киев и други градове в страната, като сред целите са били основно енергийни съоръжения.

„В ход е поредната масирана атака срещу енергийната система. Врагът атакува съоръженията за производство и пренос на електроенергия в цяла Украйна“, написа във Фейсбук украинският министър на енергетиката Герман Халушченко.

По-късно украинският президент Володимир Зеленски, също цитиран от Ройтерс, каза, че Русия е изстреляла общо около 120 ракети и 90 безпилотни летателни апарата в рамките на „масиран“ комбиниран въздушен удар.

Те са предизвикали експлозии в столицата Киев, в Одеса на черноморското крайбрежие, в югоизточния град Запорожие и други населени места. Най-малко четирима души са били убити в нападенията, а ранените са десетки.

„Целта на врага беше нашата енергийна инфраструктура. За съжаление, има щети по някои обекти от удари и падащи отломки“, каза още Зеленски.

Мащабната атака идва малко преди инвазията на Русия срещу Украйна да навърши 1000 дни.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че войната на Русия срещу Украйна ще свърши „по-бързо“ при администрацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, предаде Би Би Си в петък.

„Сигурно е, че войната ще приключи по-скоро с политиката на екипа, който сега ще ръководи Белия дом. Това е техният подход, тяхното обещание към гражданите“, каза Зеленски в интервю за украинската медия „Суспилне“.

Тръмп ще встъпи в длъжност като следващия президент на САЩ през януари 2025 г. Той казва, че може да прекрати войната на Русия в Украйна „за 24 часа“, но според експерти това е невъзможно. Тръмп освен това многократно е поставял под въпрос размера на помощта, която САЩ предоставят на Украйна.

В събота Зеленски, цитиран от Ройтерс, каза още, че Украйна трябва да направи „всичко, за да приключи тази война през следващата година с дипломатически средства“.

Той добави, че иска да разговаря с Тръмп директно, а не чрез посредници, но каза, че американското законодателство не позволява това, преди Тръмп да встъпи в длъжност.

Тръмп и Зеленски отдавна са в бурни отношения. През 2019 г. Тръмп беше подложен на импийчмънт заради обвинения, че е оказвал натиск върху Зеленски да търси компрометираща информация за семейството на Джо Байдън, който впоследствие победи Тръмп на президентските избори през 2020 г.