Спешна деескалация и сериозен диалог по темата за сигурността в Европа. Това са желанията, които германският канцлер Олаф Шолц изказа по посока на Русия след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски в Киев в понеделник.
Изказването на германския канцлер дойде няколко часа, след като страните от Г-7 предупредиха Русия за тежки икономически последици в случай на руска инвазия в Украйна.
Посещението на Шолц в Киев дойде заради продължаващото напрежение, свързано със струпването на над 100 хил. руски войници и техника по границата с Украйна. Това породи съмнения от страна на Запада, че се готви инвазия, но към момента от Кремъл отричат да имат подобни намерения.
Очакванията на САЩ са, че руските войски могат да нахлуят „във всеки момент“, дори и преди края на Олимпийските игри в Пекин, които приключват на 20 февруари. През изминалите дни над 35 държави, сред които и България, призоваха гражданите си да напуснат Украйна и да не пътуват до тази страна, а някои от тях изтеглиха значителна част от дипломатите си.
Германският канцлер за пореден път изказа подкрепата на страната си към Украйна, но и потвърди, че Берлин ще изпрати само финансова, но не и военна помощ за Киев. Той призова Кремъл да приеме поканата за преговори за деескалация във формата на страните членки на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE). Малко по-рано Украйна също призова за подобни преговори.
По думи на Зеленски Украйна ще продължи да се бори за целта си, свързана с членство в НАТО, въпреки гнева на Русия и скептицизма на някои западни страни.
Малко след срещата в Киев руският външен министър Сергей Лавров приветства действията на Шолц, свързани с опита му за овладяване на ситуацията. Въпреки това той подчерта, че преговорите не могат да продължат „безкрайно“.
„Струва ми се, че нашите възможности далеч не са изчерпани. На този етап ще предложа да продължим да ги градим“, каза още той.
Дипломатическите преговори на най-високо ниво, свързани със ситуацията, продължават. В последните дни Владимир Путин проведе разговори с президентите на Франция и САЩ Еманюел Макрон и Джо Байдън.
През пролетта на 2014 г. Русия превзе Крим, който обяви за своя територия, а след това подпомогна руските сератисти от част от Донбас, които се самопровъзгласиха за отделна република. Новото напрежение около струпването на руски войски около Украйна, което беше публично отчетено в началото на декември 2021 г., първоначално доведе САЩ и ЕС до тревоги от "инвазия" на Русия в Украйна, но седмици по-късно започна да се нарича "повторна" или "по-нататъшна" инвазия.
