По-високите цени на газа увеличиха сметките на потребителите в пъти. По тази причина правителството предприе мерки за компенсиране на потребителите.
"Компенсациите за битовите потребители на природен газ очакваме да покрият около 30, може би 40 на сто от сметките за природен газ, но така или иначе нивата са доста високи, сравнение със същия период на миналата година", каза в интервю за Свободна Европа председателят на Комисията по енергетика в парламента Радослав Рибарски.
Във вторник комисията се събра на извънредно заседание, за да изслуша ръководствата на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Българския енергиен холдинг, Комисията за енергийно и водно регулиране и ДАНС за сделките с газ, сключени от "Булгаргаз" през последните дни.
Скандалът избухна, след като в събота бивши министри и настоящи представители на политически сили като Бойко Борисов, Румен Овчаров, Делян Добрев, Румен Петков и други обвиниха в кражби новото ръководство на „Булгаргаз“.
Това предизвика реакция на министъра на енергетиката Александър Николов, който нарече твърденията: „координирана атака срещу националния интерес на България“ и подход срещу енергийната политика на правителството, „граничещ с война“.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
- Какво научихте вие за тази „война“ срещу правителството? Чухме министъра на енергетиката, който каза, че имената на хората, които са повели тази война са Бойко Борисов, Делян Добрев, Румен Овчаров и Румен Петков.
- Тепърва ще научаваме дали е война какво точно е. Днес [във вторник - бел. ред.]имаме извънредно заседание на Комисията по енергетика, където ще изслушаме всички страни – КЕВР, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“, БЕХ, ДАНС и се надявам да стигнем до дълбочина на проблема. Въпросите, които имат всички да получат своите отговори.
- Кои са враждуващите лобита? По-големите сътресения започнаха непосредствено след смяната на ръководството в „Булгаргаз“. Кой, срещу кого и защо воюва?
- Нашата цел е да достига евтин газ, предвид микса, който имаме до потребителите. Последните дни се противопоставиха различни експертни мнения – дали се продава и изнася евтин газ навън, как точно функционира борсата, коя борса, за какво време. Именно тези въпроси днес се надявам да получат отговор – дали е възможно да бъде изнесен само азерски газ или само газ от „Газпромекспорт“.
Експертите изказват своето мнение. Ние ще формиране на база на реални мнения на всички в тази система – „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“, КЕВР. Ще видим какво мислят и те, за да стигнем до естеството на целия проблем. Основната цел е не да се води война или лобита да воюват, а да стигнем до по-поносими цени на енергоносителите.
- Кое е различното в двата казуса – преди няколко седмици финансовият министър Асен Василев каза, че евтин газ от Азербайджан е изнесен от хранилището в Чирен от „Булгаргаз“ и е продаден на Румъния. Сега от страна на представители на опозицията на практика се твърди същото. По какво си приличат и по какво се различават двата случая и единият е добър, другият е лош?
- Днес и този въпрос ще бъде поставен – дали е било възможно в миналото да се изнесе само азерски газ или миксът е един и той е микс от азерски газ и от хранилището в Чирен и газ, получен по договора с „Газпромекспорт“. Дали в миналото е изнесен азерски газ също трябва да кажат експертите, дали чисто и просто е възможно, дали е имало такава практика. Може би и ДАНС ще могат да дадат яснота. Дали въобще е възможно това нещо. Защото миксът, ако преобладава азерски газ, ще е на съвсем различна цена, ако преобладава газ от „Газпромекспорт“ цената е съвсем друга в зависимост от съотношението в този микс.
- Появи се напрежение по отношение на намеците от страна на управляващото мнозинство за това, че има идея да бъде разделена цената на газа. Да има евтин газ за домакинствата и газ на пазарни цени за бизнеса. Вие как гледате на тази идея и доколко тя може да се реализира?
- В цяла Европа и трендът е да се върви към либерализация и към борсово търгуване на енергоносителите. Имаме вече либерализация за небитовите потребители. Либерализиран пазар, на който всички купуват електрическа енергия. Създадоха се и борсите за газ. Мисля, че такъв ще е принципът. Няма как да разделяме едните и другите. Вървим към либерализация. Борсата ще определя цената. За мен това е правилният подход.
- Вие казвате, че политиката е по посока на либерализация, а в същото време беше наложен мораториум на цените на тока и парното. От позиция на времето как гледате на тези си действия?
- Мораториумът беше предложен в зала. Получи подкрепа от повечето политически сили, включително и от нас. Беше наложен заради наближаващия зимен период, очакваните високи цени. И краткият срок, в който ние, като новосформирано правителство, да адресираме този проблем.
Сега вече имаме компенсаторни механизми, които тази седмица трябва да се види тяхното действие спрямо небитовите потребители, но мораториумът засяга предимно битовите потребители, чиято електроенергия се увеличаваше, но и топлинната енергия значително. Очакваме всички тези механизми като сработят и пазарът се успокои да имаме възможност за предсрочно прекратяване на мораториума.
- Оценявате ли го като грешка, защото включително и ваши коалиционни партньори от комисията го определиха като грешка?
- Дали е грешка ще видим след време, но към момента е една мярка, която и на нас не ни харесва, но както виждаме пазарът се поуспокои последния месец, предвид така и по-високи температури. Някаква сезонност също оказа влияние. Мораториумът не ни се харесва и на нас.
- Казахте, че след време ще прецените дали е грешка, а кои ще са знаците, които ще ви покажат, че това е било грешка?
- Ако това не окаже влияние, хората да имат усещането, че сме преминали през зимния период с по-ниски сметки за ток. Така или иначе ценовите нива нараснаха значително още през август и септември на електрическата енергия. Надяваме се мораториумът да е оказал този възпиращ ефект, защото октомври и ноември наблюдавахме цени от 600 лева за мегават час. Сега средната борсова цена за януари е около 373 лева.
- Очаквате ли санкции от страна на Европейската комисия заради този мораториум?
- Предстои да видим. Има и други държави, които налагат ограничения в нарастване на цените и Европа е дала широко поле за реакция във връзка с главоломно нарастващите цени на енергийните носители.
- Заговорихте за компенсации. Как тези компенсации ще покрият разходите, които хората са направили за отопление? Особено на газовите сметки, както и на хората, които се отопляват на дърва.
- Компенсациите за битовите потребители на природен газ очакваме да покрият около 30, може би 40 на сто от сметките за природен газ, но така или иначе нивата са доста високи, сравнение със същия период на миналата година. Дори и с компенсации нивата са високи, но се надяваме това да внесе успокоение.
- А като механизъм как ще се случва компенсирането на хората, които се отопляват на дърва, които през зимния период също много им скочиха цените?
- Наясно сме с проблема с дървата и пелетите. Там нямаме разписан компенсаторен механизъм, но на хората трябва да е ясно, че енергийната ефективност трябва да е на първо място. Особено в периодите, в които трябва да се запасим с дърва, с пелети, да минем на по-енергийно ефективни уреди за отопление, за осветление.
- Това не става за един сезон. Освен всичко друго в периода, в който хората трябваше да ги купуват – и дървата, и пелетите ги нямаше на пазара. Беше преди изборите.
- Беше преди изборите. Да.
- Знаем защо изчезват и кой контролира тези процеси. То не е, защото хората не са си направили сметка.
- Така е. Ясен ни е този проблем. Ще гледаме да го адресираме и него, но дървата са извън компенсациите в момента. По-голямата част от потребителите виждаме, че се отопляват на електрическа енергия, което също не е правилно с оглед на високите цени и на енергийната ефективност.
- Да се върнем отново на темата с „Булгаргаз“. Вие как оценявате решението за смяна на ръководството на дружеството?
- Това е решение на изпълнителната власт. Щом са преценили, че с ново ръководство това дружество ще се справя по-добре. Предстои да анализираме и да видим резултатите.
- Една от основните теми, които се дискутираха беше, че един от новите директори на дружеството идва от компания, която е близка до „Газпром“, а сега предстоят преговори с „Газпром“. Като положително или като отрицателно бихте оценили това решение за вкарването на този човек в ръководството на компанията?
- Предстои да видим – с какъв опит, с каква експертност ще управлява дружеството. За мен това е важно. Всеки, особено в сектор енергетика, идва от дружество, което под една или друга форма не е приемано от някой. Ние реално в снабдяването с газ имаме два договора, два доставчика. „Булгартрансгаз“ управлява газопреносната мрежа и няколко по-малки доставчици за битови потребители и за небитови на газ. Така че от което и дружество да идва, той носи отговорността и трябва да се заяви като експерт. Да покаже експертно управление на това дружество.
- Как виждате ролята на "Булгаргаз" в търговията с газ?
- Предстои предоговаряне на договора с "Газпром". "Булгаргаз" има значителна роля като основен обществен доставчик. Ролята наистина е значителна. Това дружество трябва да се справя с ликвидността на пазара, доставките, да договори нужните количества, да планира правилно своите доставки на газ.
- Питам Ви на ниво концепция, от гледна точка на стратегия, как я виждате тази роля?
- Основното в стратегията е да получим по-евтин газ, диверсификация на доставките, това е основното в стратегията на "Булгаргаз". Довършване на конектора с Гърция. Това ще внесе реална промяна в газовия пазар в България.
- Имаше и една временна комисия, която създадохте, която трябваше да вземе мерки за овладяване на кризата и да направи анализ на ситуацията на пазара. Тази комисия имаше едно заседание. Направихте ли го този анализ и какво показват данните от този анализ?
- Временната комисия, да, беше създадена в период, в който нямахме редовна комисия. Виждахме, че ни предстоят тежки решения в сектора Енергетика, направихме тази временна комисия, но още в същия ден трябваше да решим в спешен порядък мораториума. Той беше безсрочен, беше буквално с отворен край.
Това се случи на единственото заседание тогава. Временните комисии нямат и ролята, която имат редовните комисии. На следващата седмица се сформираха и редовни комисии, временната комисия беше и срочна с един месец, който обхващаше и периода около коледните празници и имайки редовна комисия, тези разговори се пренесоха там. Редовната комисия може да разглежда законопроекти, да приема решения, да предлага заповеди…
- Тоест отказахте се от анализ?
- Не сме се отказали. Те продължават на експертна основа в редовната комисия, която има и много по-големи правомощия. Не знаехме към този момент кога ще се сформират редовните комисии, трябваше да има поне, макар и временна, една комисия, в която да се чуват всички експертни мнения. Това се случи на първото заседание на временната комисия, но то беше изцяло ангажирано с това да сложи времеви срок на мораториума.
- Питам Ви, защото подобен анализ най-малкото дава снимка на ситуацията и ви ориентира в това къде сме, какво правите и какво трябва да направите като приоритети. От тази гледна точка питам дали сте се отказали от това.
- На съвместното заседание с комисията "Бюджет и финанси" реално се случи точно това. Бяха представени анализи на цените и нуждите на небитовите потребители, основно работодателските организации бяха поканени. Те представиха своя анализ, разгледахме го в това съвместно заседание, което беше следващото след първото заседание на временната комисия.
Бяха повдигнати всички въпроси, изслушани бяха министър Николов и министър Василев. На заседанието се видя какво може да се направи. Предложеният тогава компенсаторен механизъм претърпя редакция. Последваха няколко срещи след това в министерствата, в които разчетите бяха коригирани, където имаше нужда и се стигна до компенсаторния механизъм, който действа в момента.
- Спекулира ли се в момента с възможността за доставка на по-евтин азерски газ? Питам Ви, защото имаме от една страна твърденията на предишното ръководство на "Булгаргаз", което казва "това бяха възможностите, това направихме". Имаме мнението на правителството, което казва "те не са направили достатъчно" и в същото време имаме и пазарната реалност, която е, че Азербайджан всъщност няма много сметка да ни го продава този газ, защото ако го продава на други места той ще е по-скъп и ще вземе повече пари. В този смисъл, спекулира ли се от Ваша гледна точка с тази тема?
- Всеки, който не е виждал договора, не го е разглеждал, аз не съм го виждам, според мен спекулира. Така че и аз каквото и да кажа ще е в спекулативна реторика. Договорът е това, което определя възможно ли е, не е ли, под каква форма, при какви цени.
Това е нещото, с което новото ръководство на "Булгаргаз" трябва да се занимава, да анализира и да види какви са възможностите и дали са реализуеми. Ако има възможности – какви са, при каква цена, какви точки на присъединяване можем да получим. Ако правителството твърди, че е възможно, аз съм по-склонен да вярвам, но не съм виждал договора, не смея да твърдя.
- А знаете ли, защото министърът на енергетиката беше в Азербайджан, включително и преди нова година, какво е свършил той там?
- Не. Имахме изслушване на министъра точно в деня преди да замине за Азербайджан. Може би при следващата му покана в комисията ще ни запознае и с това нещо – какво се е случило, какво е било дискутирано, какво предстои, но след това не сме имали изслушвания в комисията.
- Смятате ли че България в момента заема добри позиции и ще влезе от позиция на равноправен преговарящ по време на преговорите с „Газпром“?
- Предстои да видим, тези преговори предстои да стартират. Вижда се, че и цяла Европа има трудности в преговорите за природен газ. Предлаганите количества намаляват, хранилищата в цяла Европа са под нивата, на които се очаква да бъдат в момента. Надявам се при нас преговорите да тръгнат в положителна посока.
- А закъсняват ли, защото, според бившия директор на „Булгаргаз“ те трябва да се случат до края на май. На практика цените, които трябва да се дадат по дългосрочните договори на предприятията, мисля че октомври месец трябва да бъдат дадени. Те трябва да имат яснота – какво да залагат, какво да правят. В този смисъл, смятате ли, че прозорецът, който е оставен за преговори, вече сме февруари, е достатъчен от гледна точна на това, че предишните преговори с „Газпром“ продължиха много дълго време, основно заради това, че „Газпром“ бави.
- Преговорите, ако тръгнат в добра посока, мисля че бързо могат да бъдат финализирани. Основно влияние върху такива преговори ще окажат и възможностите ни за диверсификация. Ако имаме един възможен доставчик, преговорите ще са трудни за нас. Ако съумеем да наваксаме изоставането в интерконектора с Гърция Комотини-Стара Загора, вярвам, че можем и да отстояваме по-силна позиция.
- Но от този интерконектор няма да започне да идва газ, включително юли месец, каквито бяха очакванията т.е. това също отива напред във времето. Няма ли ние да се поставим в ситуация, в която „Газпром“ да диктува условията, защото няма да има газ?
- Днес [във вторник - бел. ред.] излезе и новина, че ЕС също преговаря с Азербайджан за увеличаване на количествата. Договорът, който предстои да договаряме с „Газпромекспорт“, е дългосрочен, така че няколко месеца забавяне не мисля, че имат такава тежест. Знае се, че юли, или следващият, или по-следващият месец след това ние трябва да имаме тази връзка и да започнем доставките на количества.
Предвид и започването на тези разговори на ЕС, мисля че диверсификацията е реална. Реална, предвид един кратък период да се случи. Това ще се отчете от другата страна, с която преговаряме и се надявам да постигнем и нашите заложени цели. Основно е каква формула за формиране на цената ще бъде избрана и ще се заложи.
- А защо думата „посредници“ в последните няколко дни се настани така трайно в употреба и се завъртя много упорито медийно, най-вече от страна на бившето ръководство на „Булгаргаз“ и представители на опозиционните партии?
- Отново в сферата на спекулациите, според мен. Всеки вид търговия двете страни се стараят да елиминират посредниците, доколкото могат. Дали ще има посредници, по-скоро, мисля че не. Директната търговия, този марж, който евентуално се очаква посредниците да вземат, считам, че трябва да бъде за държавните дружества. Те да управляват процеса и те да се възползват от възможностите, които имат като големи доставчици.
- Т.е., за да приключим и обобщим – би ли било възможно да има криза с газа, да не стига газ? И другият въпрос е – има ли възможност държавното дружество „Булгаргаз“ да бъде, хайде не фалирано, но поставено в подчинена роля на частни интереси?
- Не вярвам, няма индикации към момента в тази посока. Не смея и да си го помисля, че може да бъде поставено да обслужва частни интереси, под каквато и да е форма. Ролята на „Булгаргаз“ е много значима за цялата ни система с доставки на газ, страна е по договора с „Газпромекспорт“, от това зависят доставките, така че това е спекулация, че може да бъде поставено в частни интереси.
- А газ ще има ли?
- Газ, смятам че ще има. И планове, които са отдавна разчетени какво се случва, ако няма газ. Но затова имаме и хранилище и гледаме да диверсифицираме доставките.
