През 70-те години в Грузия спускането с шейни е не толкова спорт, колкото забавление. Тогава обаче местният жител Алеко Кумариташвили се захваща с изграждането на първото съоръжение, което да е подходящо за спускане със спортни шейни. Той на практика полага основите на развитието на спорта в страната, а няколко години по-късно тогавашното комунистическо правителство решава да отдели средства за още по-добро съоръжение. Заради приноса си Алеко застава начело на спорта, който пък се превръща в семейно наследство.
Така през 2012 г. по време на игрите във Ванкувър неговият правнук Нодар трябва да се превърне в първия член на фамилията участник на Олимпийски игри. Само няколко часа преди официалната церемония по откриването, при един от тренировъчните му опити, се стига до фатален инцидент, в който той получава тежки травми и губи живота си. Олимпийската общност, семейството на спортните шейни, Грузия и цялата фамилия на състезателя са потресени, а в следващите години за инцидента се говори на почти всяко състезание.
Въпреки всичко това днес Грузия и семейство Кумариташвили имат нова причина за радост и гордост. Братовчедът на Нодар – Саба се класира за най-голямата надпревара и ще стартира в състезанието по спортни шейни 10 години след трагичния инцидент във Ванкувър.
Мотивацията е голяма и ще дам всичко от себе си за тях
„Щастлив и горд съм, че имам възможността да представям семейството и страната си на тези игри. Сега изпитвам отговорност спрямо тях, защото очакват от мен добри резултати. Мотивацията е голяма и ще дам всичко от себе си за тях“, казва Саба.
Смъртта на Нодар съпровожда Саба през целия му професионален път досега. Той е едва на 12 години, когато инцидентът с братовчед му се случва. Неговата смърт има огромно въздействие върху спорта. Преди инцидента редица състезатели се оплакват, че улеят е прекалено бърз, както и че не се вземат достатъчно предпазни мерки за здравето на състезателите.
Само два месеца след игрите във Ванкувър Феликс Лох, който става олимпийският шампион в спортните шейни, отива до Грузия, където се среща със семейството на Нодар и им връчва златния си медал. Управляващите в спорта в световен мащаб пък правят всичко по силите си да променят наклоните на улеите и да създадат по-безопасни условия за състезателите.
Последиците от историята, настроенията в семейството и създадените очаквания не отказват и не отчайват Саба. Напротив.
„Работих здраво и вярвах силно в себе си. Сега се чувствам щастлив и удовлетворен, че съм постигнал една от целите си. Мисля, че всеки състезател мечтае да участва в Олимпийски игри, а аз реших преди две години да се опитам да го постигна. И ето ме, тук съм“, казва Саба.
Между пътя на Саба и Нодар има много прилики. И двамата, разбира се, са въведени в шейните от семейството още като деца. После и двамата стават професионални състезатели и се класират за Олимпийски игри без почти никакъв опит на световни първенства. Въпреки това Саба казва, че е готов.
За това се говори във всяка вдъхновяваща история. За постоянството
„Гледам тази история и си казвам, че това е значението на Олимпийските игри. Значението на живота. За това се говори във всяка вдъхновяваща история. За постоянството. Забравянето на миналото, страховете и трагедиите на миналото и вглеждането напред. Да не живееш в страх и да не позволяваш някой да те забавя“, казва бившият състезател по шейни и олимпиец от САЩ Кристиан Никуум пред Асошиейтед прес.
С тази нагласа Саба е един от едва деветте атлети от Грузия, които ще се включат в игрите в Пекин. Сега той ще стане първият член на семейството си, който ще се състезава на Олимпиада, а до него ще бъде баща му, който му е предал любовта към спорта.
„Всяко поколение в нашето семейство има поне един състезател в спортните шейни. Сега аз и баща ми продължаваме тази традиция и следваме стъпките на Нодар. Това, че мисля за него ми носи болка. Но също така ми носи и сила“.
