За Владимир Путин може да се каже много, но има нещо безспорно. Руският лидер безрезервно вярва, че военната сила е алфата и омегата във външната политика. Анексията на Крим, войната в Украйна, руската интервенция в Сирия са все такива примери.
В повечето от тези случаи Путин извлече политически дивиденти. Присъединяването на Крим изстреля нагоре вътрешнополитическия му имидж за няколко години напред. Операцията в Сирия пък превърна Русия в първостепенен играч в Близкия изток с всички произтичащи от това дипломатически и икономически ползи. В Украйна обаче резултатът се оказа патов.
Путин създаде сериозен проблем в Донбас, но на практика не успя да предотврати украинския завой в западна посока. Киев задълбочи връзките си с Европейския съюз (ЕС), подписвайки още през март 2014 г. споразумение за асоцииране. Конфликтът подтикна Украйна да развие сътрудничество в сферата на сигурността с НАТО, със САЩ, а и с други страни-членки на Алианса. Украинската армия повиши своите военни способности.
Сепаратистите от т.нар. Донецка (ДНР) и Луганска народни републики (ЛНР) не са в състояние да завземат допълнителни територии, освен ако Москва не предиприеме мащабна инвазия. Украйна от своя страна не може да възстанови контрола си върху ДНР/ЛНР, тъй като рискува да се сблъска директно с превъзхождащата я руска армия. Междувременно споразуменията за уреждане на конфликта, подписани в Минск през февруари 2015 г. от страна на сепаратистите, Украйна, Русия и ОССЕ остават в огромна част само на хартия.
Въпросът е дали Русия се готви да излезе от тази патова ситуация, употребявайки военна мощ. Със силата на оръжието да принуди Киев да приеме условия като отказ от по-нататъшна интеграция в западните институции и промяна на констутицията към федерализация, което да върне ДНР/ЛНР в рамките на държавата като своего рода троянски коне на Кремъл.
Моментната ситуация
Фактите са стряскащи. В момента по руско-украинската граница и в анексирания Кримски полуостров са съсредоточени около 94 000 руски военнослужещи заедно с тежка военна техника. Ако пожелае, Русия е в състояние да предприеме масирано нашествие, да нанесе значителни поражения на украинските сили и да завземе обширни територии. Украинците ще трябва да се борят сами. Въпреки че руската пропаганда понякога твърди обратното, НАТО няма да изпрати подкрепления и да предизвика опасна ескалация.
Разбира се, евентуалната руска интервенция крие и рискове. На първо място тя ще е съпроводена с много жертви и от страна на Русия. Второ, окупацията на големи части от Украйна ще изисква огромен обем ресурси, ще предизвика съпротива от страна на местните, а няма да е особено популярна в руското общество. Западът ще наложи и по-сериозни икономически санкции. Кремъл съзнава добре, че военната сила не е оптимален външнополитически инструмент.
Затова и печелившият ход за Путин е да демонстрира сила и решителност с цел да принуди както Украйна, така и Запада да направят политически отстъпки. Това не значи, че опасността от ескалация е отпаднала. Путин може би блъфира, но военният сценарий не може да бъде изключен. Иначе другите играчи няма да възприемат заплахите от страна на Москва като сериозни.
Планът на Путин
Първа стъпка в плана на Путин е да докара на масата на преговорите САЩ. Това вече се случи. На 7 декември руският президент проведе видеоконферентна среща с Джо Байдън, която продължи над два часа. На нея той е очертал искания: Украйна да не бъде приемана в НАТО, както и на нейна територия да не бъдат разполагани въоръжения и военни инсталации на Пакта.
За да бъдем честни, настояването Украйна да не бъде допусната в НАТО е въпрос единствено на символика. Киев не разполага с План за подготовка за членство (Membership Action Plan). Това решение беше отложено на срещата на върха на НАТО в Букурещ (2008 г.) и на практика замразено няколко месеца по-късно с войната в Грузия.
Реално погледнато изгледите Киев да се присъедини към Пакта и да получи гаранциите по чл. 5 на Атлантическия договор (колективна отбрана) са почти равни на нула. На практика Путин иска Западът да изкаже на глас това, което така или иначе е ясно.
По-важно е другото искане. Кремъл желае да блокира постепенното приобщаване на Украйна към НАТО и Запада: продажбата на оръжие (например турските безпилотници Bayraktar TB2), интеграцията на отбранителните индустрии, съвместните учения, техническата помощ и т.н.
В по-далечен план Москва преследва и друга цел: замяната на т.нар. Нормандска четворка (Германия/Франция/Русия/Украйна), преговаряща за Донбас и прилагането на Минските споразумения, с диалог във формат Русия-САЩ. Така според Кремъл ще се постигне дипломатическа равнопоставеност с Америка, както по времето на Студената война. А ако Москва и Вашингтон постигнат някакви договорености, Киев ще бъде изправен пред свършен факт.
Реакцията на Байдън
Всички тези искания са в различна степен неприемливи за САЩ. Но въпреки това Байдън показа готовност да седне на масата за преговорите. Нещо повече: ден след разговора си с Путин, американският президент заяви, че възнамерява да организира среща на високо равнище с участието на Русия и ключови държави в НАТО, на която да се обсъдят въпросите, повдигнати от Кремъл.
В същото време Америка има намерение да води разговора от позиция на силата. На двустранната среща Байдън е заплашил руския президент с налагането на нови икономически санкции като изключването на Русия от системата за международни плащания SWIFT, а също така и блокиране на газопровода „Северен поток 2“.
Т.е. САЩ прилага класическата стратегия на моркова и тоягата. Целта е Путин да бъде принуден да деескалира напрежението около Украйна и евентуално да изтегли част от войските. Байдън проведе и консултации с украинския президент Володимир Зеленски, а също така с лидерите на т.нар. „Букурещка деветка“, група натовски страни в Източна Европа, чийто член е и България. С този ход той цели да увери съюзниците, че Америка не ги е оставила на произвола на съдбата.
Времето ще покаже дали подходът на Байдън за понижаване на градуса на напрежение ще даде резултат. За Путин е важно да бъде непредсказуем, защото именно така може да спечели максимум отстъпки. Затова опасността от военен сблъсък между Русия и Украйна няма да отпадне напълно. Ситуацията продължава да бъде нажежена и дори дребен инцидент по фронтовата линия в Донбас може да прерастне в мащабна война.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
