Причината за отказа е, че в хода на проверката, започнала през юли, не са установени данни за каквито и да е престъпления, извършени от главния прокурор, съобщава Сега.
В сигнала се дават три примера. Първият е публикуваните на сайта на прокуратурата на 28 януари 2020 г. извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез СРС, които съдържат разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков.
Следващият пример е разгласяването на СРС-та на журналиста Огнян Стефанов, депутата Александър Паунов и Васил Божков.
Постановлението е от 19 ноември, то е изпратено на Рашков, който има право да го обжалва, но все още не го е направил.
В края на януари 2020 г. пресцентърът на държавното обвинение разпространи записи от телефонен разговор на командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков с държавния глава, в който те обсъждат проверка на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за конфликт на интереси при назначаването на съпругата на Радев за пиар на ВВС през 2014 г.
Според главния прокурор Гешев в записа има данни за укриване на документи и затова той поиска тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) за имунитета на президента и кога той може да бъде разследван. Половин година по-късно обаче КС потвърди, че имунитетът на държавния глава го пази от наказателно преследване.
Междувременно разпространените от прокуратурата материали провокираха критики към разследващите, че са нарушили Закона за СРС, тъй като той не предвижда възможност събрани с такива секретни способи данни да бъдат ползвани с друга цел, освен като доказателства в наказателно дело.
По тази причина Рашков твърди, че пресцентърът на прокуратурата е извършил престъпление. Пред депутатите той подчерта, че разгласяването на подобни данни е криминализирано от Наказателния кодекс (НК), посочвайки член 145а.
Този текст предвижда, че „който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“.
Когато това е извършено от „длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева“.
Тезата на Гешев пък е, че след като материалите, събрани със СРС, бъдат приобщени по дело като веществени доказателства с акт на прокурор, те вече могат да бъдат разгласявани по негова преценка.
През юли 2020 г. прокуратурата публикува за втори път стенограми и аудио записи от използвани СРС. Този път ставаше въпрос за телефонни разговори между Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и бившия депутат от БСП Александър Паунов. От тях се разбираше, че Божков обсъжда бъдещия си тогава политически проект „Българско лято“, както и развоя на започналите тогава протести с искане за оставка на третия кабинет на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.