Представете си, че се разхождате някъде сред природата. И изведнъж – както често се случва в България – зад поредната гледка се показва купчина боклуци.
Вие обаче не носите ръкавици и чували, не знаете на кого да сигнализирате за отпадъците, нито пък как да организирате група от доброволци, която да дойде да почисти мястото.
Затова просто отминавате.
Точно с тази ситуация се сблъскват миналото лято Мила Байлова и нейните приятели. На най-различни места в страната те попадат на нерегламентирани сметища. Осъзнават обаче, че не искат да продължават просто да ги подминават – и взимат нещата в свои ръце.
След дълги обсъждания решават, че има нужда от инструмент, който да позволява на хората да отбелязват замърсените места и след това сами да организират акции по почистване. Така се ражда мобилното приложение „Природен“.
„То включва интерактивна карта с възможност за добавяне на обекти, организиране на мисии по почистване, както и възможност за включване към мисии“, разказва Мила Байлова, една от създателките на „Природен“, в интервю за Свободна Европа.
По думите ѝ приложението е много лесно за ползване и напълно безплатно – потребителите могат сами да добавят замърсени обекти, като първо посочат точното им местоположение на картата, добавят снимка, а накрая и описание на вида отпадъци. На картата те виждат и обектите, които други потребители са добавили – не само замърсени участъци, но и контейнери за рециклиране, пунктове за вторични суровини, вандализирани паметници.
Въпреки че приложението все още се разработва, от създаването си през май тази година досега то е привлякло повече от 1200 потребители. В началото на ноември то спечели и първа награда в категорията „Мобилно приложение на годината“ в конкурса на „Фондация за активно развитие на уеб“.
22-годишната Байлова, която е лидер на проекта, споделя, че подобни приложения вече съществуват и в други страни. Това обаче, което отличава „Природен“, е неговият игрови формат: вместо просто да добавят скучни данни и GPS координати, потребителите са всъщност „ловци на отпадъци“, които печелят награди при всяка успешно завършена мисия по почистване.
„Наблюдавахме как се отнасят други световни организации към проблеми като замърсяването, климатичните промени и ни направи много силно впечатление, че повечето от тях използват тактики от типа: след еди колко си години ще свърши светът, ако не започнем да правим това и това. А това предизвиква много негативни емоции“, обяснява Байлова.
„Аз лично съм го наблюдавала върху мои познати и виждам, че този подход предизвиква в тях по-скоро отчаяние. Това е точно обратното на това, което искаме да постигнем.“
Когато искаш да организираш група хора да постигнат дадена цел, положителният подход е много по-ефективен.Мила Байлова
Според нея заплахите и крайните предупреждения по-скоро отблъскват хората и ги карат да бягат от проблема. Когато искаш да организираш група хора да постигнат дадена цел, положителният подход е много по-ефективен, смята тя.
Затова екипът решава да заложи на игровизация. Самата идея за лов на отпадъци пък хрумва на Байлова, докато един ден се разхожда в кварталния парк.
„Разхождах се и виждах как отпадъците са навсякъде около мен и никой не ги забелязва. Бяха се слели с околната среда до такава степен, че хората наистина не ги забелязваха“, разказва тя.
„Тогава – аз имам много развинтено въображение – та тогава си представих боклуците като едни малки подли същества, които живеят около нас и ни вредят, но толкова добре се крият, че ние не можем да ги видим. Как тогава да се справим с тях? Ние трябва да излезем и да ги хванем, да ги уловим. Тогава се почувствах като ловец и това усещане ме накара да се чувствам силна, сякаш имам контрол над нещата, и реших, че точно този подход и тази посока на мислене са доста по-полезни и с тях има по-голям шанс да се справим с проблема. Защото когато почнеш да мислиш, че ти си ловецът, а замърсяването не е нещо, което те застрашава, ами е твоя плячка, тогава нещата изглеждат по съвсем различен начин.“
Освен Байлова в разработването на приложението участват още 6 човека, повечето студенти – едни следват международни отношения, други право, Байлова пък учи бизнес администрация.
„Трети пък не учат нищо, а са самоуки“, разказва тя. „Например нашият програмист е самоук, сам се е научил на всичко, но всъщност има огромен талант“.
Правят всичко съвсем сами и без каквото и да било финансиране. А мотивацията им е съвсем проста – искат една по-чиста и по-хубава България.
„Цялото нещо го правим за природата на България, просто защото обичаме България“, казва Байлова. „Смятам, че ако ние се грижим за нашата родина, тя ще се погрижи обратно за нас. България ще бъде такава, каквато ние я направим.“
