Стотици миньори и енергетици от комплекса „Марица Изток“ излязоха на протестно шествие в центъра на София. Събитието се проведе под надслов „В защита на енергийната независимост на България“ и беше организирано от КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Протестиращите настояват функционирането на мините и държавната топлоелектрическа централа да продължи най-малко до 2043 г. или до изчерпването на въглищните запаси. Те настояват също да бъде наложен мораториум на цената на въглеродните емисии.
„Тук сме днес, за да запазим енергийното сърце на България, защото до момента страната ни оцелява енергийно да бъде независима, точно благодарение на този комплекс „Марица Изток“ – добиваме наше национално богатство, което е с най-ниска себестойност и затова произвежданата електрическа енергия е с най-добрата за България цена“, заявиха протестиращи пред БНР.
Освен акцията представители на профсъюзните организации се срещнаха с министър-председателя Стефан Янев и внесоха в Министерския съвет над 100 000 подписа на работници и граждани от областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково, потвърждаващи исканията им.
На пресконференция след срещите вицепремиерът Атанас Пеканов съобщи, че в Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде въведена реформа за създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“. Благодарение на нея ще бъдат създадени много нови работни места, които ще бъдат за служителите от „Марица Изток“. Те ще могат да работят по рекултивацията и подготовката на терени след спирането на въглищата.
Пеканов каза още, че България ще се стреми индикативната дата, на която ще затворят въглищните централи, да бъде най-далеч във времето, но трябва да се говори за нея. По думите му това ще подпомогне „отключването“ на пари по Фонда за справедлив преход, които са 2,4 млрд. лева. От тях 1,7 млрд. лева трябва да се използват именно за Маришкия басейн.
Отказването от въглищата в България е пряко обвързано с това, че страната, подписа „Европейския зелен пакт“, известен като „Зелената сделка“, по времето на последното управление на Бойко Борисов. Според него до 2030 г. трябва постигнато намаляване на въглеродните емисии с 55% в сравнение с нивата от 1990 г., а до 2050 г. трябва да се постигне премахването на нетните емисии на парникови газове на територията на ЕС. Прекратяването на използването на въглища е ключова част от изпълнението на плана.
Проблемът е, че досега България в няколко програмни документа не е посочила никакви дати за прекратяването на употребата на въглищата. Тази липса беше критикувана на няколко пъти от Европейската комисия и се оказа ключово условие за приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, по който за България са заделени 12 млрд. лв.
Преди дни служебният министър на енергетиката обяви, че 2035, 2038 и 2040 г. са трите възможни дати за затваряне на въглищното производство в страната.
