Kак ще се казва новият канцлер на Германия? Този въпрос тепърва ще търси отговор, но вече знаем, че макар и с малко, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) е победител в изборите за Бундестаг и измества от водещата позиция консервативния блок, съставен от Християндемократическия съюз (ХДС) и баварския Християнсоциален съюз (ХСС).
За България този нищожен процент също е важен, защото двете формации се разминават по един ключов въпрос - каква да бъде политиката към държавите в ЕС, които не спазват върховенството на закона.
Окончателните резултати показват, че ГСДП печели с 25.7 % от гласовете, оставяйки съюза между ХДС и ХСС на второ място с 24.1 %. И двете формации казаха, че ще се опитат да съставят правителство. Същото казаха и двамата кандидати за канцлер - Олаф Шолц от ГСДП и Армин Лашет от консерваторите.
Според анализаторите възможностите за съставяне на правителство са реални и пред двамата кандидати. Но докато партиите стигнат до консенсус за името на новия германски канцлер, предстоят тежки и продължителни преговори.
Върховенството на закона
Между двете партии няма много съществени разлики по отношение на външната политика, но точно по въпроса, важен за България, позициите им се различават.
През последните години християндемократите и специално Меркел бяха силно критикувани заради мълчанието си по отношение на случващото се в Унгария и Полша. За разлика от тях социалдемократите подкрепят механизмите за укрепване на върховенството на правото в ЕС и, поне на думи, обещават по-сериозни действия.
Разминавания има и в отношението на ГСДП и блока ХДС/ХСС към проблемите със съдебната система и върховенството на закона в България.
Докато председателят на Европейската народна партия и член на ХСС Манфред Вебер изрази пълна подкрепа за кабинета на ГЕРБ и тогавашния премиер Бойко Борисов по време на антиправителствените протести през лятото на 2020 г., от ГСДП осъдиха корупцията в страната и излязоха с позиция в подкрепа на протестите.
„В продължение на седмици хиляди хора в България протестират с искания за демокрация, върховенство на закона, независима съдебна система и срещу корупцията. Ние подкрепяме проевропейските цели на хората“, се казваше в прессъобщението на немските социалдемократи.
Германците, които плащат за безработните българи
И докато кандидатите за канцлерското място Олаф Шолц и Армин Лашет нямат пряко участие в случая по-горе, имената им бяха замесени в други два скандала, в които бе спомената и България.
Само преди дни генералният секретар на ХДС Паул Цимяк обвини кандидата на социалдемократите Шолц, че планира създаването на дългов и социален съюз, който ще доведе до това германските данъкоплатци да изплащат дълговете на други държави.
„Това означава, че работещите в Германия на практика ще трябва да плащат социалните помощи в други страни чрез данъците и социалните си вноски. Тогава Европа ще бъде наводнена с германски пари. Електроинженерът от Вупертал и медицинската сестра от Кемниц ще плащат за безработните в Румъния, в България или в друга европейска държава. Това е визията на социалдемократите за бъдещето на Европа,“ каза Цимяк в интервю за t-online.
В друг подобен скандал с обвинения към българи и румънци се забърка и съпартиецът му Армин Лашет през юни миналата година. Запитан от журналисти как тълкува факта, че след разхлабването на ограниченията в кланиците „Тьонис“ стотици хора се заразиха с коронавирус, Армин Лашет обвини българските и румънски сезонни работници за разпространението на заразата.
„Там [кланиците] са пристигнали румънци и българи и вирусът идва тъкмо оттам“, каза тогава премиерът на Северен Рейн-Вестфалия. Социалдемократите поискаха Лашет да се извини на „българите и румънците – работниците, които идват тук, за да работят в месопреработвателната промишленост, и то в наистина ужасни условия“.
Русия и Крим
Извън този въпрос, във вижданията си по отношение на Източна Европа Шолц и Лашет намират съществени пресечни точки. И двамата кандидати за мястото на Ангела Меркел например се застъпват твърдо за засилената евроинтеграция.
„Трябва да гарантираме, че няма никакво разделение север-юг или запад-изток в Европа“, казва кандидатът на социалдемократите Шолц в свое интервю и допълва, че специално Русия „трябва да приеме, че европейската интеграция ще продължи“.
Позицията му по отношение на Русия е близка до тази на Лашет. И двамата кандидати за канцлерския пост многократно са заявявали, че осъждат незаконното анексиране на Крим.
„Европейските граници не може да бъдат променяни със сила. Русия наруши този принцип и в момента сме свидетели на напрегната ситуация в Украйна“, казва Шолц пред Дойче веле. „Налага се да се върнем обратно към върховенството на закона, вместо към правото на по-силния.“
Лашет също критикува действията на Русия в Крим, отбелязвайки, че Германия няма как да загърби принципите си и да приеме едно нарушение на международното право. За него обаче „една такава ясна позиция не изключва нуждата от сътрудничество“. Външната политика включва търсенето на пресечни точки дори и със страни с различен „обществен модел“ от германския, смята Лашет.
„Имаме наложени санкции, но да се прекъсват дипломатическите отношения или нещо подобно, е грешно. В трудните ситуации е необходимо да се говори повече, а не по-малко“, коментира той въпроса за потенциални по-строги мерки срещу Русия.
Навални и „Северен поток 2“
Двамата претенденти за канцлерското място имат сходни виждания и по отношение на газопровода „Северен поток 2“. Според досега управлявалата коалиция между ГСДП и ХДС/ХСС проектът е необходим за гарантирането на енергийните нужди на Германия.
При това консерваторът Лашет се придържа към установената от Меркел линия, според която газопроводът не е политически, а чисто икономически проект и призовава той да не бъде „обвързван със случая „Навални“.
