Някога мислили ли сте, че може да се окажете обект на прокурорска проверка, защото сте пропуснали да си смените настоящия адрес?
Според закона настоящият адрес може да бъде само един и ако бъде променен, това трябва да се декларира пред местните власти в 30-дневен срок. В противен случай е предвидена глоба от 20 до 150 лв.
Глобата означава, че недекларирането на променен настоящ адрес е административно нарушение и за него не се предвижда наказателна отговорност. Въпреки това се оказва, че прокуратурата може да се занимае дори с такива случаи. Стига да става въпрос за избори.
Такъв е случаят с няколкостотин избиратели, гласували на местния вот в София през есента на 2019 г. Повечето са все хора, чиито настоящи адреси не са били в столицата, но те са се възползвали от едно свое право: ако са пребивавали поне 6 месеца преди изборите в града и са си извадили удостоверение за това, все пак да упражнят правото си на вот.
Впоследствие обаче рутинна проверка установява, че настоящите адреси на тези хора не са били в София към момента на изборите и тук идва ролята на прокуратурата. Тя образува стотици преписки и възлага на МВР да снеме обяснения от всички тях. Затова от няколко седмици насам районните полицейски управления (РПУ) в столицата масово привикват гласоподаватели от местните избори преди две години.
Настоящият адрес и член 40
Мила Томова учи във Великобритания до 2015 г. След това се връща в София, където започва работа, а вече има и дете. Животът ѝ очевидно е трайно установен в града и затова има редица документни следи в държавната и общинската администрация. Тя обаче пропуска да промени настоящия си адрес, който остава в Обединеното кралство.
По тази причина в деня на първия тур на последните местни избори, 27 октомври 2019 г., в избирателната секция, в която тя е гласувала дотогава, ѝ казват, че не фигурира в списъка. Тогава тя се обажда на баща си – социологът и настоящ член и говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов.
Той кара дъщеря си да вземе трудовия си договор и други документи, с които може да докаже, че е в България от повече от 6 месеца, след което двамата отиват в районната им община и вадят на Мила удостоверение за гласуване по чл. 40 от Изборния кодекс.
Този текст предвижда, че „избирател, който в изборния ден установи, че е вписан в списъка на заличените лица, има право да гласува, ако представи удостоверение, че е отпаднало основанието или не е налице основание за вписването му в списъка“. След това Томова подписва декларация, че не е гласувала вече на друго място и е допусната да упражни правото си на вот.
Близо две години по-късно тя получава известие от местното РПУ. В него пише, че трябва да се яви във връзка с прокурорска проверка и да посочи гласувала ли е на местните избори през 2019 г., къде и на какво основание се е случило това, както и да потвърди дали ръкописният текст в декларацията ѝ и подписите в нея и протокола отпреди две години действително са нейни. Томова разказва всичко и отново потвърждава, че е гласувала само на едно място, след което от полицията нямат повече въпроси.
Свободна Европа отправи запитвания до ЦИК и МВР за какво точно става въпрос. От вътрешното министерство заявиха единствено, че работят по над 400 преписки по разпореждане на Софийската районна прокуратура (СРП) като проверяват дали посочените им в тях избиратели действително са изпълнили законовите изисквания, за могат да гласуват.
От ЦИК пък поясниха, че след последния местен вот са възложили рутинна проверка на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) в регионалното министерство (МРРБ). Тя е установила хората, които не са гласували по официалния си настоящ адрес към онзи момент и резултатите са изпратени на прокуратурата, за да провери тя на свой ред дали има данни за престъпление.
489 души на първи тур и 415 на втори
„Проблемът е в това, че базата данни на ГРАО не се актуализира така, както би трябвало. Вероятно има много хора, които са в положението на дъщеря ми. [...] Тя спази всички изисквания на Изборния кодекс. Не е спазила само изискването да се регистрира след връщането си от Великобритания“, коментира Цветозар Томов пред Свободна Европа.
Той припомня, че когато човек си вади удостоверение за гласуване в деня на изборите, това става в общината, а ГРАО имат достъп до тази информация и биха могли по служебен път да я използват, за да актуализират променени настоящи адреси. Това обаче не се прави, тъй като Законът за гражданската регистрация предвижда, че е задължение на гражданите да уведомят администрацията.
„Общо имената, подадени от ГРАО само за София [от изборите през 2019 г.] са 489 на първи тур и 415 на втори тур на хора, които са гласували с настоящ адрес извън София. Колко от тях са нарушили изискванията на ИК, не знам, но подозирам, че са много малко, ако изобщо има такива. Тези хора ще се разкарват по районни управления. Ще се създаде работа на маса хора от службите, които ще са заети с това да ги проверяват, и накрая всичко ще завърши със становище на прокуратурата да не образува досъдебно производство, защото няма извършено престъпление. В повечето случаи така става“, казва Томов.
По думите му става въпрос за „една административна машина, която се върти на празни обороти, но на никого не хрумва да вземе да оправи пропуските в базата данни, заради които възникват тези казуси в ГРАО“.
Говорителят на ЦИК подчертава, че единственото престъпление, което прокуратурата би могла да намери в случая е т.нар. двойно гласуване. За него Наказателният кодекс предвижда пробация и глоба от 500 до 2000 лв.
„Преди всичко тук има бюрократичен проблем, който обаче се разраства, ангажира правоохранителни институции и се създава една огромна мрежа от безсмислени действия на гърба на гражданите, които трябва да се разкарват и да обясняват, че нямат сестра. Реалните случаи на двойно гласуване са много малко и те трябва да бъдат разследвани, защото това е престъпление. Но от самия факт, че в националната база данни „Население“ един човек не се води на адреса, на който действително живее, нищо не следва, ако той си е извадил удостоверение по чл. 40 от ИК“, обобщава Томов.
Той сравнява ситуацията с тази, при която роднините на починал вадят смъртен акт от едно гише в общината и после трябва да отидат с него на друго гише, за да отпише ГРАО починалия им близък. Поредно доказателство, че „все трябва да има някакъв начин административните служби да комуникират помежду си, което те упорито отказват да правят“.
