Едно министерство, в което нямаше ревизия на нищо

Образователната политика на служебния кабинет е сред най-малко публичните. Просветният министър е сочен сред примерите за успех редом до наченалите политическа кариера Кирил Петков и Асен Василев.

В деня след изборите на 11 юли стана ясно, че тримата служебни министри са били канени в евентуален редовен кабинет на „Има такъв народ“ (ИТН) – факт, който идва да покаже позитивната оценка на лидерите на формацията към работата на проф. Николай Денков като министър.

В края на същия месец и съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов посочи тримата като образцови в министерските им роли. Същото мнение изрази и лидерката на „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ) Мая Манолова, която прибави към цитираните три имена и тези на Бойко Рашков и Атанас Пеканов. Към положителната оценка в последните дни на август се присъедини и бившият президент Росен Плевнелиев.

Така професор Денков започна да се разглежда като част от най-харесвания екип на служебното правителство, който идва в името на общи задачи. Въпросът е дали няма и разлики.

Думата "ревизия"

Началото на първото служебно правителство на Стефан Янев беше посрещнато с очаквания за разкриване на лошите практики на предишните управляващи. Единствено Николай Денков публично се разграничи от този курс, заявявайки още в началото на поредния си служебен мандат, че „думата „ревизия“ не е сред приоритетите на Министерството на образованието и науката (МОН)“.

Но ревизията не е инструмент за разправа, нито е средство за утоляване на популистки страсти. Погледът назад информира за текущото състояние на системата, давайки възможност за изграждане на истински приоритетни направления в дейността на институцията.

Ревизията дава и данни за отговорностите по (не)постигнатото. Отговаря ни на въпроса кому да дирим сметка – казано най-просто. Процедурата по ревизия не е наказание за крадливи касиерки и предназначението ѝ не е заканително търсене на нарушения. Прегледът на постигнатото е прозрачност, дължима от всеки държавен чиновник, получаващ заплащане за работата си от обществото. Нарочният отказ от този инструмент създава съмнения за задкулисие.

А ревизия нямаше. Няма и да има. Да видим все пак кое се състоя и в каква мяра.

Първата точка от приоритетите, очертани от министър Денков, беше „успешното завършване на учебната година, което включва държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване и приема след основно образование“.

За мнозина остана загадка какво точно имаше предвид той: провеждането на всички мероприятия, споменати в изказването му, беше решено още от редовното правителство на ГЕРБ. Всяка учебна година следва да завършва според условията, заложени в самото ѝ начало. Образованието трябва да бъде предвидимо и да не създава стрес с организацията си.

Ето защо учебната година нямаше как да не завърши според заложеното от екипа на министър Красимир Вълчев. Зрелостните изпити и националното външно оценяване трудно можеха да бъдат променени или да не се проведат, след като ученици и учители са се готвили почти цялата учебна година по утвърдената конвенция.

За настоящия управленски тим останаха далеч по-леки решения като това по колко ученици в стая да полагат едновременно изпит, как да се движат по коридорите, къде да се намират дезинфектантите, по колко пъти на ден и с какви препарати да се мият подовете и повърхностите. Все въпроси, които, без да са съвършено маловажни, така и не уцелват дори посоката на съществените проблеми на образователната система.

Ваксинацията и училищата

Вторият приоритет беше началото на следващата учебна година. Сред думите му прозвучаха формули като „задълбочен анализ“ и „пакет от мерки“. Загадка остава какво точно влага Николай Денков в тези фрази, превърнали се в медийни клишета, зад които често се крие не смисъл, а липса на съдържание.

Проблемът с ниската готовност на учителите да се ваксинират срещу COVID-19, представляващ своеобразен ключ към проблемите на образованието, остана адресиран плахо и безрезултатно. През отказа на преподавателите да се имунизират можем да провидим мощното недоверие на голяма част от гражданството към институциите, които са трайно настанени в образите на корумпирани и безсъвестни политици, които мислят злото на управляваните.

Тук се утаява и слабата резистентност на съсловието към конспиративни теории – съждение, което сериозно разклаща цялото здание на образованието в България. Ако учителите не са развили нужната устойчивост към фалшиви новини и пропаганда, как бихме могли да очакваме да предадат подобни умения на учениците?

До днес ваксинираните учители са „малко над 30%“. За сравнение – в съседна Турция са над 80%, а в Унгария – над 85%. Ваксинираните ученици също са незначителен брой. Имунизацията срещу коронавируса в училище е пълен провал.

Неподготвените за професията са потенциални жертви на демотивация и прегаряне – явления, за които българското учителство говори от сравнително скоро. Темата дълго време беше смятана за срамна, а МОН продължава да не прави нищо и в тази насока. Появата на този проблем се дължи на спорадични инициативи от единици учители или неправителствени организации.

Университетите

Третият приоритет – отново според думите на министъра – е завършването на картата на висшето образование в страната. Документ, който би следвало да даде пълна информация за състоянието на отрасъла.

Инициативата за въпросната карта се осъществи по времето на министър Красимир Вълчев, въпреки че за нуждата ѝ се говори от повече от десетилетие. Подходът, по който е създадена, търпи критики, но е стъпка в правилната посока, спор едва ли би имало. Изглежда, че и в тази зона на политиката си Денков не стъпва нито крачка встрани от предначертаните от предишния кабинет траектории.

Важно е да имаме предвид обстоятелството, че картографирането на висшето образование според представите на предходния министър трябваше да послужи за обуздаване на процеса по отваряне на университети и филиали, доколкото от години предлагането надвишава тревожно търсенето.

Темата за формалната акредитация на университетите все така остава болезнено незасегната. Според проекта за Национална карта на висшето образование действащите висши училища са 52. Отдавна е дошъл моментът за сериозен дебат относно затягане на критериите за акредитация на съществуващите висши училища, защото тази бройка е непотребно голяма.

Един от смислите на Болонския процес, от който и България е част, е акцент да бъде поставен върху диференциацията на обучителните права.

В Германия, например, съществуват два типа институции, организиращи обучение и издаващи дипломи за висше образование – университети (Universitäten) и висши училища за приложни науки (Fachhochschulen). Само първите имат акредитирани докторски програми и имат права да произвеждат академични кадри, организирайки защити на хабилитационни трудове. Най-разпространени са висшите училища за приложни науки, които са акредитирани само за образователна степен „бакалавър“, а тези, оправомощени да подготвят магистри, са по-малко от половината от Fachhochschulen.

Дискусията, посветена на по-стриктните правила за отваряне на университети, би следвало да бъде съпътствана от тази за по-лесното им закриване, когато не отговарят на съдържателни критерии. Преди това, прочее, критерии, надминаващи формалните изисквания за сграден фонд и преподавателски състав, трябва да бъдат изобретени. Задача, от чието изпълнение ущърб би понесло отново статуквото, доколкото затварянето на налични образователни институции би довело до загуба на работни места и спад в доходите на хора, които самият министър нарича „колеги“.

Плагиатството

Сред липсващите приоритети е и пълното отсъствие на темата за плагиатството в университети и академии. Присвояването на резултатите от чуждо научно изследване започва да взема опасни размери. Решението на този проблем на локално ниво е невъзможно. Доказателство е мълчанието на Етичната комисия на Софийския университет по казуса с книгата на Петър Илиев вече шест седмици. Задкулисието отдавна е създало задколегие, което мъчно ще отсъди справедливо, игнорирайки сложилите се зависимости.

Решението тук е отдавна известно на МОН – значението на личния фактор следва да бъде драстично намалено, а за тази цел се използва софтуер. Такива продукти съществуват, лицензи за тях биха могли да се купят свободно, но възпирането на възможността за генериране на корупция от този вид съвсем не е по вкуса на онези, които имат полза от поддържането на статуквото.

За последните шест години в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН), където работя, съм свидетел на четири случая на плагиатство. Всички те са категорично доказани, но до един остават засега неогласени, а изгледи за осветляването им няма.

Научните степени

Все същата тишина владее и въпроса за организацията на процедурите по придобиване на научни степени и професионални позиции в академичната сфера. В момента действащият закон дава изключителни възможности за конструиране на научни журита от приятелски кръгове.

Зависимостите не са маргинализирани, дори напротив – снабдени са със законова рамка. В случая с бившата министърка Марияна Николова видяхме как функционира едно приятелско научно жури, формирано с цел да завърши процедура по получаване на докторска степен успешно, независимо от качествата на защитавания труд.

Легалният механизъм към днешна дата дава възможност под въпрос да бъде поставена само административната страна на процеса, но не и научната – факт, който отваря вратата за корупционни практики. В страни като Германия, Австрия, Унгария и други отнемането на научни степени и придобити професионални рангове е възможно, а давност няма.

За свой четвърти приоритет служебният просветен министър е определил сглобяването на Плана за възстановяване и развитие във връзка с пандемията. Тази е засега единствената възможност на проф. Денков да запише точка в актива си на служебен министър.

В това поле автономията спрямо предишното правителство е задължителна: в предложената по-рано от третия кабинет на Бойко Борисов версия на документа за философия на образованието беше приета материалната обезпеченост във вид на ремонтирани сгради, покриви без течове, оборудвани компютърни кабинети. Все дейности, предполагащи обществени поръчки с видим корупционен потенциал.

Политическите назначения

МОН все пак инициира и някои важни дела. Едно от тях е проверката за политически назначения в Регионалното управление на образованието (РУО) – институция, за която от десетилетия тегнат съмнения в политически ангажименти. Образованието по определение, а и според закона, е деполитизирана сфера, създаваща граждани, въвлечени в обществения живот, без да налага партийни принципи.

Основателно би било да се запитаме защо министър Денков следва от толкова близо начертаното от предишни кабинети и, за разлика от свои колеги, не дръзва да промени дори дребна част от системата.

На 17 май 2021 г. БАН обявява конкурс за академици. На 25 юни е публикуван списъкът с допуснатите кандидати, а в него в направление „Химически науки“ фигурира името на настоящия служебен просветен министър. Залогът на титлата „академик на БАН“ надхвърля престижа – според закона след пенсионирането си академиците получават пенсия, равна на депутатска заплата.

Успешният край на състезание без правила като това, в което изборът се основава на лични познанства и лобита, не предполага реформаторски действия, даже напротив – всяко рязко движение би довело до насрещна мобилизация в неблагоприятна за кандидата посока.

От едно служебно правителство не следва да се очаква много. Назначеният от президента кабинет няма правомощия да управлява като редовен. Така твърдят мнозина. Но нито едното не е вярно.

Служебното управление има същите законови права и задължения като избраното с регулярен мандат. Нему е поверена същата отговорност. Няма никакво основание очакванията към президентските правителства да бъдат намалявани и пропуснатите шансове да бъдат извинявани с временния характер на дадено управление.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.