Освен мъчнотии, кризата с коронавируса представлява и възможности. По всичко личи, че извънредната ситуация не произвежда нови проблеми, а откроява контрастно вече съществуващите. Например, слабостите в управлението на здравната система са ясни от години, но тъкмо сега напрежението, на което тя беше подложена, показа резултати, от които навярно у никого вече няма колебание за нейното смислено и ефективно функциониране – ако все пак някъде здравеопазването работи, то е въпреки, даже напук на вложения управленски капацитет.
До голяма степен тази констатация би могла да се приеме за рамкова, валидна за голяма част от обществения живот у нас. Изглежда, че образованието не прави изключение. Намираме се току преди началото на поредната учебна година. Втора подред в условията на пандемия – предизвикателство, пред каквото дотук образователната система не се е озовавала.
Изглежда, че за майките реалният риск от недообученост не е съществен фактор
Ако погледнем дискусиите, съпътстващи първия учебен ден, ще установим следното: главният проблем на училищното образование е формата на обучение – присъствено или дистанционно. Особено силен акцент е и питането дали учениците трябва да пребивават в час с предпазни маски. Дебатите – отново – се водят без взаимно изслушване, без вникване в доводите на другата страна и без готовност за сътрудничество. Доминират заплахите с протести от страна на медийно активни майки, чиито аргументи се ограничават до „децата не издържат“. Изглежда, че за тях реалният риск от недообученост не е съществен фактор.
Още тук следва да отбележим, че подмяната на диалогичните средства с опити за насилствено налагане на дадено становище е факт, през който прозира провала на образователната система. Една от нейните функции е да създаде култура на диалога, способност за изслушване с разбиране и търпимост към инакомислието. Нищо от това родителите не демонстрират. Образователното ведомство не показва по-различна нагласа. Първият инструмент на гражданския натиск е диалогът, а заплахите – последният.
Училището като безплатна забавачка
Организацията на учебния процес със сигурност не е условието, което придава смисъл на образованието. Дори напротив – доброто образование е постижимо през всякакви формални рамки. В практиката си на учител нееднократно съм се сблъсквал с родители, според чието убеждение училището е вид безплатна забавачка, която поема отговорност за децата им през времетраенето на учебните часове. Без да твърдя, че случаят е идентичен, подобно обяснение няма как да бъде подминато.
Този сюжет откроява първия съществен проблем на образователната система: липсата на споделени или сродни представи за училището у различните страни, въвлечени в образователния процес. Огромна част от родителите подхождат към училището с погрешни представи за функциите му, за смисъла от работата на учителите, за отношението към институцията. Тази сбъркана рамка, в която школото бива мислено, не е лишена от основания – следва да признаем и това. Училището не е място за отглеждане на деца, а обучителна институция. Образованието има смисъл с оглед развитието на талантите на децата, а не за получаване на високи оценки, за вземане на изпити с по-голям цифров израз или за попадане в по-елитна компания на следващото образователно ниво. Азбучни истини, които постепенно избледняват, ако управляващите процеса на обучение ги смятат за даденост и не си правят труд да актуализират осмислянето им, изпълването им със съдържание, с оглед обяснението на света, в който живеем.
Учителят учи не на химия, физика, английски език и музика, а на гледане на нещата и отвъд тях. За масовия родителски случай това прозрение остава на
Учителят учи не на химия, физика, английски език и музика, а на гледане на нещата и отвъд тях.
светлинни години дистанция. Същото, за жалост, следва да бъде насочено и към общия случай на учителството, в чийто очи мисията на даскала е да си предаде урока и да постави оценки. Ограничената перспектива владее и министерските му ръководители. Истински тежката констатация е, че в МОН визията за света също се редуцира до тук и сега, до формата на обучение и до насъщното осигуряване на училищата – за неотложните ремонти на сградния фонд, за осигуряването на отопление през зимния сезон, за закупуването на дезинфектанти. За няколкото месеца мандат проф. Николай Денков в качеството си на министър сякаш не забеляза нито един от истински важните проблеми на школото. За него все така съществено беше питането дали ще се учи в класна стая или пред екран, със защитни маски или без тях.
Пропуснат беше фактът, че учениците, родителите им и огромна част от гражданството се оказаха съвършено безпомощни пред новата заплаха. Коронавирусът болезнено изтъкна още един важен проблем на образователната система – нейната тежка маргинализация и поемането на обучителни роли от страна на инстанции, за които такива функции не се предполагат. Обществото страда от тежък дефицит на елементарна медицинска култура. Празнина, в която се настаняват конспиратори и теории за световни заговори, които се приемат за абсолютна истина от умове, нетренирани в работа с информация и филтриране на фалшиви новини.
Ролята на училището в борбата срещу фалшивите новини
Образованието, прочее, би трябвало да снема познавателните неравенства. Да създава условия за общуване на различните социални групи, вграждайки в съзнанието на всеки ученик унифициран набор от принципи за разбиране и вникване, чрез които пълнолетният гражданин, след като е завършил задължителния си обучителен курс, да бъде в състояние да се самообразова и да си служи с информационните потоци на терена на науката. Цел, която на този етап остава чиста утопия: дори лица с академични титли споделят антинаучни гледни точки, затваряйки кръга.
Невъоръжени срещу конспирацията се оказват и учителите – според данни на МОН едва 28,5% от учителите са ваксинирани срещу настоящия коронавирус. Само преди дни учителка, работеща в центъра на София, в дискусия на личния ми профил в социалната мрежа заяви, че „това не в вирус от природата, а от човека“ – твърдение, показателно за неспособността на преподавателя да си обясни адекватно света, поради което прибягва до конспирации, които примесва с филмови клишета, взети от не особено оригинални сценарии за масово отровителство.
Дефицитите от учебния час се запълват от знания от социалните мрежи, където най-голяма е видимостта не на експерта, а на способния да надвика силния фонов шум. В училище по темата за медийните манипулации продължава да се мълчи. Не защото някой злодей е платил за оглупяването на населението, а поради факта, че училищната сфера не концентрира значим финансов ресурс, не е корупционно привлекателна, следователно не е в приоритетите на управляващите.
Умът, който не е привикнал да се справи със заливащия от всички страни информационен поток, лесно потъва в морето от информация. Погълнат от света на непознатото и необяснимото, застрашен от собствената си дезориентация, той се улавя за най-лесното решение, което обикновено е най-
Умът, който не е привикнал да се справи със заливащия от всички страни информационен поток, лесно потъва в морето от информация.
неуместното. Липсата на критическо мислене води до крайно втвърдяване на мненията и блокира всеки шанс за общуване. Напомням още, че знанието би следвало да променя. В това число – и себе си. Основен белег на науката е способността ѝ да поставя всичко под въпрос: своите истини, а и самата себе си. Училището търпи крах и тук: увереността на критическото осмисляне е трайно подменена от егоизма на полуграмотността. Фигура, която отваря широко вратите на популизма.
Отговорността на служебния кабинет
Логично би било да запитаме поне две неща. Едното: какво направи министерският екип, за да бъде адресиран проблемът с липсата на готовност от страна на учителите да се ваксинират? – Навярно предложените два дни допълнителен отпуск на фона на цяла лятна ваканция никому няма да прозвучат сериозно. И второто: какви дългосрочни мерки са предложени, за да бъде отвоювано училището от конспирацията и върнато на научното знание? – Тук единственото, което МОН предлага, е оглушително мълчание. Идеите за въвеждане на обучение за учители и за образование през целия живот катастрофират, сблъскани с формалния подход на управляващи, изпълнители и въвлечени. Дали министърът знае, че в столицата преподават учители, които не притежават умения да приготвят мултимедийна презентация? – Не, не става дума за кадри пред пенсия.
Аналоговите учители, независимо дали преподават в класната стая или онлайн, все така ще създават функционално неграмотни ученици
Аналоговите учители, независимо дали преподават в класната стая или онлайн, все така ще създават функционално неграмотни ученици. Общност, представляваща естествен резервоар за ловките политически водачи, яхнали вълната на демагогията.
Ограничените погледи към образованието на министерство, учители, родители и ученици са осъдени да не се съобщят. Да не обменят становища, да не достигнат до съгласие и да не постигнат така нужния сговор. Отговорността за този разпад е – без всякакво съмнение – на управляващите на първо място. Дотук се стигна заради техните действия и бездействия.
Списъкът с проблемите на образователната сфера е травмиращо дълъг. Можем да продължим с формалния подход при акредитацията на университетите, довела до умножаването им. Факт, който силно девалвира дипломата за висше образование. Дебатът относно нуждата от промени в този случай припламва, но интересите на въвлечените бързо успяват да угасят реформаторските пориви.
Продължава да стои и въпросът с временните трудови договори на учителите, които биват прекратявани за ваканционните месеци през лятото. През май 2021 г. в рамките на мандата на настоящия образователен министър се потрудих тази неприемлива практика да получи подобаваща разгласа. Разговорът беше отразен и в телевизионен ефир. Дотук няма взети мерки, а директорката на Професионалната гимназия по селско стопанство, дадена за негативен пример тогава, процедира по все същия начин.
Тук е мястото да бъде отбелязан и фактът, че мнозина директори осигуряват работни места на учители в пенсионна възраст, макар за позициите да има кандидати, отговарящи на всички условия. Договорите в общия случай също са временни, а от това доволни са и двете страни: пенсионерите получават допълнителен доход, а школските началници – предани гласове и липса на опозиция на решенията си. Името на директорката на ПГСС в кв. Бузема г-жа Иванка Станчева следва да бъде отново цитирано.
В тази рамка се разполага и безучастието на институциите при съмнения за нередности
В тази рамка се разполага и безучастието на институциите при съмнения за нередности: преди няколко месеца тогавашната министърка Марияна Николова защити докторска степен в УниБИТ в рамката на трагикомична процедура, която не успя да убеди никого от неутралните присъстващи, че докторантката е автор на дисертационния текст. Само за година бяха огласени два случая, свързани с незаконно присвояване на чужд труд. В единия главен герой беше популярният телевизионен водещ Горан Благоев, а в другия въвлеченият Петър Илиев – университетски преподавател по конституционно право – беше на два пъти кандидат за вътрешен министър.
Според президента Росен Плевнелиев образователният министър проф. Николай Денков е сред отличниците на служебния кабинет. Същото твърдят и партийни лидери от алтернативния политически лагер като Христо Иванов. Не става ясно на какво основание – доводи липсват.
Може поне да бъде начертана пътна карта
Вероятно за мнозина един служебен мандат е твърде кратко време. Наивно е да очакваме натрупаното за десетилетия да получи положително решение за няколко месеца. Ако за късата служба на нередовното правителство предпоставки за промяна липсват, то едва ли някой би възразил проблемните зони да бъдат поне начално очертани. Да поставим диагнозата. Да, образователните мениджъри на най-високо ниво продължават все така да пребивават в състояние на полуосъзнатост. Настоящият просветен министър не прави изключение.
По всичко личи, че образованието изгуби още една година. Загубата е за всички нас. Остава да се надяваме настоящият управленски екип да не прояви инициативност и да не завърши Плана за възстановяване и развитие – ако визията е сходна с показаната до този момент, то това би обрекло школото на още от същото, но за доста по-дълъг период.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
