Синьо небе и зелен склон, издигащ се над облаците. Малко момче е седнало на тревата, в ръка държи една от онези играчки, правещи сапунени балончета, а фон са му острите върхове на швейцарските Алпи. Няколко бели мехурчета се издигат нагоре, готови всеки момент да докоснат големите, истински облаци.
Образът на малкото момче всъщност е графит и е дело на френския артист Сейпи (SAYPE). Композицията обхваща 1500 квадратни метра и е разположена на склона на връх Молесон в западния швейцарски кантон Фрибур.
Най-добре може да се види с дрон и то само през следващите няколко дни. След това графитът ще изчезне, защото е направен с биоразградима боя, която Сайпи използва специално, за да рисува върху трева. Преди години сам е разработил боята, като слага в нея само натурални съставки като въглища и креда.
„Моята работа винаги си взаимодейства със заобикалящата среда. Вдъхновявам се от нея. Опитвам се да създавам истинска синергия между творбата си, пространството около нея и естетиката на мястото“, разказва Сейпи.
„Това място е известно с това, че има много облаци. Аз се възползвах от него и направих връзка между творбата си, облаците, [темата за] детството и актуалните новини. Смятам, че живеем в свят, който предизвиква тревожност. А се нуждаем от малко лекота“, обяснява той идеята на графита си.
„Вярвам, че облаците са символ на мечтите и въображението. Когато бяхме деца, обичахме да намираме определени форми в облаците. Смятам, че съществува момент, в който трябва да си поемем глътка въздух и да си представим утрешния свят с едно определено чувство на лекота, просто да помечтаем.“
Това не е първият подобен проект на Сейпи. 32-годишният французин е един от пионерите на графити изкуството върху природна среда.
Най-известните му творби са част от проекта „Отвъд стените“ (Beyond Walls), в който Сейпи рисува серия от хванати една за друга ръце в Париж, Берлин, Женева, Истанбул, Кейптаун и други градове.
За него този графит представлява нещо като „човешка нишка“, „символ на обединеност“ във времена, когато хората живеят все по-откъснато и изолирано един от друг.
Пред Гардиън французинът разказва, че постепенно е открил, че именно графитите върху природни пейзажи са начинът посланията му да достигнат до повече хора.
„Чувствах, че градското графити изкуство е загубило част от значението си – в градовете ни има толкова много визуално замърсяване, че никой вече не забелязва графитите“, споделя Сайпи.
Години наред артистът комбинира изкуството с работата си като медицинска сестра. Казва, че „ежедневния сблъсък със страданието на хората, болестта и остаряването“ го карат да продължава да рисува човешки образи.
В досегашните му картини върху трева се виждат именно или възрастни хора, или деца. Казва, че особено важни за него са образите на възрастните – „защото обикновено те липсват в уличното изкуство“.
