Годината е 2010. България все още преживява последиците от световната икономическа криза. Компании в страната и по света фалират, а заради липсата на постъпления в хазната се говори за бюджети като “постна пица“.
В тази обстановка Райчо Райчев, който е работил в международни космически програми и наскоро се е върнал в България, решава да реализира идея. Според него най-рационалното нещо, което може да направи, е да създаде космическо образование, каквото реално не съществува в страната. Следват срещи с представители на родни компании и образователни институции, но в повечето случаи те не откликват позитивно на идеята.
Софийския университет е от малкото институции, които му подават ръка. Всичко това не обезкуражава Райчев и екипа, с който се опитва да реализира идеята.
„Молбата за съдействие от институции извън България беше тотално различна. За една седмица получихме одобрение от НАСА, Европейската космическа агенция, френската и немската космически програми, Харвард, Станфорд, Масачузетския технологичен институт (MIT) и Оксфорд и започнахме да развиваме идеята“, казва Райчев по време на участие в Ted Talk.
Резултатът е, че през 2011 г. по програмата „Космически предизвикателства“ (Space challenges) в София идват американски астронавти, директорът на немската космическа програма, а онлайн се включват и представители на НАСА и други от най-големите космически организации.
Самата програма пък дава плод, след като някои от участниците в нея стават част от първия български екип, който отива във Френска Гвиана, където се намира основният космодрум на Европейската космическа агенция.
11-ото издание на „Космически предизвикателства“ ще се проведе в село Гела между 16 август и 13 септември.
Това лято 11-ото издание на „Космически предизвикателства“ ще се проведе в село Гела между 16 август и 13 септември, а възможността за записване за него е все още отворена. Това вече е най-голямата образователна програма за космически технологии и изследвания в България, а на място ще бъдат над 20 експерти от космически агенции и водещи университети като Станфорд, MIT, Харвард и други. Тя е насочена към изцяло практическо космическо образование.
„Задължително е да изградим конкурентно и адекватно космическо образование максимално бързо, защото иначе регионът ни рискува да изостане значително и да пропусне уникална икономическа възможност за растеж“, казва Райчев.
Самият той е пример за това, че космическите технологии, тяхното създаване и реализиране на пазара не са само кадър от холивудска продукция или черна финансова дупка.
През 2015 г. той, заедно с няколко партньори, основава компанията EnduroSat. Тя се занимава с разработката на наносателити, които летят в ниската околоземна орбита. Те позволяват на космически компании, агенции и университети да изстрелват различни товари като камери, сензори и експериментални апаратури в Космоса. Всичко това им позволява да събират множество ценни данни, свързани с проучвания или пряко подобряване на резултатите им в бизнеса.
„Започнахме компанията в едно таванско помещение през 2015 г. с мисията да направим Космоса по-достъпен. С всеки изминал ден сме с една стъпка по-близо до целта“, казва Райчев.
EnduroSat е една от най-бързо развиващите се български компании, която има стотици клиенти от целия свят, а всяка година повишава значително приходите си. Редица инвеститори и бизнес анализатори я определят като реална възможност за реализиране на първия български unicorn (еднорог) – стартираща фирма, чиято оценка да достигне 1 млрд. долара.
Всъщност за това, че Космосът става все по-видима и достижима цел, зад която има и пазарен смисъл, свидетелстват нарастващите инвестиции. По данни на Space Capital за последното десетилетие те се равняват на близо 180 млрд. долара, а в начинанието са участвали над 1300 компании. В същото време все повече растат и частните инвестиции.
Без космически технологии ще се върнем в средновековието като цивилизация.Райчо Райчев
„Повечето хора не си дават сметка, че без космически технологии ще се върнем в средновековието като цивилизация“, казва Райчев.
Голямата цел пред екипа на EnduroSat днес е да направи възможни десетки нови космически мисии. Според Райчев бъдещето е свързано с възможността за стотици иноватори, предприемачи, учени и инженери да могат лесно да оперират със свои сензори в орбита и да добиват данни, които са ценни не само за развитието на бизнесите им, но и като цяло за икономиките и обществата.
Самият Райчев започва да се интересува от случващото се извън земната орбита заради мечтата му да създава космически кораби. Днес той вярва, че бъдещето е неизменно свързано с Космоса и България може да играе роля в него.
„Убеден съм, че ще е трудно и ще изисква огромни усилия, но космическият сектор е вече основен за развитието на глобалната икономика. Трябва да бъде създадена адекватна стратегия за развитието на частен космически сектор в България и да се набележат приоритети, които да помогнат за утвърждаването му като стратегически нов отрасъл“, казва Райчев.
А, за да не мислят всички, че направеното от него е невъзможно и за да даде кураж на тези, които са тръгнали по същия път, Райчев често повтаря:
„Трябва да си повярвате. Космосът не е толкова далечен, колкото предполагате. Той е много по-близко до всеки един от Вас“.
