За нея колоезденето е свобода. Свободата просто да се качи на колелото и да потегли накъдето поиска.
Но това е трудно извоювана свобода. В Афганистан, където е родена, не е прието момичетата да карат колело. Докато тренира по афганистанските пътища заедно със своя женски отбор, често се случва да я замерят с камъни и боклуци, да ѝ подвикват и да я ругаят.
Както тя, така и съотборничките ѝ и техният треньор получават смъртни заплахи. Случва ѝ се дори шофьор умишлено да я удари с колата си.
Днес обаче Масума Али Зада е олимпийка. В сряда тя записа първото си участие на Олимпийски игри и завърши на 25-то място в дисциплината индивидуално бягане по часовник.
Направи го обаче не представлявайки родния Афганистан, а като част от Олимпийския бежански отбор на Игрите в Токио.
През 2016 г. натискът върху нея и сестра ѝ, която също тренира колоездене, става твърде силен, заплахите се увеличават. В очите на обществото жената на колело е неморална. Според някои най-добре би било Масума и сестра ѝ да спрат с колоезденето и да се омъжат.
Родителите ѝ обаче ги подкрепят и решават, че е по-добре да напуснат страната, отколкото дъщерите им да се отказват от мечтите си. След като френската телевизия Arte излъчва документален филм за двете сестри, един пенсиониран френски адвокат решава да им помогне с кандидатстването за хуманитарна виза.
С негова помощ семейството успява да получи бежански статут във Франция и напуска Афганистан.
„Моята мечта беше да участвам на Олимпийските игри, но смятах, че е невъзможно да я осъществя. Въпреки това продължих да тренирам и да карам колело и днес съм тук! Това е нещо невероятно, което дори не мога да осъзная и трябва да си повтарям сама на себе си, че е реалност“, каза Масума в интервю за „Евроспорт“ след края на финала си в сряда. „Осъзнах, че няма невъзможни неща, но трябва да се потрудиш за тях.“
Тя сподели, че е изключително щастлива да представлява именно Олимпийския бежански отбор. „По този начин изпращам едно послание за мир и надежда на тези 82 милиона човека, които са принудени да напуснат страните си по различни причини“, каза тя.
Това е втората олимпиада, в която участва бежански отбор. За първи път това се случи на Игрите в Рио през 2016. Идеята на Международния олимпийски комитет е да се привлече повече внимание върху тежката ситуация на бежанците по света и да се даде шанс на атлети, които са били принудени да напуснат страните си, да се състезават.
Освен Масума в Бежанския олимпийски отбор в Токио участват още 28 спортисти от Сирия, Конго, Южен Судан, Еритрея, Афганистан, Венецуела, Иран и Камерун.
Въпреки че не спечели медал, Масума каза, че е горда от представянето си. „Аз съм победителка – пред всички тези, които смятат, че жените нямат право да карат колело. Победителка съм, защото участвах в Олимпийските игри, и победих тях.“
По думите ѝ с участието си в Олимпиадата тя иска да убеди „както онези, които смятат, че една жена на велосипед е неприемлива гледка, така и тези, които намират за странно жена със забрадка да кара колело, че не – това е нормално.“
„Това, че аз съм тук днес и участвам в Олимпийските игри, показва, че жените сме силни, можем да правим всичко, което поискаме, и нямаме нужда някой да ни дава право за това – ако вие не ни дадете права, ще се борим, за да си ги осигурим“, каза още Масума пред „Евроспорт“.
В друго интервю пред френското издание Paris Match пък Масума разказва, че когато някой ден отново се върне в Афганистан, планира да организира голямо колоездачно състезание – както за мъже, така и за жени. Състезанието ще носи името на наскоро починалия ѝ треньор Абдул Садик Садики, който е бил човекът, който я е окуражавал да продължи да тренира въпреки натиска и заплахите.
„Както се казва в една афганистанска поговорка – могат да убият всички лястовици, но не могат да спрат пролетта.“
