Алфред Жари, баща на славната наука патафизика

Знаете ли що е патафизика? Не, не е свързано нито с патка, нито с физика. Поне не пряко.

Това е наука, измислена в края на ХІХ в. от французина Алфред Жари – предтеча на театъра на абсурда, бохем, пияница, наркоман и писател с велики идеи, роден твърде рано за времето си.

Неговата патафизика е наука за изкуството да се виждат или създават онези неща, които са отвъд метафизиката. Нали се сещате, науката за нашия свят е физика, за отвъдния – метафизика. А патафизиката отива още по-далеч, там, където територията на въображението, мисълта, и породените от тях странни реалности се комбинират с реалните реалности.

„Патафизиката се занимава със законите, които регламентират изключенията и обяснява Вселената като допълнение към тях” – това описание от първа ръка дава доктор Фаустрол, патафизик, литературен герой на Алфред Жари.

Фаустрол е леко странна птица. Например, роден е през годината 1898 на 63-годишна възраст и умира през същата година на същата възраст. Той стига също до изумителното откритие, че Бог е равен на допирателната точка между нула и безкрайност.

„Любопитната Джоан изучаваше патафизика до късно вечерта сама с една епруветка.” Така започва „Сребърният чук на Максуел”, патафизична песен на „Бийтълс” от албума „Аби роуд”. В нея или няма никакъв смисъл, или има дълбок смисъл. Вече над сто години това противоречие важи за всичко, което се докосва до славната наука патафизика, а много велики творци спорят и се вдъхновяват от идеите и маниера на Алфред Жари.

През 1896, когато се появява „Крал Юбю”, най-известната му пиеса, става скандал, публиката скача по столовете и тълпата благоприлични люде почти се сбива с тълпата дегенерати. Но вече 117 години гротескният образ на татко Юбю се счита за един от най-странните във френската литература, а самата пиеса – за първата поява на театъра на абсурда, 50 години преди театърът на абсурда да се появи.

Алфред Жари е роден през 1873 в Бретан. Умно, но невъздържано в забавленията дете, той остава такъв през целия си кратък живот. Единственото, което приема на сериозно, е изкуството да не приема нищо на сериозно и е смятан за голям ексцентрик, просто защото си е такъв. Как иначе да наречеш човек, който говори за себе си в царско множествено число, яде първо десерта, накрая супата, а в личната хигиена редува дълги периоди без да се къпе, с прекалено често къпане.

Вилата на Жари е дървена колиба на брега на Сена и той лови риба, без да става от леглото. Но не казва „риба”, а „онова, което плува”. Велосипеда си пък нарича „онова, което се върти” и не ходи никъде, най-малко в кръчмата, без него. Оборудвал го е с трамвайна тромба, а когато тя не помага, вади пистолет и стреля, за да си разчисти път сред тълпата.

Съседка казва, че пистолетът може да е опасен за живота на децата. „Ако с детето ви евентуално се случи нещо лошо, мадам, аз лично ще имам удоволствието да ви направя друго дете”, отвръща той.

Висок метър и петдесет, Жари превръща парижкия си апартамент в мезонет, като го прегражда хоризонтално. Той е непоправим пияница и наркоман, казва:

„Противниците на алкохола са нещастници, стиснати в хватката на водата, тази ужасна отрова, толкова разяждаща и разтваряща, че сред всички други вещества е избрана за измиване и почистване. Само една капка вода като добавиш на абсента и той се размътва”.

Трябва да му вярваме, с абсента е на „ти”, а когато не може да си позволи абсент, взима етер. И задължително добавя опиум или друг маков екстракт.

Въпреки това Алфред Жари, писател и мислител, умира само на 34 от банална туберкулоза. Последните му думи са: „Дайте ми една клечка за зъби, моля”. Подозирам, че иска да си почисти зъбите от парченцата живот, полепнали между тях, след като ненаситно му е прегризал гърлото.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.