Нейният живот е изцяло посветен на рисуването, а талантът ѝ се отплаща в международни успехи.
Последният такъв беше преди дни, когато Елена Георгиева взе участие на тазгодишното Лондонско биенале. Събитието е считано за второто по значимост биенале за изкуство след Венецианското. На него бяха представени 455 автори от 60 държави, като българите бяха общо четирима.
През 2019-а участниците са били близо три пъти по-малко – около 150, споделя Георгиева. Тя си обяснява това с пандемията от коронавирус, която сякаш даде повече време на художниците, а и на любителите, да рисуват.
„Всяка свободна секунда използвах. Това ми е бягството. Иначе ме налазват мрачни мисли, ако не рисувам дълго време“, споделя тя.
Елена Георгиева е родена в София. Тя се занимава предимно с живопис, като завършва тази специалност в художествената академия в София през 2006 г. в класа на Проф. Десислава Минчева и Проф. Ивайло Мирчев. Същата година става член на Съюза на българските художници
Георгиева работи предимно с живопис, като има свои утвърдени техники. „Но това не означава, че понякога не сменям методите в движение“.
Картината, с която участва тя на Лондонското биенале се нарича „Мечтано синьо“.
„Първо беше Мiamy blue - запазен цвят на популярна марка кола, нежна смесица между тежко лятно небе и тюркоазена лагуна“.
В картината, споделя Георгиева, „има многократно повтарящо се изображение, познато от скалните рисунки в Ласко, Франция”, което внушава идеята за „прекаленото, за мас продукцията”.
С произведението си художничката засяга темата за „култивираната от материалния свят потребност от много, от бързо“, която според нея се превръща в култ, а всъщност „не кореспондира с реалните нужди на човека и не го обогатява духовно“.
Георгиева е лауреат на годишната „Награда за млади автори“, учредена от д-р А. Кънев. През 2007 г. открива първата си самостоятелна изложба в галерия "Art 36". През 2009 г. се състои изложбата ѝ „Места“ в галерия "София прес". Печелила е двумесечна специализация в Сите де-з-ар, Париж, както и номинация за специализация в Мюнхен.
„Какво ме мотивира? Може би моженето“, казва Георгиева. „Защото, когато правиш нещо и ставаш малко по-добър всеки следващ път, това ти харесва“.
Официалната церемония по откриването се проведе на 30 юни в Челси Олд Таун Хол, Лондон. „С жива музика, цигулки и впечатляваща селекция картини”, споделя тя. Макар да обича да пътува, тя не успява да посети събитието лично заради рестрикциите, свързани с пандемията.
Изложбата беше отворена за широката публика от 1 до 4 юли, а на откриването присъстваха близо 50 посланици.
