Връзки за достъпност

Извънредни новини

Право на отговор: Позиция на "Артекс" за строежа на небостъргача "Златен век"


Строежът на небостъргача "Златен век" в софийския квартал "Лозенец"
Строежът на небостъргача "Златен век" в софийския квартал "Лозенец"

Свободна Европа публикува позицията на "Артекс" за строежа на небостъргача "Златен век" без редакторска намеса.

Публикуваната на 25.06.2021 г. статия със заглавие „Как две години по-късно случаят "Златен век" обясни "Апартаментгейт", с автор Полина Паунова, съдържа откровено неверни факти и клевети, злоумишлено създава манипулативни внушения, целящи да се предизвика негативно обществено отношение към АРТЕКС и проекта „Златен век“.

НЕ Е ВЯРНО, че промените в Закона за устройство на територията („ЗУТ“) са направени специално, за да обслужат или подпомогнат завършването на проекта „Златен век“. На първо място промените в закона от 2017 г. всъщност са силно ограничителни за инвеститорите. Ако до този момент едно разрешение за строеж е могло да се презавери неограничен брой пъти, след промените може да се завери само веднъж – за срока за започване на строителството, или за срока на завършване на грубия строеж.

На следващо място, тези промени са приложими за всички обекти от първа и втора категория. При една по-задълбочена журналистическа проверка, каквато очевидно авторът на статията не е имал интерес да направи, би станало ясно, че и редица други проекти са в хипотезата на „Златен век“. Но дали за тези други проекти не е интересно или не е удобно да се пише?!

НЕ Е ВЯРНО, че таксата за презаверка е платена на 14.12.2016 г. Таксата е платена на 26.01.2017 г. – не че това е толкова важно, но е показателно за достоверността на фактите и твърденията в коментираната статия.

На 25.01.2017 г., един ден преди заплащане на таксата, Народното събрание приема на второ четене промените в ЗУТ. А всички материали – законопроекти, становища, предложения между първо и второ четене, стенограми от заседания и пр. са обществено достъпни на сайта на парламента. Някак е несериозно, а изглежда е да е злонамерено АРТЕКС да бъде обвинявана в политически протекции понеже е научила за съдържанието на планирани и приети промени в закона от Интернет сайта на парламента, до който всички български граждани имат достъп! И то не предварително, иначе таксата нямаше да бъде платена, след като промените са вече били гласувани на второ четене.

Искането за прекратяване на процедурата по презаверка е направено на 03.02.2017 г., след издаване от президента на указ за обнародване, когато промените са факт. Включително е факт новата алинея 4 на чл. 153 от ЗУТ, която предвижда възможност за презаверка в 3-месечен срок само след изтичане на срока на разрешението.

Ако до приемането на промените от 2017 г. въпросът не е изрично уреден и както се вижда от цитираното в статията писмо от МРРБ от 02.02.2017 г., презаверка е била допустима и преди изтичането на срока, то след промените от 2017 г. абсолютна предпоставка за презаверяване на разрешението е срокът му да е изтекъл. А срокът на разрешението за строеж на „Златен век“ към февруари 2017 не е изтекъл и следователно презаверка при новата редакция на закона е била недопустима.

С оглед на удължаването на срока за завършване на строителството от 5 на 10 години, такава презаверка е била и ненужна. Това е и причината да оттеглим искането за презаверка. Няма нищо скандално във факта, че таксата за неизвършена административна услуга е върната. А внушението, че компанията АРТЕКС едва ли не е организирала цяло Народно събрание да гласува поправка в закона, за да си спести такса от 260 000 лева, при стойност на проекта от порядъка на 200 000 000 милиона лева, звучи абсурдно и откровено обидно за интелекта на публиката, запозната с материята в детайли.

НE Е ВЯРНО, че Параграф § 58 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията („ЗУТ“) казвал, че „промененият текст засяга новите разрешителни за строеж“. Нищо такова не казва Параграф § 58. Въпросният параграф постановява, че започнати производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, се довършват по досегашния ред.

Казусът „Златен век“ няма изобщо отношение към този параграф, който реферира към процедурата (реда), по която да се довършат започнали производства, а в случая производството по издаване на разрешение за строеж е много отдавна приключило (още през 2007 г.!), налице е влязло в сила разрешение за строеж, по което правните последици не са изчерпани.

НE Е ВЯРНО, че АРТЕКС се позовава на обратно действие на новата разпоредба на чл. 153 от ЗУТ. Обратно действие на законови норми може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая няма.

Разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ, приета с изменението от 2017 г., няма обратно действие и не урежда вече приключили правоотношения. В правната доктрина, обаче, категорично се приема, че новата материално-правна норма се прилага към заварените правоотношения, като преурежда тяхното съдържание занапред.

Това принципно положение е застъпено в редица решения по дела на Конституционния съд, Върховния административен съд и Върховния касационен съд. А съдебната практика е тълкуване на закона, тя е източник на правото. И да - 10 годишният срок на валидност на разрешението за строеж е приложим спрямо „Златен век“, но не защото на закона се придава обратно действие, а защото става въпрос за преуреждане на съдържанието на заварено правоотношение.

НE Е ВЯРНО твърдението, че дори да се изходи от приложимост на законовата промяна от 2017 г. спрямо „Златен век“, разрешението за строеж било изтекло през 2020 г., когато се навършват 10 години от откриването на строителната площадка.

Разрешението за строеж е надлежно презаверено със Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г. на Главния архитект на СО – именно правоотношенията по този административен акт са заварени от промяната в закона. Датата на цитираната заповед е отправната точка, от която трябва да се изчисли срокът на валидност, а именно 19.11.2022 г. За сведение на автора на статията, тази валидност на разрешението за строеж беше потвърдена от два състава на Административен съд – София град в мотивите към съдебните решения. Изглежда обаче, че и за автора на статията, и за редакцията ви, решенията на българския съд не са надежден източник на информация по темата?!

Тезата на ДНСК, че 10 годишният срок за завършване на строежа следва да се брои от датата на откриване на строителната площадка е неправилна, тъй като към датата на промяната в закона вече е налице издаден нов административен акт – Заповед № РД09-50-1027/19.11.2012 г.

Несъстоятелен е аргументът, че този административен акт следва да се счита за неиздаден и срокът на разрешението да се отчита от откриването на строителната площадка, сякаш новият юридически факт – заповедта за презаверка – никога не е възникнал в правния мир. Подобна теза би придала на промяната в ЗУТ обратно действие, каквото ЗИД на ЗУТ от 2017 г. категорично няма, както посочихме погоре.

Заповедта за презаверка, както по действащата към момента на издаването й, така и към действащата към момента редакция на закона, има за ефект новиране на срока за строителството. Лишено от правна логика е тълкуване, според което валидността на разрешението за строеж се определя от откриването на строителната площадка, независимо, че впоследствие е издадена заповед за презаверка. Подобно тълкуване на практика изобщо обезсмисля института на презаверката.

Както се вижда, съществена част от фактите и твърденията, изложени в коментираната статия на Полина Паунова са очевидно неверни, непроверени, представени по манипулативен начин, или най-малкото неправилно интерпретирани (недобросъвестно или некомпетентно, или пък и двете). Разочароващо е, че подобен материал, изготвен при пълна липса на обективност и непредубеденост, и при нарушаване на основни принципи на журналистическата етика, е дело на иначе уважаван журналист, при това носител на журналистически награди.

Конституцията на Република България гарантира свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение. Това право обаче би следвало да се използва отговорно – то не може и не бива да се превръща в инструмент за умишлено накърняване на правата и доброто име на другиго или за манипулиране на общественото мнение. Или може би е удобно за някого една чисто българска компания да бъде опетнена?!

Кой има интерес имиджът на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, която строи с безупречно качество и е предпочитана от клиентите, да бъде умишлено опетняван многократно със завоалирано представени лъже-факти, за да се освободи пазарен дял, може би?! Кому би било нужно всичко това?!

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

XS
SM
MD
LG