30 юни е ключова дата в календара за всички европейци, които живеят във Великобритания. Или поне за онези от тях, които искат да останат в страната, а нямат статут. Това засяга хиляди българи.
Откакто Великобритания не е член на Европейския съюз, влезе в сила един гратисен период, в който европейците можеха свободно да пътуват и да пребивават на Острова. Точно този период изтича на 30 юни.
След броени дни всеки европеец, който иска да остане на територията на Обединеното кралство и Северна Ирландия трябва да има статут с право на пребиваване.
Вариантите в общи линии са три – британско гражданство, временен (pre-settled) или постоянен (settled) статут на уседналост. Получаването на паспорт е значително по-трудно и скъпо от останалите две възможности, поради което по-голямата част от хората не избират това.
Справят ли се българите с кандидатстването за статут? Колко наши сънародници са получили правото да останат във Великобритания? Заплашва ли ги депортация след 1 юли? Следват отговорите на тези въпроси.
Постоянен статут на уседналост
Стефан Гюров живее в Англия от близо 8 години. Установил се е в малък град близо до Лондон и се занимава с автомобили. По професия е автомеханик. Още през 2019 г. той кандидатства за постоянен статут, защото покрива основното изискване да е живял и работил във Великобритания в продължение на 5 последователни години.
"В моя случай статутът излезе доста бързо. Интервалът от момента на подаването до момента на получаването беше в рамките на 2 седмици. Изискваха документи, но аз съм нает от работодател и затова те лесно можеха да видят, че съм плащал данъци към държавата, че имам приходи и че съм бил тук от банковите ми извлечения", казва той.
Гюров кандидатства малко след като британското правителство стартира програмата за уреждане на уседналост на европейските граждани след Брекзит. Тогава се кандидатства чрез приложение на смартфон, което работи само на оперативната система "Андроид". Впоследствие се въвеждат много промени, начинът на кандидатстване се улеснява и подобрява.
Около 100 000 кандидатури от български граждани до момента са били одобрени за същия постоянен статут на уседналост, както при Стефан Гюров. Документът, който го доказва, е изцяло дигитален – не съществува на хартия. С него той може да живее и работи във Великобритания, да ходи на лекар, да учи в университет, да получава социални помощи и да напуска и да се връща в страната свободно.
Временен статут на уседналост
Същите права имат и всички българи, одобрени за временен статут на уседналост. Просто за тях той важи само 5 години, през които те могат да кандидатстват отново и да получат постоянен статут.
Всеки желаещ може да кандидатства неограничен брой пъти, без да се намира на Острова и процесът е напълно безплатен, потвърждават за Свободна Европа от британското вътрешно министерство.
Такъв е например случаят със съпругата на Гюров - Ваня Андреева, с която кандидатстват заедно през 2019 г. Към онзи момент тя е прекарала по-малко време в Англия и агенцията към вътрешното министерство решава да ѝ даде само временен статут.
Година по-късно съпрузите подават отново документи ѝ с надеждата тя да получи постоянно право на пребиваване. Андреева отново не изпълнява условията, защото през изминалите 5 години е била в България за период от около година и половина. Това не отговаря на едно от условията на държавата за получаване на постоянен статут.
Сега Андреева трябва да живее и работи във Великобритания 5 поредни години от датата, на която се е върнала след дългото отсъствие. Може да напуска страната за не повече от 6 месеца в рамките на всяка година или веднъж за най-много една година, ако има наложителна причина като раждане на дете, сериозно заболяване, обучение или работа в чужбина и други.
"Тя трябва да изчака тези 5 години, в които може да напуска държавата, може да ходи на почивка, но само до 6 месеца общо може да е извън пределите на Великобритания, за да може като изминат тези 5 години да кандидатства за постоянен статут", пояснява Гюров.
През този период Андреева има същите права като всеки друг гражданин на Острова.
Правителството брои кандидатурите, а не хората
Невъзможно е на този етап да се каже колко българи имат временен статут за пребиваване във Великобритания и колко са получили отказ за такъв. Вътрешното министерство (Home office) предоставя подробни данни на няколко месеца, в които се отчита броят на подадените кандидатури от всички граждани на Европейския съюз.
Ключовата дума тук обаче е кандидатури. Хората могат да кандидатстват повторно, без значение дали предишната им кандидатура е оттеглена, невалидна или са получили отказ. Всеки път те влизат в статистиката като отделна единица.
От информацията на британското правителство в момента знаем, че от 2019 г. досега 301 000 кандидатури са били подадени от български граждани. От тях 264 000 са одобрени за постоянен или временен статут на уседналост, а 10 104 са отхвърлени.
Не знаем, например, колко от българските граждани, получили временен статут, са кандидатствали пак за постоянен, както в случая на Ваня Андреева. Не знаем и колко от тези 10 104 кандидатури, които се водят отхвърлени, след това са подадени отново и този път са били успешни.
Неуспешните кандидатури
Статистиката отчита и оттеглени, недействителни и невалидни кандидатури. Някъде тук вероятно попада и първият опит за получаване на статут на брата на Стефан - Мартин Гюров.
Той живее в Англия от около 3 години и си подава документите през приложението през декември 2020 г. Минават месеци, но не получава отговор. Двамата братя установяват, че кандидатурата вече не е активна. Допуснали са някаква техническа грешка и затова не са успели.
Така през април тази година Мартин Гюров кандидатства отново. В средата на юни той все още чака отговор, тъй като с наближаването на крайния срок на 30 юни, се увеличава и броят на кандидатурите, а с тях и времето, за което служителите в агенцията успяват да ги обработят.
"Ако кажа, че брат ми не се притеснява, ще бъде глуповато. Естествено, всеки един човек, който подава кандидатура има притеснения, защото не знае какво решение ще издаде Home office", казва Стефан Гюров.
Без статут след 30 юни
Повод за паника сред българите на Острова няма. Но все пак, ако те не са кандидатствали за статут до момента, е наложително да го направят преди 30 юни. Същото важи и за децата на европейските граждани – техните родители са отговорни да кандидатстват от тяхно име за получаване на статут за пребиваване.
"От британска страна нямаме никакви официални изявления относно намерение за депортиране", каза посланикът на България в Лондон Марин Райков в телефонен разговор със Свободна Европа.
В този смисъл са грешни заглавията в редица български медии, че хиляди българи на Острова ги заплашва депортиране. Не трябва обаче да се подценява фактът, че от 1 юли всички европейски граждани без статут ще бъдат считани за "незаконно пребиваващи".
"Повече от очевидно е, че хора, които нямат генериран код за уседнал статут, които живеят на територията на Великобритания, ще имат затруднения да упражняват професията си, да извършват трудова дейност, да имат достъп до здравни, образователни и други услуги", допълва Райков.
Но Лондон не заплашва европейските граждани с депортация. Британското правителство дори обяви, че ще приема и закъснели кандидатури за статут, ако има валидна причина за изпускането на крайния срок. В момента се водят и преговори какви отстъпки да се правят за хората, които са били извън страната за дълъг период и са загубили правото си на статут в резултат от пандемията с коронавирус.
Българските граждани на Острова далеч не са сами в тази ситуация, предизвикана от Брекзит. До края на април 2021 г. вътрешното министерство е получило над 5.6 милиона кандидатури от европейски граждани. Най-голям брой има от Полша, Румъния и Италия, а България е на 6-о място. Поляците, например, са подали близо 4 пъти повече кандидатури от българите.
Освен това начинът, по който британските власти броят кандидатурите означава, че България няма как да знае колко българи ще бъдат на територията на Обединеното кралство и Северна Ирландия без статут на 1 юли. До момента само 3.36% от всички подадени кандидатури от българи са неуспешни, но не е ясно дали хората зад това число все още са на Острова, дали са кандидатствали повторно и то успешно, или са пробвали от дома си в България.
Все пак на 1 юли 2021 г. за първи път европейски граждани ще се събудят във Великобритания без правото да бъдат там. Тогава същинските последици от Брекзит за първи път ще станат осезаеми за обикновения човек.
