В началото на този месец във Великобритания се проведоха важни избори. В Англия и Уелс гласуваха за представители в местната власт, включително тринадесетте пряко избираеми кметове на големи градски средища като Лондон и Манчестър. В Шотландия пък се излъчи новият състав на местния парламент. Беше проведен и частичен избор в северноанглийския град Хартлипул за представител в Камарата на общините.
Резултатите от вота на 6 май сочат към един извод: политическото статукво във Великобритания изглежда непоклатимо. Премиерът Борис Джонсън извоюва важна победа. В края на 2019 г. Консервативната партия осъществи стратегически пробив в традиционните крепости на Лейбъристите в северна Англия. Сега Торите затвърдиха успеха, превземайки и Хартлипул за първи път от далечната 1959 г.
Обещанията за щедри субсидии и инфраструктурни проекти от страна на Джонсън с цел изравняване на жизнения стандарт (т.нар. levelling up), както популярността на Брекзит сред тези общности, обяснява защо т.нар. „червена стена“ зави към консерваторите. Междувременно Лейбъристите под ръководството на Киър Стармър не съумяха да обърнат вълната, но запазиха влияние в големите градове.
В изборите за парламент в Шотландия (провеждани при смесена избирателна система) безспорен победител излезе Шотландската национална партия (ШНП). Националистите спечелиха в 62 от общо 73 едномандатни района, плюс още две места от пропорционалните листи. Така те излъчиха над 50% от 129-имата представители в регионалното събрание. Исторически резултат постигнаха и Зелените, печелейки 8 мандата. Лейбъристите и Либералдемократите реализираха най-слабото си представяне от 1998 г. насам, т.е. откакто Шотландия гласува за собствен парламент.
Новото разделение на Острова
Резултатите от изборите показват растящото разделение между юг и север - Англия (и Уелс) от една страна и Шотландия от друга.
На юг от границата доминира Борис Джонсън, чиято позиция само укрепва с времето. Победата в Хартлпул е сигнал към депутатите-консерватори, че премиерът им носи само дивиденти. Да не говорим, че Джонсън е човекът, който де факто неутрализира заплахата от страна на Партията на независимостта (УКИП) спрямо Торите.
На север ШНП е в челна позиция, докато партиите, застъпващи се за съхранение на съюза с Англия, са буквално натикани в ъгъла. Зелените подкрепят искането на националистите за повторен референдум за независимост, аргументиран с новите обстоятелства вследствие на Брекзит.
Очертава се сериозен политически сблъсък между Лондон и Единбург.
С други думи, очертава се сериозен политически сблъсък между Лондон и Единбург. Докато първият министър на Шотландия Никола Стърджън (водачка на ШНП) обещава да се бори със зъби и нокти за правото на „народа“ (т.е. избирателите в Шотландия) да се произнесе за своето бъдеще, Джонсън настоява, че въпросът е приключен с допитването от 2014 г.
Битката със Стърджън усложнява политическите планове на Джонсън. Неговото послание към британските избиратели беше съвсем просто: нека веднъж и завинаги затворим темата Брекзит и да насочим усилията към въпроси от всекидневно значение като икономическото благосъстояние или справянето с пандемията COVID-19.
Както се видя на тези избори, това послание проработи. Успехът на ваксинационната кампания даде вятър в платната на Торите. Но отварянето на чувствителните въпроси относно конституционната уредба на Великобритания и бъдещето на съюза със Шотландия измества политическия дневен ред в посока, която съвесем не е изгодна на премиера.
Амбициозен играч на глобално ниво
Вътрешните проблеми поставят под въпрос и външнополитическата визия на британското правителство. След Брекзит Великобритания се стреми да се позиционира като амбициозен играч на глобално ниво. Идния месец например страната ще стане домакин на среща на високо равнище на Г7.
Участие потвърди Джо Байдън, за когото това ще е първо официално пътуване зад граница като президент на САЩ. През ноември в Глазгоу, Шотландия, ще се проведе конференцията на ООН по въпросите на климатичните промени (КОП 26).
Джонсън прави силна и заявка по посока на сключване на търговски споразумения с ключови икономики като САЩ, Индия, Канада, Австралия и т.н. В края на 2020 г. Великобритания обяви най-значителното повишение на бюджета си за отбрана от времето на Студената война насам. Допълнителните разходи в размер на 16.5 млрд. лири стерлинги годишно ще финансират развититето на нови бойни способности, включително в областта на киберсигурността, цифровите технологии, изкуствения интелект и космическите изследвания.
Лондон вижда за себе си роля като стожер на Запада в надпреварата с Китай и Русия.
Лондон вижда за себе си роля като стожер на Запада в надпреварата с Китай и Русия. Великобритания продължава да играе основна роля в европейската сигурност благодарение на приноса си към НАТО.
Тези амбиции са достойни за уважение. Великобритания има какво да предложи на света. Имперското наследство, английският език, глобалните връзки, и настоящите й постижения – например разработването на собствена ваксина срещу COVID-19 – дават определени предимства.
Проблемът обаче е, че много верояно в обозримо бъдеще британците да са предимно заети със себе си и погълнати от вътрешнополитическите си противоречия и борби. Джонсъновата „Глобална Британия“ няма да определя дневния ред в Уестминстър. Център на внимание ще са настроенията на електората в северна Англия и Шотландският въпрос.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
