Анри Матис, художник (1869 – 1954)
Произход: Франция, средна класа
Образование: Юридически науки в Париж
Интереси: Модернизъм, японско, африканско, полинезийско и арабско изкуство; започва да рисува едва на 20, но веднага открива „някакъв рай“
Постижения: Създател на Фовизма, работи в много посоки и експериментира в най-различни художествени техники
Признание: Наред с Пикасо и Дюшан, е сочен за твореца, който прави революция в изкуството в началото на 20 век
Какво виждате, щом чуете името Анри Матис? Ако е тлъст чек, разменен в „Сотбис” за картина, прав сте. Е, не всяка негова картина е гениална, но всяка ще те направи щастлив, защото е творение на един от най-великите художници изобщо, един от тримата бащи на революцията в изкуството на ХХ век, един от хората, чиято слава расте след смъртта му, въпреки страха приживе, че може да бъде веднага забравен.
В първите 20 години Анри не проявява интерес към изкуството, още по-малко – признаци на гениалност. Той е роден през 1869 г. в Северна Франция. Баща му е търговец, майка му има усет за цветове и рисуване. Анри е болнаво дете, расте при строг режим и родителски контрол. Той е замислен и крехък, спокоен, не много ярък характер, но е като попивателна за света наоколо.
През 1887 г. Анри учи право в Париж, досадно му е, но се справя. После работи в правна кантора, но е опериран и, за да не скучае, мама му подарява бои и четки. Матис се пробва - копира пощенски картички. По-късно казва: „Имах чувството, че изведнъж попаднах в рая…..знаех, че това е моят живот. Хвърлих се в него, както дивият звяр се нахвърля на нещо, което обича”.
Първите уроци по рисуване получава от майка си, а през 1891 г. баща му го пуска да учи за художник. В Париж е студент на Густав Моро. Подготовката се състои главно от висене в Лувъра, копиране на стари майстори, рисуване на тела от натура, натюрморти и пейзажи. Матис се захласва по модерните импресионисти и традиционното японско изкуство, цял живот колекционира и изучава африкански, полинезийски, арабски и други екзотични култури. Търси и нови начини за изразяване - освен живопис, работи керамика, скулптура, пана и стъклопис, книги с оригинални рисунки, стига и до колажа.
В Париж той живее с модела Каролин Жобло и се ражда малката Маргарита, герой в много от платната му. През 1896 г. е на почивка и се запознава с Джон Ръсел, австралийски художник, приятел на Роден и Ван Гог. Ръсел отваря погледа му за истинските тайни на модерното изкуство. „Ръсел беше мой учител, точно той ми обясни теорията на цветовете” – казва Матис. И от първите 5 картини, които показва в Салона на националното общество за изящни изкуства, две са купени от държавата. Това му вдъхва увереност.
На сватба през октомври 1897 г., Матис сяда до Амели Парайер, дизайнер на шапки. Двамата се залюбват, а, преди да се оженят, той я предупреждава: „Аз те обичам, скъпа госпожице, но винаги ще обичам изкуството повече от теб”. Вместо да му удари шамар обаче, Амели се омъжва за него, отглежда с любов Маргарита и ражда двама сина.
През 1904 г., на 35, Матис прави в галерия Волар първа самостоятелна изложба. Пълен провал. После рисува в Южна Франция с приятеля си Дерен и там, май от слънцето, на двамата им става нещо. Те заработват по нов начин - привидно неорганизирана, дори хаотична работа с четката, чисти, контрастни цветове, максимално опростяване на изобразения предмет, фигури и хора в „произволни” цветове. Така започва голямото приключение, наречено „фовизъм”, първият от великите „изми” на ХХ век.
Думата идва от френското „фовес” - „диви зверчета”. Така критикът Воксел нарича Матис, Дерен и другите, които излагат в Есенния салон истинска „оргия от цветове”. Моклер пък пише, че изложбата е като купа с боя, хвърлена в лицето на публиката. През 1907 г. в Ню Йорк, възмутени изгарят чучело на образа от картината „Голата в синьо”. Но скандалът е добра реклама и Матис най-после се отървава от хроничната бедност. Американските милионери Стайн и сестрите Коен купуват картини с десетки и стотици. Също и двама руснаци – Щукин и Морозов, чиито колекции са конфискувани от Ленин. Но за гений в собствената си родина, Матис е признат доста по-късно.
През последните 13 години художникът е на инвалидна количка, опериран от рак на дебелото черво, но не спира да рисува. „Винаги има цветя за този, който иска да ги види” – казва. А когато не може да държи четка, с асистенти прави колажи от цветна хартия.
Анри Матис не е религиозен човек, но казва, че вярва в отвъдния живот, в някакъв рай, където ще продължи да рисува. Надявам се, щом се преселя и аз там, да намеря небесното му ателие и да погледам как го прави.
