Кой кого подслушва? Миналата седмица съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов обяви, че 32-ма политици са станали обект на подслушване покрай парламентарните избори на 4 април. Това беше потвърдено от служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който добави, че е получил информация за унищожаване на свързани със СРС материали в ДАНС.
Във вторник от Специализирания наказателен съд казаха, че не са издавали разрешения за подслушване на политици. В съобщение до медиите се казва, че вътрешната проверка е била провокирана от "отправени внушения в публичното пространство от представители на обединение "Демократична България".
"Дали Специализираният наказателен съд е издавал подобни разрешения в тези конкретни случаи трябва да бъде установено с независима проверка", каза в интервю за Свободна Европа Атанас Славов от "Демократична България".
По думите му такава проверка може да бъде направена за часове. Но, ако подслушването е незаконно, то може да бъде разпоредено само от един човек в държавата, каза Славов. Според него "в държавата на Борисов това е само Борисов".
-Информацията за подслушвани политици дойде именно от средите на "Демократична България". Специализирания съд излезе със съобщение, с което отрича да са издавани подобни разрешения. Т.е. според тях това не се е случвало. Можем ли да приемем подобно твърдение?
-От гледна точка на процедура, всеки един съд на окръжно ниво може да издаде разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). Дали Специализираният наказателен съд е издавал подобни разрешения в тези конкретни случаи трябва да бъде установено с независима проверка, каквато може да направи Националното бюро за контрол на СРС. Оттам нататък могат да се правят анализи.
Първо, до каква степен лицата, които са били подслушвани, са представлявали "заплаха за националната сигурност", така че специална агенция като ДАНС, структури в МВР са били ангажирани с този процес. На второ място, ако е бил подслушван, а както стана ясно той е бил подслушван, сегашния премиер в качеството си на секретар на президента по отбрана, тогава кой е съдът дал подобно разрешение предвид качеството на лицето заемащо висша публична длъжност по това време?
Това трябва да е или Софийски градски съд или Специализирания наказателен съд, или някой апелативен специализиран наказателен съд в зависимост от преценката. За мен реакцията на Специализирания наказателен съд е преждевременна, защото трябва да чакаме независимата проверка, която да установи фактите, а не всяка институция да си дава сама на себе си индулгенция за нещо, което се е случило или не се е случило.
-Вие казахте, че изнесената информация е проверена и удостоверена. По какъв начин?
-Разбира се тук не става въпрос за спазване на някакви процесуални способи за проверка, каквито само службите могат да извършат, но става дума за това, че когато имаш потвърждение за информация поне от няколко независими източника приемаш, че информацията е с висока степен на достоверност.
Това е практика, която и разследващите журналисти във всяка себеуважаваща се медия прилагат. В случая имаме потвърждение на най-високо ниво от вицепремиер, министър на вътрешните работи и служебен премиер. Така че остава да видим самите институции какви данни са обработвали, какви проверки са били извършени.
Отнема вече почти седмица извършването на подобни проверки, което е малко изненадващо предвид това, че регистъра за прилагане на специални разузнавателни средства всъщност е регистър, който може буквално за часове да бъде обработен за съответния период и да се излезе с информация. Аз в такъв случай намирам за притеснително, че на службите им отнема толкова време
- Кой води този регистър? Бюрото за контрол на използването на специални разузнавателни средства ли?
-На първо място бюрото разполага с информация за разрешените специални разузнавателни средства, а на второ място към съдилищата, които дават разрешения, също има регистри. В съответните агенции, които имат право по закон да искат това, също се държи информация за подадените заявления за разрешаване на СРС. Така че е въпрос на проверка по документи и тя не би трябвало да отнеме повече от няколко часа, хайде няколко дни. Но не повече.
-Каква може да е причината за това бавене?
-Аз не мога да кажа каква е причината, но колкото повече се бави тази проверка, толкова повече стават съмненията.
-Още в края на миналата седмица Бойко Рашков каза, че се унищожават документи. В ДАНС е имало наводнение.
-За да го каже това министърът на вътрешните работи, очевидно става дума за много сериозен опит за заличаване на следи. Хубавото е, че всеки един документ е дублиран поне в няколко екземпляра в различни институции.
-В случай, че подслушването е законно.
-Да, тук обсъждаме единственото хипотезата, при която имаме формално разрешение от съд. Ако някои от тези служби или агенции не е получила разрешение от съд, но въпреки това е подслушвала с наличната техника, то това вече е престъпление по служба.
-Как се доказва подобно нещо? Защото, това как се случва. Обажда се някой, който е началник на съответния човек и казва: “слушай ми този номер”. Така ли става тази работа?
-Вероятно това е един от способите, но самият факт, че след като беше обособена Държавна агенция технически операции (ДАТО), която всъщност трябва да извършва формално самото подслушване и прилагане на СРС, но всяка една от институциите - и МВР, и ДАНС, си запазиха собствените звена за технически операции. Възможно е, без да се мине по съответния ред на разрешения, да се приложи едно специално разузнавателно средство само по разпореждане от най-висше ниво. Пак казвам, че това би било престъпление по служба. Самият факт, че имаме дублиране на институции е проблем.
-Кой е човекът, който има правомощията, влиянието, властта, за да се обади и да каже: подслушвай”?
-В държавата на Борисов това е само Борисов. Аз не мисля, че която и да е от тези служби или агенции би подела някаква свободна инициатива, която потенциално би довела със себе си сериозен политически скандал без санкцията на най-високо ниво.
-Тоест, според вас Борисов е поръчвал подслушванията, така ли?
-Аз казвам, че механизма толкова чувствителна информация, подслушване на опозиционни политици, се случва предполага най-малкото информираност на най-висше ниво, а според мен предполага и даване на насоки. Но това са само хипотези. Така действа механизмът.
Когато имаш свръхконцентрация на властта в едно лице, бившият премиер: всички служби се отчитат лично на него, той привиква прокурор, специални служби на редовни спявки в кабинета си, нормално е да се очаква, че тази толкова сензитивна информация и събиране на данни е разпоредена от най-високо ниво. Но всичко това трябва да бъде установено по надлежния ред.
- В хипотезата, при която говорим за потенциално изцяло незаконно подслушване, какво следва?
- Ако има изцяло незаконно подслушване, това е престъпление по служба и то трябва да бъде установено.
- Но "гърми" този, който е на най-ниско ниво?
- Да, но поръчителите би следвало също да понесат своята отговорност. Тези, които са в процеса на изпълнение. Но тук въпросът е следният: ако все пак формално е спазена законовата процедура, ако реално са били подслушвани лицата, за които говорим, без да е приложена цялата стриктност на закона - а отварям скоба, че законът е доста либерален в тази част, самите заявления, които се подават, са едни бланкови заявления, вътре се съдържа минимална информация - т.е. съдът потенциално не може с висока степен на достоверност и на убеденост да установи реално има ли необходимост от прилагане на съответното СРС.
Всъщност може да се касае за формално законна процедура, която обаче обслужва политическа поръчка. И това го позволява действащото законодателство и затова България многократно е осъждана в Страсбург.
- С какъв аргумент може да бъде издадено тогава разрешителното, ако казвате, че може да е законно и да обслужва политическа поръчка? Вие с какво може да сте опасен и да представлявате заплаха за националната сигурност?
- С това, че съм попаднал на обект, който се води охраняван от Националната служба за охрана - на Росенец, прекалена близост до държавна институция. Т.е. съм проникнал отвъд защитения периметър. Всякакви аргументи и хипотези могат да бъдат измислени, ако някой иска друг да бъде закачен за СРС и да бъде подслушван. Само да си спомним преди години операцията “Червеи” по време на протестите 2013-2014 г. Т. е. България има сериозна практика на квазизаконно или незаконно подслушване.
- В целия този пъзел обаче някак си се губи къде е Бюрото за контрол върху използването на специални разузнавателни средства. Къде е това бюро, какво работи?
- Това бюро знаехме какво работи, докато г-н Бойко Рашков беше негов председател. След това на практика то беше неутрализирано, беше до голяма степен подчинено на доминиращата партия, въпреки че различни политически сили имаха своите представители. Но самият факт, че дори тогава опозиционната БСП не номинира Бойко Рашков, който влезе в открит конфликт с главния прокурор, е свидетелство, че е много по-широк консенсусът, който трябва да бъде нарушаван в случая.
Все пак бюрото, по закон, е независима институция, то трябва да установи фактите, да ги изнесе публично предвид високия обществен интерес. Но според мен са необходими и промени на ниво Бюро за контрол на СРС, за да имаме една наистина независима институция, а не такава, която върло се съгласява с аргументите на различни, било политически, било съдебни или прокурорски институции.
- На Вас генерал Атанасов каза ли ви кои са лицата, тези 32 души?
- Аз не мога да градя хипотези..
- Не, не, аз просто Ви питам как беше комуникирана вътре при Вас на политическо ниво тази информация?
- Аз не съм участвал в такъв разговор за това кои са лицата. В крайна сметка работа е на институциите да кажат кои са лицата. А отделно всяко едно лице, което мисли, че е подслушвано, може да подаде заявление до Бюрото за контрол на СРС, да поиска информация дали е било прилагано СРС спрямо него. Но това е всъщност тест за решимостта за реформи в България, въобще този скандал.
Оттук трябва да се направят много сериозни изводи за състоянието на така наречената “дълбока държава” в България, да се прекъснат съответните зависимости, които сега съществуват на ниво специални служби, агенции и т.н., и лека-полека да почнем да връщаме тези институции към служба на публичния интерес, а не към служба на една или друга политическа личност или друга партия и т.н.
Това е нашата политическа задача - да отвоюваме. И тези, всичките агенции, да служат на публичния интерес, а не на партията-държава или на който и да е, който се характеризира с това наименование.
- След няколко месеца опити да получи информация Полина Паунова най-накрая успя да разбере къде живее главния прокурор Иван Гешев и какъв наем плаща за мястото в “Бояна”, което той обитава в момента. Вие как приемате този факт, че на главния прокурор му е разрешено срещу този наем да живее в държавната резиденция?
-Издигането на главния прокурор като институция от ранга на други конституционни институции като президент и премиер, които живеят в държавни резиденции, за мен е симптоматика. Това, че главният прокурор сам е поискал и правителството му е разрешило да ползва резиденция „Бояна“ също е един от символите на срастването на изпълнителната власт с прокутурата, поне в доскорошния вариант на управление на Борисов.
Неколкократните откази да бъдат публикувани данни за цялата тази информация, че се стигна до съд, който каза, че трябва да бъде публична тази информация също говори за механизмите за упражняване на властта в България и тене защитават публичния интерес, а често пъти обслужват едни или други фигури, кланове и т.н.
-Може ли главният прокурор, със заплатата, която получава, да си позволи този наем?
-По публично известни данни заплатата на главния прокурор е висока, но не чак толкова висока, че повече от една трета да отива за наем. Но не мога да коментирам повече. Това е въпрос и на приходната агенция, която да извърши такава проверка и да каже кой с какви доходи разполага.
-По повод на случая със самолета в Беларус. „Демократична България“ има ли позиция по повод на отвличането на самолета от страна на властите в Беларус?
-Това отвличане е безспорно нарушение на всички цивилизовани и международни норми. „Демократична България“ е най-евроатлантическата формация в България. За нас това е абсолютно недопустимо нарушение на международното право от един авторитарен режим. „Демократична България“ защитава нашите ангажименти в НАТО и Европейския съюз и когато има подобни събития е много ясно къде стоим.
Осъждаме този акт като нарушение на принципите на международното право и подкрепяме санкциите към авторитарния режим в Беларус. По подобен начин бихме осъдили, ако такова нещо се случи в друга авторитарна държава, където има затворници на съвестта, която преследва журналисти или която елиминира свободата на словото.
