Над 100 милиона продадени албума. Грами, Еми, Оскар, наградата на Филмовия фестивал в Кан, три Златни глобуса. Кариера, обхващаща цели шест десетилетия. И една неоспорима титла – кралицата на попа.
Всичко това принадлежи на Шерилин Саркисян, по-известна като Шер, която тази седмица навърши 75 години.
Напук на възрастта си, тя не спира да твори. Преди само половин година изпълнителката се включи в записа на кавър на песента на Oasis „Stop Crying Your Heart Out“. Преди около месец пък беше премиерата на документален филм с нейно участие. А в навечерието на 75-ия си рожден ден тя обяви, че започва работа върху филм за собствения си живот. И в отговор на почитател, който написа в Туитър, че 50 години е чакал филм за нея, обясни: „Просто имах още живот за живеене.“ И е съвсем права.
Кариерата ѝ започва още когато е само на 16 години. Тогава напуска училище и се мести да живее в Лос Анджелис. Там посещава уроци по актьорско майсторство, работи като танцьорка в различни клубове и се запознава с мениджъри, агенти и артисти.
Едно от познанствата се оказва решаващо за бъдещия ѝ творчески път. През 1962 г. тя среща Сони Боно, който става неин партньор и на сцената, и в живота. Големият им пробив идва с песента „I Got You Babe“, която стига до върха на класацията Billboard Hot 100 и се превръща в едни от най-обичаните поп-рок хитове на 60-те години. В края на 1967 г. Сони и Шер вече са продали 40 милиона албума, а през следващите години се превръщат и в едни от най-популярните телевизионни лица с комедийното си шоу „The Sonny & Cher Comedy Hour“.
Следват изключително успешни години за Шер, която развива соло кариера с хитове като „Gypsys, Tramps & Thieves“, „Half-Breed“ и „Dark Lady“. По това време тя става изпълнителката с най-много песни на върха на музикалните класации в цялата американска история до момента. Общо за цялата си кариера до момента е издала 26 студийни албума, 10 компилации, 4 албума с музика към филми и 3 албума на живо.
А обяснението за дългата ѝ кариера? Впечатляващата ѝ способност да се адаптира, променя, претворява. Шер е всъщност единственият музикален изпълнител в историята, който може да се похвали с песен, достигнала първо място в класацията на Billboard в рамките на шест поредни десетилетия.
Дори след толкова години на сцената, тя казва, че изпълненията пред публика ѝ носят неповторимо вълнение.
„Обожавам да съм на сцена и да пея. Обожавам чувството, което изпитваш в тялото си, докато пееш. То е огромно, независимо колко малък си ти самият. Просто чувстваш, че изпълваш всичко около теб“, казва Шер в интервю за Гардиън.
И отбелязва, че всъщност е срамежлива. „Много от най-големите изпълнители са срамежливи. Аз винаги съм била срамежлива. Но веднага след като се кача на сцената и се свържа с публиката, разбирам, че мога да накарам залата да се превърне в едно цяло. Без значение колко хиляди души са това, мога да ги накарам да се чувстват като приятели. Ако си с разбито сърце или страдаш от някаква болест, мога да те накарам да забравиш за 90 минути.“
Освен музиката, Шер има и друга страст – киното. Участва в десетки продукции, сред които одобрението на критиката ѝ носят филмите Silkwood (1983), Mask (1985), The Witches of Eastwick (1987) и Moonstruck (1987). За ролята си в последния тя получава и Оскар за най-добра женска роля.
През последните години обаче Шер посвещава голяма част от живота си не на изкуството, а на активизма. Участва в множество кампании, посветени на превенцията от ХИВ/СПИН, правата на ЛГБТ хората, спасяването на животните.
Една от последните каузи, за които се застъпва, е помощта за уязвими общности по време на пандемията от коронавирус. Нейната фондация Cher Cares събира и разпределя средства за хора в нужда, за да им помогне да преминат през кризата, причинена от COVID-19.
Запитана защо го прави, Шер отговаря: „Хората страдат по различни начини, и в моята страна, и по целия свят. Ако [информация за] някакъв проблем стигне до теб и ти можеш да помогнеш, си длъжен да помогнеш.“
