Дейвид Лойд Джордж, лордът на победите и грешките

Наричат Дейвид Лойд Джордж „уелският магьосник” и той наистина направи някои магии - въведе социалната система във Великобритания, спечели Първата световна война, подписа договора за независимост на Ирландия, даде избирателни права на жените, подкрепи връщането на евреите в Светите земи и каза светата истина – никоя пропаст не може да се прескочи на два скока. Знае го, нали понякога опитваше.

Дейвид Лойд Джордж е първият и единствен уелсец британски премиер, първият и единствен адвокат на „Даунинг стрийт” 10. Не е първият британски политик, луд по жените, но е единственият, на когото се разминават всички скандали – както за секс, така и за корупция. И е последният политик от вигите начело на Великобритания.

Дейвид Лойд Джордж е роден през 1863 г. Родителите му са уелсци с английска и ирландска кръв. Баща му умира, майка му се мести в Уелс и вуйчо Ричард Лойд - обущар, баптистки проповедник, либерал и човек с радикални визии - става най-влиятелна фигура за младия Дейвид. От него той заема и името Лойд, което често ползва като първо име.

Смята се, че бедното детство определя политическата му склонност да е с „обикновения човек”. Но биографът Джон Григ казва, че детството на Лойд Джордж не е нито така бедно, нито така нещастно, колкото на него му се иска. Двусмислени са и отношенията му с бога - той рано се отдалечава от религията, но е верен на външните религиозни прояви.

Освен от църковните проповеди, ораторският талант на Лойд Джордж се оформя в правния факултет. После младежът е активен по теми като поземлена реформа, отделяне на църквата от държавата, опитва да създаде уелска националистическа партия. Така печели слава в Уелс, а през 1890 г. е избран в Камарата на общините.

Любовният живот на Лойд Джордж е популярен почти колкото пурите и уискито на приятеля му Чърчил. През 1888 се жени за Маргарет Оуен, но след сватбата върти любов с либералната активистка Мисис Джи. Жена му знае за многото му връзки, но все пак ражда пет деца и остава с него до смъртта си през 1941.

Един английски офицер пише в мемоарите си: „Избягвах да давам на правителството секретна информация, знаех, че министрите ще я споделят с жените си, а Лойд Джордж – с нечия чужда жена”.

Синът му Ричард разказва как в една кръчма среща свой полубрат, който му е лика-прилика и получава щедра издръжка.

Лойд Джордж е на 48, когато среща 22-годишната Франсис Стивънсън. Тя е с него 30 години, минава през аборти, ревност, изневери, но двамата се взимат след смъртта на жена му - тя е на 52, той – на 80.

В голямата политика Лойд Джордж влиза със същата стръв, страст, енергия, егоизъм и блестящ успех, както и в отношенията с жените.

Между 1908 и 1915 той е министър на финансите при Хърбърт Аскуит. Въвежда тъй наречения „народен бюджет” и ред новаторски социални закони, придружени от сериозен данъчен удар върху класата на заможните. Разминава му се без сериозни негативи. Нещо повече, мерките заздравяват предвоенното общество и се оказват решаващи за британската победа.

Когато през 1916 става премиер, Лойд Джордж е в конфликт с генералите - с право ги обвинява за многото жертви във войната. Те имат обществено влияние и подкрепа от двореца, но той разиграва картите така, че ги лишава от реална власт на фронта.

Сред големите си политически успехи Лойд Джордж брои изработването на Версайския договор, с който, макар неуспешно, иска да сложи начало на нов европейски ред. На преговорите в Париж той балансира между прекалено либералния Удроу Уилсън, който нищо не разбира от Европа и прекалено консервативния и свиреп спрямо победените германци Клемансо. Факт е обаче, че при самото подписване на договора, германски генерал се обръща към победителите и казва: „Среща след 20 години”.

Така или иначе, Лойд Джордж е британски премиер до 1922 и успява да свърши още доста полезни неща. След това подава оставка и излиза от голямата политика. Чърчил му урежда графска титла и място в Камарата на лордовете, но той не стъпва там - през 1945 умира болезнено от рак. Вече не обича нито жените, нито политиката.