Като малка тя получава плюшена играчка шимпанзе от семейни приятели. Те са притеснени, че детето ще се изплаши от вида ѝ, но момичето се влюбва в играчката и постепенно замечтава да пътува по света и да работи с животни. Едва ли през 40-те години на миналия век това момиче е знаело, че ще се превърне в един от най-уважаваните приматолози в света.
Джейн Гудол е родена в Англия на 3 април 1934 г. и днес е смятана за най-видния експерт по шимпанзетата. Тя е многократно награждаван приматолог, антрополог, активист в сферата на опазването на околната среда и на 87 години все още работи активно в защита на тези каузи.
На 15 май тя ще вземе участие в Софийския фестивал на науката, а два дни по-късно, на 17 май, на българския пазар излиза книгата ѝ "Моят живот с шимпанзетата"(ИК "Жанет-45") в превод на Емилия Ничева-Карастойчева.
Когато завършва училище, Гудол не може да си позволи да се запише в колеж и започва с работа като сервитьорка. След това я наемат в компания за документални филми, а тя спестява всичко, за да изпълни целта си да работи с животни.
На 23 заминава при своя приятелка, която живее близо до Найроби, Кения. Там Джейн се запознава с палеоантрополога Луис Лийки, който ѝ предлага работа в местния природоисторически музей.
Постепенно тя успява да събере средства, с които през 1960 г. заминава за националния резерват Гомбе Стрийм, близо до езерото Танганика, Танзания. Там Гудол изучава отблизо поведението на общността шимпанзета Касакела и открива тенденции, твърде близки до човека.
Някои от най-изненадващите ѝ открития са, например, че шимпанзетата са месоядни, а не растителноядни, както и че си служат с инструменти. Гудол наблюдава сред тях и жестове като прегръдки, целувки, дори гъделичкане, но също агресия и насилие. Тя осъзнава, че шимпанзетата, както и хората, имат своята тъмна страна.
Подходът, който използва Гудол, е необичаен и критикуван за времето си. Тя кръщава изучаваните животни с имена, вместо да ги номерира. Тогава се е смятало, че е неуместно да се именуват обектите на изследване, понеже това може да направи учените субективни и да компрометира резултатите.
След повече от две десетилетия, прекарани в парка Гобе, Гудол вече е защитила своята докторантура и е основала института "Джейн Гудол" през 1977 г. След като става свидетел на масивно обезлесяване в парка Гомбе, тя постепенно се преориентира към сферата на активизма.
През 2008 г. Джейн настоява за прекатяване на медицинските изследвания върху животни в ЕС. Тази година пък тя и още 140 учени призоваха ЕК да прекрати затварянето на животни в клетки.
Джейн Гудол има два брака и един син от първия си съпруг. Като млада ходи на църква по собствено желание и по-късно не се повлиява от широко разпространения атеизъм в научните среди.
