Той е написал едни от най-емблематичните български песни, текстовете на които са отпечатани в съзнанието на поколения българи. "След десет години", „Жалба за младост“ и "И утре е ден“ са само три от над 200 песни с автор Михаил Белчев.
Тази седмица той беше отличен за изключителен принос към музиката от Гилдията на музикалните артисти. Отличието беше връчено по време на церемонията за наградите "Икар" в Народния театър “Иван Вазов”.
Михаил Белчев е емблема на българската естрада. Той е композитор, режисьор, но най-вече текстописец и изпълнител на стотици песни.
Роден на 13 август 1946 г. в София, Белчев учи в Минно-геоложкия университет. Изненадваща стъпка към сферата на изкуството прави, когато заминава за Санкт Петербург, където учи телевизионна режисура.
Първоначално музиката за него е хоби. Но бързо се оказва призвание. Днес той е на сцената от над 50 години. Автор е на множество текстове, които са изпълнени от имена като Лили Иванова, Йорданка Христова, Георги Христов.
Обича да нарича себе си “измисляч на думички” и държи неговите текстове да звучат като "изпята поезия".
Песните, които е създал, носят своя собствена история. Текстът на шлагера “След десет години” например е в памет на Владимир Заимов, негов съученик и приятел, който загива в самолетна катастрофа.
Друга песен на Белчев пък сякаш случайно го събира със съпругата му Кристина. Два дни след като тя чува “Самота”, те се запознават и остават заедно до днес. С нея той има син, Константин Белчев, който също става музикант.
Белчев е изцяло отдаден на френския жанр шансон, типичен за българската естрада.
Пише и поезия, която е издадена в стихосбирките “В полумрака на спомена” и “Ти ме повика, живот”.
Работил е и като артист и солист в Главна Дирекция „Българска музика“, както и като режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“ на НДК, „Концертно-артистичен център“ при Mинистерство на културата и в национален пресклуб „София Прес“.
За своята музика Белчев получава девет награди от фестивала „Златният Орфей“, от които една е за цялостно творчество (1996 г.). От 2018 г. е и носител на първа степен на ордена “Стара планина”.
