Грета Гарбо и необикновеният живот на красотата

Грета Гарбо никога не е съществувала, затова беше измислена - извънземна хубост, която напомня, че обикновеният живот е необикновен.

Един критик пише: „В Холивуд има две велики звезди – Грета Гарбо и Чарли Чаплин. Другите…..са само поданици от свитите на тези некороновани крале”. Да, Гарбо е Актрисата. А вълшебството се ражда от съчетание на три качества – тя е най-красивата, умее да се покаже не само отвън, а и отвътре, винаги уцелва подходящ момент.

Грета Ловиса Густавсон е родена през 1905 в беден квартал на Стокхолм. Мама Ана работи във фабрика, от нея Грета наследява дългите мигли. Татко Карл работи каквото има, не винаги е трезвен, но е любимият герой на Грета. Тя напуска училище на 13 - грижи се за болния баща, работи в бръснарница и универсален магазин. Фотограф я взима за модел и 15-годишният нешлифован диамант блясва в каталог и рекламен клип. Вижда я Ерик Петчлер, снима я в „Питър скитникът”, а Грета се влюбва в киното. Учи в школата при Кралския театър в Стокхолм, оттам я пращат при режисьора Мориц Стилър, който става неин гуру. Той измисля името Гарбо, дава ѝ уроци за поведение пред камерата и в живота, полира я и я излъсква.

Тя играе в „Сага за Йоста Берлинг” – филм с голям успех в Швеция и огромен в Берлин. Грета е сензация и, макар учила-недоучила актриса, с красота, скрита в леко дундесто тяло и провинциални маниери, така блести отвътре, че я забелязва Луис Майер, вице-президент и генерален директор на „Метро Голдуин Майер”. Той търси таланти в Европа и иска Стилър, но Стилър казва, че не тръгва без Гарбо. Майер я гледа в „Сага”-та и променя приоритета – вече иска нея. Тя отива в Ню Йорк с малко пари и никакъв английски. Там блуждае със седмици, но местният агент на „Метро” все пак се задейства – води я на фризьор и козметик, подлага я на диета, за да свали 15 излишни килограма и прави пробни снимки. Оттук тръгва образът ѝ на жената-вамп, студена, изтънчена красавица, която съблазнява всички, но сама остава недостъпна. Гарбо не иска този образ, но възможностите за съпротива са малки.

Първият холивудски филм – „Порой”, е сензация, вторият – „Съблазнителката”, вдига летвата още, а третият – „Плътта и дяволът” направо взривява киносалоните. Критикът Кевин Браунлоу пише: „Тя сътвори най-еротичното представление, което Холивуд е виждал”. Не става дума за събличане, а за омайно актьорско присъствие, за умението на Гарбо само с поглед или жест да внуши усещане за изгаряща еротика. А и с партньора ѝ Джон Гилбърт наистина изгарят един за друг. Според легендата той, прочут донжуан, първия ден закъснява за снимки и шведката пита: „Е, поне добре ли прекарахте?” „Щом Ви видях, си дадох сметка, че всъщност съм си губил времето” – гласи отговорът.

Гарбо става най-ярката звезда на нямото кино, но как тази прелест ще звучи в света на говорещите образи – тормозят се в „Метро”. Две години отлагат, но през 1929 се снима „Ана Кристи“, а рекламата върви със слогана „Гарбо говори”. И тя заговаря - към 60-ата минута от филма сяда в кръчмата и с дълбок дрезгав глас и прелестен шведски акцент, казва на сервитьора: „Дай едно уиски с джинджифилов ейл и не се стискай, бейби!”

Тълпите пощуряват, печалбите са до небесата. 11 години по-късно, през 1941, след още знаменити роли, Гарбо снима последния си филм – „Двуликата жена”, и на 36 се маха завинаги от киното. „Бях готова да се махна по-рано, но фалира банката ми и трябваше да забогатея пак, за да съм спокойна” – казва великата актриса.

Останалите 50 години прекарва в изолация, но не сама - има приятели, обикаля света, колекционира картини, преживява любови и раздели. Въпреки усилията на папараците, Гарбо пази дистанция, а това увеличава ореола на тайнственост, дава повод за слухове и въпроси – дали спи само с мъже или и с жени; наистина ли има някаква шпионска роля през ВСВ, какво значи култовата ѝ реплика „Искам да остана сама”.

Тя обяснява, че репликата не е към всички, а само към досадниците. Така че да не сме досадни, да оставим урната с праха на великата Грета Гарбо да почива под малката плоча от червен камък сред най-зеленото гробище в Швеция. Да запазим само образа, чрез който тя и до днес ни показва, че дори обикновеният живот е необикновен.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.