Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-та си година. Това показват резултатите от националното представително проучване, проведено по поръчка на УНИЦЕФ.
Изследването, представено във вторник, е първото по рода си комплексно проучване в България. То включва данни за всички форми на насилие над деца в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление.
„Насилието над деца може и трябва да бъде предотвратено. Ключова стъпка към превенцията на насилието е събирането на надеждни данни, които да помогнат за развитието на политиките, програмите и мерките за подкрепа на децата и родителите, както и за анализ на изпълнението им,“ каза доктор Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.
Според изследването почти едно от всеки три деца и млади хора у нас съобщава, че е било подложено на физическо насилие като дете. „У дома“ е най-често посочваната среда, в която то се случва. Като извършители най-често биват посочени родителите.
Въпреки че по-голямата част от участниците в проучването разбират, че насилието над деца нанася вреди, много от тях изразяват търпимост или приемане на това явление. „Най-често физическото насилие над деца се определя като приемливо, когато се използва като възпитателен метод у дома. Двама от всеки 5 родители посочват, че са използвали физическо насилие като възпитателен метод през последната година, а 1 от всеки 20 родители съобщава за използване на тежки физически наказания“, се казва в доклада на УНИЦЕФ.
Насилието обаче не е само физическо, посочва изследването. Емоционалното насилие (унижаване, заплахи, ругаене на дете) се оказва най-разпространената форма на насилие над деца в България, като почти половината (45,9%) от всички деца и млади хора съобщават, че са били подлагани на този тип насилие в детството си. За разлика от физическото насилие, децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома. Повече от 1 от всеки 10 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез уебсайтове на социални медии.
Проучването също така показва, че около 16% или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора са били подложени на сексуално насилие в детството си. Подобно на тенденциите в глобален мащаб, докладът установява, че най-често извършители на сексуалното насилие са лица, познати на жертвата. Тревожни са високите равнища на стигма, свързани с тази форма на насилие над деца. Преобладаваща остава тенденцията в случаите на сексуални посегателства в детска възраст да бъде обвинявана жертвата.
Децата и младите хора са били попитани и дали знаят къде да търсят помощ, ако станат жертва на насилие. Въпреки че повечето от тях посочват, че знаят къде да търсят помощ, ако се сблъскат с насилие или злоупотреба, само малка част от тях са информирани за конкретните възможности за помощ, като например педагогическите съветници и националната телефонна линия за деца.
Според авторите на изследването данните също така отразяват „липса на доверие в органите за закрила на детето“.
„Много възрастни посочват, че не са уверени къде трябва да подадат сигнал, в случай че са загрижени за безопасността на дете. Голям брой съобщават, че се опасяват от реакция или отмъщение, ако подадат сигнал за инцидент,“ посочват от УНИЦЕФ.
Докладът съдържа и препоръки към отговорните държавни институции. На първо място е посочено повишаването на осведомеността сред специалистите и обществеността за всички форми на насилие над деца. Сред приоритети трябва да бъде и повишаването на капацитета на социалните работници и работещите в здравната и образователната система, с цел да бъдат подобрени процесите при установяване и реакция на случаи на насилие над деца, се посочва още в доклада.
