Този, който спечели изборите, няма да може да управлява, а този, който може да управлява, не иска. В ролята на първия е ГЕРБ, а в ролята на втория - "Има такъв народ".
Това са двата основни извода, направени от политолози след първото заседание на Народното събрание в четвъртък. Свободна Европа разговаря с тях, за да изясни прогнозите им за политическото развитие на страната.
"Пределно ясно е, че номиналният победител в тези избори - ГЕРБ - е в изолация", каза преподавателката от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Ружа Смилова.
По време на първото заседание на 45-ото Народно събрание решенията по основни въпроси бяха взети с гласовете на 5 опозиционни партии - "Има такъв народ", БСП, ДПС, "Демократична България" и "Изправи се!" Мутри, вън!"
Партия ГЕРБ, която разполага със 75 депутати, не беше подкрепена в нито едно съществено гласуване.
В парламента има една съвсем ясна опозиция на ГЕРБХристо Панчугов
Христо Панчугов, който преподава в Новия български университет (НБУ) твърди, че в това първо заседание на парламента е видял една съвсем ясна опозиция на ГЕРБ. "Не видях нищо, което да е изненада", каза той, визирайки едно ново политическо поведение, което се отличава с прогнозируемост.
В четвъртък всеки изигра ролята си така, както я беше представил и в предизборната кампания, каза Панчугов.
Ружа Смилова твърди, че това може да бъде интерпретирано като заявка за широка коалиция срещу ГЕРБ.
За Анна Кръстева от НБУ поведението на политиците по време на първото заседание на парламента отговаря на гласуването на изборите:
"Гражданите дадоха мандат да започне ревизия на модела Борисов", каза тя.
Разплита ли се загадката "Има такъв народ"
Най-голям шанс да управлява има партията, класирана на второ място на изборите - "Има такъв народ" на Станислав Трифонов. Така смята Анна Кръстева. Тя обаче веднага добавя, че тази партия и в четвъртък не е дала знак, че иска да поеме управлението.
"Тези, които имат най-голям шанс да управляват, не искат да управляват", казва Кръстева. Тя се аргументира с това, че по време на първото заседание на парламента, когато всички политически сили заявиха целите си, "Има такъв народ" е дала "най-краткосрочната заявка за козметични и малки поправки в изборното законодателство, без да посочи голяма цел".
Тези, които имат най-голям шанс да управляват, не искат да управляватАнна Кръстева
Анна Кръстева вижда разминаваме между мандата, даден от гражданите за "партията на Слави", и нежеланието на партията да поеме тази политическа отговорност.
Христо Панчугов също смята, че втората политическа сила няма да се опита да сформира кабинет и дори че е възможно да върне мандата.
Ружа Смилова вижда ролята на "Има такъв народ" по друг начин. За нея важното е в това, че представителят на партията Тошко Йорданов, който говори от трибуната, не застана категорично зад въвеждането на "мажоритарно гласуване в два тура". А партията се прочу предимно с това свое виждане за нуждите на България, като постави този въпрос и на референдум. Навремето идеята беше критикувана от всички политически сили и експерти по изборно законодателство.
"[Този отказ] беше приятна изненада от страна на "Има такъв народ". Те показаха, че не са готови да отидат на радикална промяна на избирателната система, ако това ще се окаже разделителна линия между тях и останалите партии, ориентирани срешу ГЕРБ, каза Смилова.
За нея това означава, че "Има такъв народ" не желаят да изгорят мостовете към останалите партии и че създаването на широка коалиция срещу ГЕРБ е възможна.
Какво следва оттук нататък
Първото заседание на парламента даде твърде малко отговори на най-важните въпроси, смята Христо Панчугов. Той дава пример с един такъв въпрос: все така не е ясно кои са политическите приоритети, около които може да се сформира кабинет.
След като партията на Слави Трифонов подсказва, че не иска да управлява, а ГЕРБ няма да бъде подкрепена от никого, за да състави свое правителство, остават два варианта, смята Панчугов.
Засега има два варианта: ДБ да състави правителство или парламентът да има кратък животХристо Панчугов
Първият от тях е в това кабинетът да се състави от "Демократична България". За тази цел е нужно президентът да посочи именно тази парламентарна група като носител на третия и последен мандат за съставяне на правителство.
От изкаванията в първия ден от живота на парламента излиза, че "Демократична България" има най-непротиворечиво поведение, смята Панчугов. Но въпросът е дали те биха приели подкрепа отвсякъде и как след това биха обяснили на техните избиратели евентуална подкрепа, получена от политическите им опоненти.
Вторият вариант, описан от Панчугов, е този парламент да има кратък живот, по време на който бързо да се промени изборното законодателство. За политолога обаче това е най-вредният подход, защото той би бил "продиктуван от очакванията на една или друга политическа партия за бързо облагодетелстване. Такива краткострочни политически схеми досега са били във вреда за българската демокрация", смята той.
Анна Кръстева намира, че две от протестните партии - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!" - са представили по-дълги хоризонти на своите намерения, имат амбициозни планове и са дали заявки, че трябва да се даде шанс за живот на този парламент, за да започне да прави промени.
Според Кръстева двете формации са обединени около целта "да демонтират модела на прихваната държава и да градят нормална европейска държава. Това обаче не може да стане с парламент за два-три месеца", смята тя.
За партиите "антигерб" е важно да предложат работещ кабинет, дори и той да не се окаже особено дълготраенРужа Смилова
Според Ружа Смилова за партиите "антигерб" е важно да предложат работещ кабинет, дори и той да не се окаже особено дълготраен. Тя твърди, че при съставянето на такова правителство може да има предварително договаряне, че основни политики няма да бъдат бламирани още в първия месец. "От друга страна не е казано, че всички, които подкрепят кабинета, трябва да подкрепят всички законопроекти", казва още тя.
В първото заседание на Народното събрание стана ясно, че съществува конституционно мнозинство срещу ГЕРБ. Но това не означава непременно, че това мнозинство ще се консолидира и около промените в конституцията, казва Смилова.
Тя дава пример: не е сигурно, че ДПС ще подкрепи конституционните промени, предложени от "Демократична България", особено в частта за съдебната реформа.
