Усмихнатият китайски президент Си Дзипин гледа от билбордове на ключови места в сръбската столица Белград. Изчезналите заради замирането на икономическата дейност реклами, са заменени с лика на президента, придружен от надпис “Благодарим ти, братко Си” на сръбски и на китайски език. Те са платени от проправителствения таблоид Informer - най-многотиражният всекидневник в Сърбия.
От началото на епидемията от коронавирус COVID-19 Китай изпрати дарения от защитно облекло в много държави и им продаде още повече, но единствено Сърбия обяви, че ще се придържа изцяло към китайския модел за справяне със заразата.
Когато шестима китайски медицински специалисти пристигнаха в Белград в края на март, лично президентът Александър Вучич, придружен от министри, ги посрещна на летището и целуна китайското знаме в знак на благодарност.
В началото много държави, включително България, се водеха от ръководството на китайските лекари, за третиране на пациенти с COVID-19. За известно време то беше единственото, тъй като китайската медицина беше първата, която се сблъска с вируса на терен.
Напоследък все повече публикации критикуват китайския подход, както защото властите скриха началото на епидемията, което доведе до неконтролируемото ѝ разпространение по целия свят, така и заради съмненията, че Китай не съобщава реалния брой на починалите от заразата пациенти. Повечето експерти смятат, че китайските ограничителни мерки са неприложими в Европа, където демокрациите зачитат правата на човека. Липсва и организация, която би поддържала пълна бокада на населението, каквато беше наложена в Ухан, включително доставка на храна и медикаменти по домовете, за да не излизат хората навън.
Днес вече все повече държави предпочитат да прилагат собствени протоколи за третирането на заболелите, както и мерки за ограничение на разпространението на епидемията. Но не и Сърбия, която се придържа към китайския модел, предвиждащ вечерен час, карантиниране дори на случаите с леки симптоми в полеви болници и задължителна изолация на пристигащите от чужбина.
Как започна всичко
Президентът Вучич обяви извънредно положение за 90 дни на 15 март, седмица след регистрирането на първия смъртен случай.
По това време Европа усилено затваряше границите си, ограничавайки износа на защитно облекло и други болнични консумативи, за да подсигури болниците си. От 24 март експортът на такива материали за страни извън ЕС е на регистрационен режим и може да бъде осъществен само при разрешение от националните власти. Заради географското си положение от новия ред бяха засегнати най-силно държавите от Западните Балкани.
На този етап на кризата Европа като цяло и отделните европейски членки мислеха основно за себе си, притеснени от бързо разразстващата се епидемия в Италия и надигащата се вълна във Франция и Швейцария. На 15 март, денят, в който Сърбия въведе извънредното положение, България спря част от международните полети. Към това време вече е забранен износът на маски и защитно облекло. Заразените в България тогава са 51, а страната е втори ден в извънредно положение. Остават две седмици до затварянето на външните граници на ЕС за “несъществени пътувания”, които засилват изолацията между Съюза и държавите от Западните Балкани, повечето от които, включително Сърбия, преговарят за членство в Общността.
В обръщение към нацията сръбският президент Вучич обявява, че европейската солидарност не съществува и че единственото място, откъдето може да дойде помощ, е Китай. Той съобщава, че е писал на Си Дзипин с молба за оборудване и експерти за справяне с епидемията. Осем дни по-късно самолетът с помощи пристига в Белград, а китайски съветници стават част от националния кризисен щаб. В изказване сръбската премиерка Ана Бърнабич заявява, че след края на епидемията ще бъде издигнат монумент на сръбско-китайската дружба.
Сръбският “китайски модел”
Макар пълната блокада на страната, препоръчвана от китайските власти, да не е приложена, Сърбия е една от малкото държави с вечерен час. Към него от 5 април е добавена и забрана за излизане от петък следобед до понеделник сутрин. Карантинираните и хората над 65-годишна възраст нямат право да излизат от домовете си. Всички положителни за COVID-19 се изолират в пригодени за полеви болници обществени сгради, независимо от наличието или липсата на симптоми.
От 19 април са отменени международните полети. Границите са затворени за чужденци, като ограничено се пропускат само товарни камиони. Армията осигурява охраната на границите, центровете за мигранти и карантинирани, както и лечебните заведения. Въведени са глоби за нарушаване на самоизолацията на връщащи се от чужбина, а престъпването на карантината се наказва с до 12 години лишаване от свобода. Преди дни имаше сблъсъци между карантинирани и охраняващите ги военни. Насрочените за 26 април парламентарни избори са отложени. Затворени са магазините и заведенията
Засега тестването за наличие на вируса е хаотично, а количеството на направените проби не е достигнало обещаната от властите масовост. До момента са изследвани под 20 хиляди души. Дневният капацитет за изследвания е около 2000 души.
Месец след въвеждане на извънредното положение по данни на Световната здравна организация в Сърбия има потвърдени над 4 хиляди случая и 85 починали. Нарастването на заразените е бавно, но със стабилна тенденция на увеличаване.
ЕС и помощта за съседите
Улисана във връхлитащата я епидемия, Европа забрави да се погрижи за съседите си и така европейската помощ пристигна на Западните Балкани след китайската. Едва на 30 март Европейската комисия обяви, че ще предостави на държавите в региона общо 38 млн. евро незабавна помощ за закупуване на защитно облекло, тестове и респиратори, а 374 млн. евро от предприсъединителната помощ ще бъдат пренасочени за финансиране на икономически мерки за намаляване на последиците от епидемията.
И по двете направления за Сърбия са заделени най-големите суми - 15 млн. евро за медицински консумативи и 78,4 млн. евро за икономически мерки. Обяснението на Брюксел е, че Сърбия е най-засегнатата страна в региона. Делегацията на Европейската комисия в Белград напомни, че през последните години ЕС е вложил безвъзмездно над 200 млн. евро в модернизацията на сръбската здравна система, а с 240-милионен заем от Европейската инвестиционна банка са обновени 20 големи болници.
От миналата седмица в Ниш работи и лаборатория за тестване на COVID-19, финансирана от ЕС. Тя беше спешно преоборудвана от лаборатория за контрол на качеството на храните, какъвто е първоначалният европейски проект по програмата за трансгранично сътрудничество между Сърбия и България. И други европейски проекти бяха адаптирани, за да се помогне. На 10 април беше обявено, че 14 хиляди бедни жени в Сърбия ще получат хигиенни пакети и хранителни продукти от временно замразен европейски проект за равенство между половете. Въпреки, че през годините на евроинтеграция ЕС е дал многократно повече за развитието на държавата от Китай или Русия, Сърбия е една от страните, в които политолозите говорят за разколебаване на проевропейските настроения.
Въпреки това сръбските власти не отслабват контактите си с Китай. На 8 април сръбският министър на земеделието Бранислав Недимович подписа с китайския институт BGI договор за изграждането на две лаборатории за тестване на коронавирус в Сърбия, които ще утроят капацитета за изследване в страната. Оборудването се очаква още преди Великден, заедно със специалисти, които ще обучават сръбските лаборанти. Китайците планират да отворят през юни втора лаборатория за коронавируса в Ниш, наред с нов център за тестване в Белград, който се очаква да заработи в близките дни.
Защо Китай избра точно Сърбия?
Китайските инвестиции в Сърбия - над 10 милиарда долара, са най-големите в Централна и Източна Европа. Съсредоточени основно в инфраструктурата и енергетиката, те са стратегически важни за Белград, който изостана икономически заради войните в бивша Югославия. С китайски пари беше модернизирана жп линията от Белград до Ниш, а също и трасето до Будапеща. Китайски инвестиции бяха използвани за строителството на магистралата от Белград до Сараево и Подгорица - най-големият проект в Сърбия от 80-те години насам.
Китайската “Хуауей” получи разрешение от правителството в Белград да изгради 5G мрежата на Сърбия, електронното управление, както и нов индустриален технологичен парк край Белград. Китай е най-големият вносител в балканската държава с 90% от годишния двустранен търговски стокооборот от 2,5 млрд.долара. В същото време Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 г. и води преговори от 2014 г.
Китай не е единствената държава, която се стреми към благодарностите на сърбите. Русия, която вече направи подобни демарши в Италия и в САЩ, също изпрати самолети с помощи за Белград. 11 военно-транспортни самолети Ил-76 докараха на 3 април медицински материали, техника и 87 специалисти от химическите, биологическите и радиоактивните войски, които ще се занимават с дезинфекция на помещения. Въздушната флотилия беше посрещната и ескортирана от изтребители МиГ-29 на сръбските ВВС. Турция и Хърватия също предоставиха значителна помощ от защитно облекло на Сърбия в последните дни.
Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.
