“Аз много съжалявам, че вече малко се използват завесите. Когато бях малка и ходех на театър, за мене това беше най-страхотният миг – минутите преди да започне представлението, за да видя аз там какво има зад завесата”.
За българската публика звездите сред актьорите от 60-те, 70-те и 80-те години, се числят повече към тези, които са трайно свързани с киното. Една от тях, която също има своя звезден миг на големия екран, обаче казва, че нейният път е далеч по-свързан с театъра и той е голямата ѝ любов и винаги е избирала него пред останалите неща в живота си.
“Всъщност моят живот, моята съдба е театърът“.
Думите са на една от най-известните и обичани български актриси, известна с дълбокия си глас - Илка Зафирова. В четвъртък, тя отпразнува 80-годишния си юбилей. Празникът се оказа двоен, тъй като тя посрещна и 60-ата си година на сцената.
По думите на актрисата увлечението ѝ към изкуството и по-специално към актьорската професия се заражда, когато е още на 10 години. Тогава тя рецитира по различни поводи, а понякога дори пред хора от целия квартал.
Първоначално Илка Зафирова записва висше образование в Софийския университет в специалност френска филология.
Въпреки тези заложби и любовта към изявата на сцена, първоначално тя записва висше образование в Софийския университет в специалност френска филология. Тази авантюра не трае дълго и тогава младата Зафирова окончателно се насочва към изкуството.
Професионалната и кариера няма най-гладкия старт, тъй като не успява веднага да влезе в тогавашния Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) “Кръстьо Сарафов“. Тя обаче успява да започне да играе и се присъединява към Смолянския театър. Директор на театъра тогава е Тодор Андрейков, а в него работят хора като Рангел Вълчанов и Любен Гройс.
Само няколко години по-късно идва и първата ѝ роля в киното, която се оказва и една от най-емблематичните за актрисата. Става въпрос за главната роля във “Вълчицата“, режисиран от Рангел Вълчанов, в който играят още Георги Калоянчев, Наум Шопов, Георги Черкелов и други.
Въпреки ранния успех в киното, която продължава с роли в ленти като “Бялата стая“, “Всички или никой“, “Буна“, “Дами канят“ и др., Илка Зафирова се определя преди всичко като театрална актриса.
Аз разказвам една история - ние актьорите сме преводачи на истории.Илка Зафирова
Самата професия тя описва по следния начин: “Аз разказвам една история. Мерил Стрийп в едно интервю казва, и намирам, че нейната дума е много по-точна от моята - ние актьорите сме преводачи на истории”.
След като завършва ВИТИЗ тя попада в трупата на Драматичния театър във Велико Търново, а впоследствие преминава още и през драматичните театри в Пловдив и Пазарджик. През 1977 г. се завръща в София, където до 1990 г. игра в “Театър София“.
В последното десетилетие на миналия век напуска и този театър и заедно с друга група артисти започва в новосформирания Малък градски театър “Зад канала“. Играта си там тя определя като най-хубавите моменти на по-късния ѝ живот.
В следващите 30 години тя изиграва десетки роли, за които получава редица награди. Получава “Аскеер“ за водеща женска роля в спектаклите “Свекървата“, “Когато дъждът спря да вали“ и “Госпожа Клайн“, а има и “Аскеер“ за поддържаща женска роля за участието си в “Без кожа“. Сред отличията са и награда на Съюза на артистите, “Икар”, “Златно перо“ и други.
Известна е с това, че често се включва във филмови проекти на млади творци, както и с партньорствата си на сцена с Ицко Финци, Тодор Колев, Чочо Попйорданов и други. По нейните думи раздялата със сцената е много труден момент, но самата тя не желае да бъде “изнасяна като трупче“ и е дошло време да отстъпи място за по-младите, за които разказва и какво прави актьорът на сцената.
“Чрез една история евентуално успяваме да поставим някакъв въпрос пред зрителите, проблем, за който може би не сте помислили и да ви изкараме от безразличие. И само да се замислите или да се разплачете с една сълза, или да се разсмеете, ако това успеем ние да направим, вече има смисъл от цялото представление”
