Допреди няколко седмици изглеждаше, че ситуацията с разпространението на COVID-19 в България се успокоява. Болниците имаха достатъчно места за настаняване на пациенти, а притесненията на всички бяха свързани с бавния процес на ваксиниране, който изненадващо премина в т.нар. “зелени коридори“.
Сега България е в коренно различно положение. "Ситуацията в определени области започва да става изключително сериозна", каза в четвъртък министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.
В средата на март епидемията в България напомня за най-тежката фаза от т.нар. втора вълна, която у нас започна през есента. Директорите на болници отново предупреждават, че леглата в отделенията за COVID-19 не достигат, а приетите в болница с коронавирус се увеличават с близо 1000 души на седмица.
Има обаче една новина. Данните показват, че в самото си начало третата вълна изглежда дори по-висока от втората.
Допреди няколко дни настроението беше такова, все едно епидемията отминава. Успокоението даде възможност на управляващите да започнат да отхлабват мерките, което да позволи на повече хора и бизнеси да се върнат към нормалното си всекидневие. Учениците започнаха да се връщат поетапно в класните стаи, а от 1 март бяха отворени заведенията, търговските центрове и игралните зали.
Сега посоката е сменена. В сряда редица общини и области решиха отново да затворят училищата за децата от 5 до 12 клас и да ги върнат изцяло на дистанционно обучение.
Докато България се приближаваше към този момент, представители на правителство не спираха да повтарят, че държавата се справя отлично с пандемията, а в Европа и света дори вече се говори за “български модел“.
В следващите редове описваме как точно стигнахме дотук, сравняваме данните от последните месеци и търсим отговор на въпроса какво точно представлява "българският модел".
“По най-добрия начин”
От месеци представители на правителството твърдят, че институциите се представят добре по отношение на пандемията. Те често цитират ниската заболеваемост и икономическите мерки в подкрепа на засегнатите.
Отлична оценка беше поставена от премиера Бойко Борисов в края на февруари в Хасково, когато по време на своя обиколка наблюдаваше как върви ваксинационният процес в района.
“Ние управляваме пандемията по най-добрия начин. Това е безспорно и всички колеги го отчитат вече”, каза тогава Борисов.
Седмица по-късно, в първите дни на март, подобно мнение изразиха и двама министри от кабинета – здравният Костадин Ангелов и външният Екатерина Захариева. И двамата са водачи на листи на управляващата партия ГЕРБ за изборите.
Светът говори за българския модел за управление на кризата.Екатерина Захариева
В интервю пред БНТ Екатерина Захариева каза, че “светът говори за българския модел за управление на кризата. Балансът, който правителството намира между това да има мерки - да опазва живота на хората, но също така да запази работните места и икономиката”.
Ден по-рано Костадин Ангелов каза, че за “българския модел” се говори в Европа, а седмица по-късно, на 7 март затвърди думите си със следния коментар, направен от Варна:
“В Европа вече се говори за български модел за решаване на кризата. Защо? Защото страната ни успя да постигне най-добри резултати в областта на заболеваемостта и смъртността след взетите мерки, които бяха много меки и с нисък индекс на строгост, сравнени с другите държави“.
Говори ли светът за България?
Свободна Европа изпрати въпроси до ведомствата на цитираните с молба за примери за това кой е казал, че българското правителство управлява кризата по най-добрия начин, както къде и кой в Европа и света говори за български модел.
До публикуването на този текст отговори от Министерския съвет, Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи не бяха получени.
Потърсихме публикации или коментари на представители на здравните власти и правителствата на други държави, които да дават за пример “българския модел“. Не успяхме да открием.
В последните седмици две от световните медии имат публикации за епидемията в България.
На 21 януари европейското издание на Политико публикува статия за скоростта на ваксиниране в Европейския съюз, който си постави за цел 70% от населението да е имунизирано до лятото. Политико пише, че скоростта на ваксинирането трябва да се ускори пет пъти, за да се изпълни целта. И дава няколко примера.
"Зад всички е България, която няма да стигне целта преди 2040 г. и трябва да ускори процеса 29 пъти", пише изданието.
На 22 февруари Ню Йорк таймс има статия за България, в която съобщава за т.нар. зелени коридори.
"България предлага ваксина на всеки, който поиска, и се появиха дълги опашки, пише в заглавието Ню Йорк таймс.
Изданието споменава, че в края на 2020 г. България е била сред страните с най-висока смъртност в ЕС и че изостава от всички останали по темпове на ваксинация.
И двете статии не споменават нищо за български модел. Не открихме този израз в нито една друга публикация по темата, нито в публичните изказвания на някой международен политик.
Какво казват числата за “българския модел“
Към 11 март данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) показват, че средният брой на заразените на всеки 100 хиляди души население в България е 340 - със 100 повече от регистрираните преди седмица. По-висок е средният брой на заразените в Чехия , Естония, Франция , Италия и други. По-ниски са резултатите в Норвегия, Германия, Хърватия , Румъния и други.
В момента "българският модел" не е изключение и в България има сериозно покачване на заразените, което се случва и в много други държави в Европа.
В последните дни починалите отново са по повече от 100 човека, както беше в най-тежкия период.
Данните за починалите хора с COVID-19 поставят страната в по-лоша позиция. Към 11 март 10 999 души са загубили битката с коронавируса в България. В последните дни починалите отново са по повече от 100 човека, както беше в най-тежкия период в края на миналата година.
Данните на ECDC показват, че смъртността в България е 10,9 на всеки 100 хиляди души население, като само преди седмица този показател беше 8,1. По-високи нива отчитат само 3 държави членки на ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИК). Това са Словакия – 24 души на 100 хиляди население, Чехия – 23,8, както и Унгария - 16,7. Сравнените данни са към 4 март. Повечето смъртни случаи през последната седмица могат само да "издигнат" още България в тази мрачна класация.
Също към 11 март в болниците в България се лекуват 6395 пациенти с COVID-19. Само преди седмица в болници бяха 5093 души. Разликата от 1300 човека обаче не означава, че за една седмица толкова българи са били хоспитализирани. Не, те са много повече, защото голямата част от починалите за този период също са били в болници.
Тези тенденции бяха оценени като притеснителни от представителите на Националния оперативен щаб в четвъртък.
Как премина втората вълна
Преди по-малко от два месеца ситуацията беше коренно различна. На 28 януари 14-дневната заболеваемост беше 125 на 100 хиляди, а по думите на главния здравен инспектор Ангел Кунчев данните към този момент дори са били завишени. И все пак, ръстът на заболеваемостта е три пъти. Тогава в болниците се лекуват 2865 души - повече от наполовина по-малко от днес.
Точно това временно успокоение даде мотив на управляващите да започнат да отварят училища, заведения и молове. Тогава изглеждаше, че страшното отминава.
Втората вълна започна след втората седмица на октомври 2020 г., достигна пика си в средата на ноември, а спадът започна в началото на декември.
Данните за 14-дневната заболеваемост между 14 и 27 октомври показват близко равнище до днешното - 241 на 100 хиляди души. Тогава България е на 21 място между останалите в ЕС и ЕИК.
Средната смъртност в края на октомври 3,4 на 100 хиляди, което е три пъти по-малко от днес. Тогава в болниците има 1450 пациенти с коронавирус, което четири пъти по-малко от хоспитализираните днес.
Ако днес се намираме в началото на трета вълна, както казват представители на здравните власти, то тази трета вълна е значително по-висока от втората.
Развитието на ситуацията миналата есен показва, че пътят нагоре може да бъде много стръмен. Тогава в рамките на две седмици заболеваемостта скача на 388, а после и до 580 на 100 хиляди души. Пикът беше достигнат между 10 и 24 ноември, когато 14-дневната заболеваемост достигна до 666 на всеки 100 хиляди. души. Тогава България вече излезе на първо място в Европа по средна смъртност.
Рекордът по брой настанени в болниците датира от 14 декември, когато с коронавирус за лечение са настанени 7244 души. Ден по-рано е отчетен рекордът за най-голям брой настанени в интензивно отделение – 595 души.
"Затваряме това, отваряме онова"
Експерти алармират, че предстоят тежки няколко седмици, защото броят регистрираните случаи расте, а няма сериозно затягане на мерките на национално ниво.
Според здравния министър и представителите на Националния оперативен щаб (НОЩ) обаче новата вълна на заразяване се дължи най-вече на новите разновидности на вируса.
Според националния консултант по епидемиология на инфекциозните болести д-р Мира Кожухарова, единствената ефективна мярка за справяне с пандемията е ваксинирането. Тя казва, че евентуално ново затягане на мерките едва ли ще даде резултат.
“Решения от вида "затваряме това, отваряме онова" създават чувството за хаос, за импулсивни решения, които не са базирани на обективни факти. Отстрани изглежда като "правим нещо, за да не изглежда, че не правим нищо", каза д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Пред Свободна Европа той коментира, че епидемията следва естествения си път и далеч не е приключила, за което пък е необходимо постигането на колективен имунитет.
По неговите думи правителството не се е справило поради няколко обективни фактора. От една страна е липсвал цялостен план за справяне с пандемията, а този за ваксиниране пък спря да бъде следван след решението на премиера Борисов за “зелените коридори“. Според Кацаров голям проблем е била липсата на добра организация, което е било повлияно от липсата на реални правомощия на Националния оперативен щаб.
“Като цяло се действаше хаотично. Ако преброим колко заповеди са издадени и колко пъти са отменяни, изменяни и допълвани, можем да си направим изводи“, каза той.
Кацаров добави още, че броят на починалите също е фактор, който показва несправянето на здравните власти.
“В края на 2019 г. България беше на първо място в света по показател смъртност с 15,5 души на всеки 1000. В края на 2020 г. завършихме със 17,8. През ноември и декември достигнахме до 35 на 1000 и това е свързано с коронавируса“, каза той.
Според Кацаров последният ключов фактор, показващ, че Бългрия не се справя добре с пандемията, е свързан с бавните темпове на ваксинация на населението.
България дълго време заемаше последното място в ЕС по брой поставени дози, но според данните на ECDC към 10 март вече София е преминала с едно място напред и е задминала по този показател Латвия.
Докато у нас по една доза ваксина са получили средно 4,2 на всеки 100 души, то в Латвия те са 4,1. Лидери по поставени дози в страните от ЕС са Малта с 23,05 на всеки 100 души, Унгария с 14,76 и Дания с 13,11.
На континента най-добре процесът продължава да върви в Обединеното кралство, където доза от ваксината са получили 35,02 на всеки 100 души и Сърбия с 25,73. В световен мащаб пък лидери продължават да са Израел и Обединените арабски емирства.
