Петимата бивши полицаи от Благоевград Мирослав Писов, Георги Калинков, Янко Грахофски, Иво Иванов и Борис Механджийски, подсъдими за убийството на Ангел Димитров-Чората, са виновни, но няма да бъдат наказани.
Причината е, че докато процесът се луташе между трите съдебни инстанции в продължение на 14 години изтече абсолютната давност на престъплението. Това става ясно от окончателното решение по казуса на Върховния касационен съд (ВКС), произнесено в петък.
Върховните съдии постановяват, че петимата бивши полицаи са извършили убийство по непредпазливост. То са изразява в това, че след като са заключили с белезници Димитров и са го оставили на земята, не са предприели нищо, въпреки че той е викал, че се задушава.
Политически намеси
Чората почина през 2005 г. в центъра на Благоевград при акция по задържането му на спецчасти в рамките на операцията на МВР „Респект“. Смъртта му предизвика силен обществен отзвук, тъй като първоначално министерството опита да скрие случая, а след това лансира версията, че Димитров е починал от стрес при вида на маскираните полицаи. Накрая се стигна до разследване, след като тогавашният вътрешен министър Румен Петков промени позицията си и се разграничи от действията на служителите си.
Процесът беше белязан от явен политически натиск, упражнен още в началото на първия премиерски мандат на Бойко Борисов (2009-2013), който даде указание на магистратите – да вземат „правилното решение“. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов пък обяви подсъдимите за невинни и изрази очакване, че ще бъдат оправдани. Впоследствие дори присъства на полицейски протест в защита на петимата бивши полицаи.
Ходът на делото
Самото дело беше изпъстрено от обрати и повторни разглеждания заради противоречиви експертизи, които сочеха различни причини за смъртта на жертвата. Първата от тях сочеше, че Димитров е починал от тежка черепно-мозъчна травма и разкъсване на аортата вследствие на причинен побой. Според друго експертно заключение обаче той се е задушил, докато е бил притиснат на земята с белезници, а сред причините за това са хронични заболявания и злоупотреба с наркотици.
Първоначално подсъдимите получиха тежки присъди от 19 години затвор за Мирослав Писов и по 18 за останалите. Наказанията обаче бяха отменени от ВКС през 2011 г., а делото – върнато за преразглеждане. Три години по-късно Европейският съд по правата на човека в Страсбург прие, че българските власти са нарушили правото на живот и забраната за нехуманно и унизително отношение, както и правото на справедлив процес. Затова осъди България да плати 50 000 евро обезщетение на близките на Димитров и близо 35 000 евро разноски.
През април 2019 г. върховните съдии постановиха по 7-годишни присъди за петимата бивши полицаи. Впоследствие Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков сезираха главния прокурор Сотир Цацаров с искане за възобнояване на делото, което той внесе във ВКС в края на май 2019 г. В края на същата година третата инстанция въобнови разглеждането на казуса, за да се стигне до окончателното му приключване по давност.
Мотивите на ВКС
В мотивите, с които петимата са признати за виновни е посочено, че те са възприели виковете на Димитров, недвусмислено насочващи към затруднение в дишането. Съдът приема, че са били длъжни поне да го обърнат по гръб или настрани, а дори и да го изправят и да му свалят белезниците, за да спасят живота му.
„Подсъдимите не са проявили дължимата грижа и внимание в такава голяма степен, че са пренебрегнали очевидното за всеки друг в същата ситуация. Те са чули виковете на пострадалия Димитров за това, че не може да диша и са възприели особеностите на неговата фигура, а именно наднорменото тегло, т. е. те обективно са могли да възприемат със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на съставомерните последици, а и реално са разполагали с необходимото време“, пише ВКС в последното си решение по делото.
Върховните съдии постановяват още, че погасителната давност по отношение на исковете, предявени от близките на Чората обаче не е изтекла. Затова максималните суми, до които биха могли да се уважат гражданските им претенции, са 80 000 лв. за бащата Райчо Димитров и по 30 000 лв. на всеки от останалите трима роднини на убития.
