Краят на 2006 г. България е на прага на Европейския съюз (ЕС). Настроението в правителството на Сергей Станишев (2005-2009), подкрепяно от БСП, НДСВ и ДПС, обаче е помрачено от неприятна новина, дошла от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Установена е крупна измама с евросредства, в която са замесени имената на близки до управляващите бизнесмени и двама германски граждани.
Германците бързо са изправени пред съда и са осъдени още през 2008 г., докато съдбата на българското разследване е по-различна. През 2007 г. казусът е разделен в две дела, по които следват идентични обрати. През 2010 г. на първа инстанция и по двата процеса са произнесени осъдителни присъди, които след това са отменени. Едното дело приключи окончателно с оправдателни присъди в края на 2016 г., а другото беше прекратено по давност в началото на тази седмица. Осъдени няма.
Става въпрос за т.нар. афера „САПАРД“, която през първото десетилетие от членството на България в ЕС се превърна в тест за правораздавателната система на страната в очите на Брюксел. Тест, който 14 години по-късно окончателно се оформи като един предизвестен прокурорски провал.
Как започна всичко
Няколко свързани български дружества получават субсидия по програма САПАРД по проект за закупуване на нови месопреработвателни машини. ОЛАФ обаче установява, че с европейските средства от чужбина са купени стари машини на завишени цени. В Германия е образувано дело, по което Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт са осъдени за съставяне на фалшиви фактури по поръчение на хора от България.
Следва сигнал от ОЛАФ до българската прокуратура, която образува свое разследване през декември 2006 г. Половин година по-късно, през май 2007 г., германските власти изпращат в София всички доказателства, събрани по случая.
Българските им колеги ги анализират и в края на същата година решават да ги разделят в две производства. Едното е за престъпна група, източила 7.5 млн. евро – срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Анна Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, Григор Главев, Петя Хаджииванова и Радмил Петров. Другото е за пране на пари – срещу Людмил Стойков, Марио Николов, жена му Мариана, Анна Шаркова, Иван Иванов, Григор Главев и Валентин Иванов.
Едни и същи доказателства, различен подход
Сред пратените от Германия доказателства са и серия имейли, в които двамата германци обсъждат издаването на фактури за покупко-продажба на машини за месопреработка с Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров. В София са изпратени и самите фактури, чието съдържание съвпада с информацията от проследената комуникация между шестимата.
Въпреки това Софийската градска прокуратура (СГП) решава да приобщи доказателствата от Германия само към делото за пране на пари, по което обаче не са повдигнати обвинения на Хаджииванова и Петров. Двамата стават подсъдими само в процеса за източване на средства от САПАРД.
В България никой не е обвинен за фалшивите фактури, за които са осъдени Райзахер и Енгелхарт.
Този развой води до непреодолим проблем – германските разследващи са събрали уличаващи данни за група от четирима българи, която обаче е разделена в две различни дела. За капак – в едното от делата събраните в Германия доказателства отсъстват. Освен това в България никой не е обвинен за фалшивите фактури, за които са осъдени Райзахер и Енгелхарт.
Казано с други думи – нито едно от двете български производства не се придържа изцяло към фактите, установени от германските разследващи. СГП така и не обясни подробно през годините защо възприе този подход. Друг въпрос, останал без отговор, е защо прокуратурата не потърси отговорност по случая от никого в Държавен фонд „Земеделие“, въпреки че той извършва общо три проверки на машините по този проект и всеки път констатира, че те са нови.
Краткотраен успех
Първоначално двете дела се движат успоредно и завършват с тежки осъдителни присъди на първа инстанция. През юни 2010 г. тогавашният председател на Софийския градски съд (СГС) Георги Колев осъди Марио Николов на 12 години затвор за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД, но оправда Петя Хаджииванова и Радмил Петров. Прокуратурата изненадащо не протестира и така оправдателните присъди на двамата влязоха в сила още тогава.
Повечето ръководители на фирмите, сключили договори с ДФ „Земеделие“, получиха 10-годишни наказания – Анна Шаркова („Родопа мийт“), Валентин Ангелов („Родопа консерв“), Лазарина Георгиева („Птицекланица - Чубра“) и Иван Иванов („Палмигра“). Само покойният вече шеф на „Родопа голд“ Григор Главев беше осъден по-леко на 3 години условно.
Две години по-късно, през август 2012 г., Софийският апелативен съд (САС) обаче отмени осъдителните присъди, посочвайки в мотивите си, че вместо да ги аргументира, съдия Колев буквално е преписвал пасажи от обвинителния акт. През това време той беше избран от Висшия съдебен съвет за председател на Върховния административен съд, въпреки че до онзи момент не се беше занимавал с административно правораздаване.
Делото за пране на пари по аферата „САПАРД“ имаше същата съдба. Съдия Румяна Ченалова от СГС чете осъдителни присъди през 2010 г., с изключение на Людмил Стойков и Марио Николов, които бяха оправдани още тогава. Две години по-късно САС отмени осъдителните присъди на останалите подсъдими.
Прокурорът, който осъди прокуратурата
Междувременно се появи друг не по-малко емблематичен за целия казус сюжет. Прокурор Стойчо Ненков от Софийската апелативна прокуратура (САП) сам се превърна в заподозрян, тъй като оттегли протеста на своя колежка срещу оправдателните присъди на Стойков и Николов.
„Тези дела се наблюдават от екип от Върховната касационна прокуратура. И тримата колеги от този екип са обсъдили с Ненков делото и мнението на всички тях е, че трябва да има протест, но в последния момент Ненков все пак отказва да протестира оправдателните присъди на двамата ключови обвиняеми“, обяви на специален брифинг през ноември 2012 г. тогавашният временен главен прокурор Бойко Найденов, който пое поста след назначаването на Борис Велчев в Конституционния съд до избора на Сотир Цацаров.
Делото е провалено от тези, които са работили по него.Стойчо Ненков, САП
Прокурор Ненков обаче не си замълча и на свой ред застана пред медиите: „Делото е провалено изначало и сега вероятно някои искат да има някаква изненада. Делото е провалено от тези, които са работили по него – разследващият орган и прокурорите.“
Заради намесата си по случая в началото на 2013 г. той стана обвиняем по дело за престъпление срещу правосъдието, което продължи малко повече от година, само за да бъде прекратено от прокуратурата през 2014 г. поради липса на престъпление. Ненков на свой ред заведе дело срещу държавното обвинение, по което през 2020 г. Софийският градски съд му присъди обезщетение от 30 000 лева.
На този фон делото за пране на пари по аферата „САПАРД“ беше възобновено от Върховния касационен съд (ВКС) по искане на Бойко Найденов, но приключи с окончателни оправдателни присъди за всички подсъдими през 2016 г.
Финалът в спецсъда
Паралелният процес за източване на 7.5 млн. евро пък акостира през 2014 г. в новосъздадения тогава Специализиран наказателен съд. Докато течеше разглеждането там изтече давността за участието в престъпната група на няколко от подсъдимите. Така накрая останаха обвиненията само срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова и Валентин Ангелов, които бяха оправдани и от двете специализирани инстанции.
Прокуратурата протестира пред ВКС, който прие миналата година, че в протеста няма никакви аргументи срещу оправдателните присъди на Мариана Николова и Ангелов и затова делото срещу тях окончателно приключи. По отношение на Марио Николов и Ана Шаркова върховните съдии постановиха, че апелативният спецсъд е извършил процесуални нарушения и затова му върнаха делото за ново разглеждане.
Сред мотивите на ВКС присъстваше и констатацията, че престъпна група, начело с бизнесмена Николов, действително може да е съществувала, макар че към онзи момент от другите подсъдими беше останала само Шаркова. Върховният съд потвърди, че по случая има доказателства за участие в такава група на оправданите още в началото на делото Радмил Петров и Петя Хаджииванова.
След като процесът беше върнат обратно в Апелативния специализиран наказателен съд, на 1 март той констатира, че абсолютната давност е изтекла и го прекрати окончателно.
Така 13 години след осъждането на Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт в Германия, България сложи точка на аферата „САПАРД“ без нито един наказан. Осъдена по този случай е единствено самата прокуратура, но все още не е ясно колко точно обезщетения ще трябва да плати.
