Наричан е крал, икона и гений. Има впечатляващи успехи като футболист и треньор на „Ливърпул“ и е смятан е за един от най-великите играчи на клуба. Самият той казва, че отборът е неговият дом. А феновете го боготворят не само заради футболните му успехи, а и заради това, че застава до тях в трудните моменти. Той е Кени Далглиш, който на 4 март навърши 70 години.
Кенет Далглиш е роден през 1951 г. в Глазгоу и от дете е запален по футбола. Историята му с „Ливърпул“ започва през август 1966 г. Тогава 15-годишният шотландски нападател се явява на проби на клубния стадион „Анфийлд“, но не е одобрен. 11 години по-късно същият отбор плаща за трансфера му рекордна тогава сума.
Преди да започне да играе за „Ливърпул“, Далглиш е нападател в „Селтик“. Той изиграва 324 мача с отбора и вкарва 167 гола. Става шампион на Шотландия пет пъти, печели купата на страната четири пъти и веднъж купата на лигата. През 1974 г. е избран за футболист на годината на Шотландия.
През 1977 г. е взет в „Ливърпул“, за да замести легендата Кевин Кийгън. Още в първия си сезон с отбора оглавява класациите с многобройните си голове, сред които на финала за Купата на европейските шампиони срещу Брюж за победата с 1:0 през 1978 г.
„Това се оказа само началото на невероятна кариера, която ще го превърне в икона на „Анфийлд“, пише в представянето му на сайта на Ливърпул. „Той беше истински гений – твърдение, подкрепено от кадрите на всеки един от неговите 172 гола.“
С прочутия британски клуб Далглиш става шесткратен шампион на Англия, печели три пъти Купата на европейските шампиони и веднъж Суперкупата на стария континент. През 1985 г. става мениджър на клуба си, но продължава да играе. Заради всеотдайността си си спечелва прозвището Кинг Кени (крал Кени). През 1979 и 1983 г. е избран за футболист на годината на Англия.
През 1989 г. е изправен пред най-тежкия момент не само в своята кариера, а и в английския футбол изобщо – трагедията на стадиона „Хилзбъро“. На 15 април по време на мач между „Ливърпул“ и „Нотингам Форест“ 96 фенове на отбора са стъпкани до смърт. Причината е, че в един от секторите са допуснати много повече хора от допустимото. Ранените са стотици.
Поведението на Далглиш след трагедията става причина той да бъде уважаван не само заради успехите си във футбола. Далглиш присъства на погребенията на всички жертви и никога не отказва да говори с близките им. Почти никога не говори публично за трагедията, но подкрепя семействата на жертвите в опитите им да намерят справедливост.
Две години след събитията на „Хилзбъро“, Далглиш напуска „Ливърпул“. В едно от малкото си интервюта пред британския вестник Гардиън не отрича, че трагедията е причина за решението му. След това той работи с „Блекбърн Роувърс“, извеждайки отбора от Втора дивизия до шампион на Англия. После с „Глазгоу Рейнджърс“ и „Нюкасъл“. През 2011 г. се връща за кратко в „Ливърпул“, но след това се оттегля.
Отборът обаче остава „завинаги част“ от него. Заглавието на автобиографията му е „Ливърпул. Моят дом“ (изд. на български език от Хибрид букс, преведена от Ангел Красимиров).
Кени Далглиш е известен и с благотворителната си дейност. През 2004 г. заедно със съпругата си Мариана основава фондация, която подпомага болници, които лекуват онкологични заболявания. През 2018 г. е посветен в рицарско звание заради приноса му към футбола и заради благотворителната му дейност.
