Конрад Аденауер, първият канцлер

Колко думи стигат за край на един дълъг, активен, умен, отдаден на родината и посветен на Бога и Човека живот? На кьолнски диалект – шест, на български - осем:

„Няма за какво чак толкова да се плаче”.

Това са последните думи на Конрад Аденауер. Без него Европа и досега щеше да е разделена, Германия нямаше да е Германия, а светът щеше да има едно вдъхновение по-малко.

Аденауер е роден през 1876 в Кьолн, провинция Рейн, кралство Прусия. Възпитан е в католически дух и расте под знака на Културкампф - духовно и политическо движение, което дискутира мястото и ролята на религията.

Рейнландците не искат да са в Прусия, а Аденауер мрази „прусашкото”, задължението да се жертваш за държавата. Основна ценност е човекът, държавата е за човека, не той за държавата - идея, която определя отношението му и към нацистите, и към комунистите, чиито етатизъм е от прусашки тип.

В гимназията Конрад е „добър, но незабележим ученик”, иска да продължи, но баща му няма пари и става момче за всичко в една банка. Скоро обаче получава общинска стипендия и учи право и икономика. След 7 години в университета, той пак е беден като църковна мишка – кара неплатен стаж в прокуратурата на Кьолн.

Следващата година материалното му положение се подобрява, нает е в адвокатска кантора, и стартира политическа кариера в католическата Партия на центъра. През 1904 г. Аденауер се жени за Ема Вайер, повече умна, отколкото красива дама от богато семейство и изкачва политическата стълба – член и председател на кьолнския градски съвет, заместник кмет.

Негов биограф пише: „Като избягва крайните политически движения, Аденауер се ангажира с буржоазния здрав разум, трудолюбие, ред, християнски морал и ценности и е посветен на изкореняване на безпорядъка, неефективността, ирационалността и политическата неморалност”.

Заради крехко здраве е освободен от военна служба и през Първата световна война продължава да работи за родния град. През 1916 г. обаче съпругата му умира, отровена с гъби, а Конрад преживява автомобилна катастрофа с тежки поражения по лицето.

През 1917 г. вече е кмет и превръща Кьолн в „град на Запада” - открива се Кьолнският университет, градските укрепления стават „зелен пояс”, възстановява се индустриалното изложение, пристанището се разширява, градят се нови мостове на Рейн, идват чужди инвеститори.

През 1921 г. Аденауер е президент на Пруския държавен съвет, идеите и активността му го правят водещ политик на следвоенна Германия, макар че му печелят и врагове. А после той се сблъсква и с нацистите, които смята за въплъщение на омразната му прусащина.

През 1933 г. Хитлер идва на посещение в Кьолн, а Аденауер не го посреща на летището и забранява нацистките знамена по улиците. Махнат е от кметското място, банковите му сметки са замразени. Семейството му - женен втори път и с общо 8 деца - остава на улицата, но той намира начин да се погрижи за тях, а сам се приютява в бенедиктински манастир.

През 1934 г. е арестуван, но се измъква, през 1944 е арестуван пак и пратен в лагер, а после е преместен в абатството-затвор Браувайлер. Началникът на затвора го моли да не се самоубива.

„Защо смятате, че ще го направя – пита затворникът. „Вие сте стар, нямате какво да губите, а ако се самоубиете, ще имам неприятности” – гласи отговорът. Конрад Аденауер е на 68. Най-значимите дела на живота му предстоят.

След войната, неопетненият Аденауер пак е кмет на Кьолн, а после се отдава на партийна работа - председател е на новия Християндемократически съюд (ХДС), плод на идеите му за народна партия, с католици и протестанти заедно.

През 1947 г. той подписва Парижкия мирен договор, с който Германия става федерална република, после е шеф на Парламентарния съвет за новата Конституция, с която се създава ФРГ, а през 1949 г. става и първи канцлер.

Заради възрастта, мнозина смятат, че ще е символичен, не реален канцлер, но той енергично реализира основните си цели – денацификация и възстановяване на съсипаната Германия, полагане основите на обединена Европа, противопоставяне на комунизма.

Конрад Аденауер е избиран за канцлер още три пъти. През неговите 14 години на власт, Германия става световно икономическо чудо и неделима част от свободния свят.

През 1951 г. той подписва договора за Европейската общност за въглища и стомана, основата на днешния ЕС, а през 1957 г. включва страната в Европейската икономическа общност.

През 1955 г. Германия е в НАТО и възстановява армията си, същата година СССР признава ФРГ, а канцлерът отива в Москва и се връща с последните 38 хиляди немски пленници.

Аденауер въвежда социалното пазарно стопанство, ражда се стабилната немска марка и още през 1953 г. се достига предвоенното благосъстояние. Той създава добър климат за евреите и изплаща репарации за Холокоста на новата държава Израел.

Когато през 1967 г. смъртта настига 91-годишния Конрад Аденауер, той наистина няма за какво да плаче, напротив – може само да се усмихва на щедрото политическо наследство, което оставя.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.