Херман Хесе
Писател, /1877 – 1962/
Произход: Германия/Швейцария, интелектуално семейство на мисионери-пиетисти
Образование: Латинско училище в Гьотинген, Евангелистка теологична семинария в Маулброн; чиракува за часовникар и книжар
Интереси: Теология, филология, право, митология, литература, философия
Постижения: Романите "Петер Каменцинд“, "Сидхарта“, "Степният вълк“, "Игра на стъклени перли“
Признание: Нобелова награда за литература през 1947 г.
През 1968 г. светът е озвучен от "Born to be wild" на Steppenwolf - група, наречена на "Степният вълк", прочута книга на Херман Хесе. Мъртъв от 6 години, той сякаш е жив и продължава опита да балансира между човек и хора, да жонглира между материята на духа и духа на материята.
"Под щастие разбирам обективната самоцелност на битието извън времето, вечната музика на света, онова, което наричат "хармония на сферите" или "усмивката на боговете". Така в "Игра на стъклени перли" Хесе изсвирва темата за раждането, битието и смисъла на света. И смята, че търсенето на пътя към себе си минава през разбирането, че противоречията те правят цял. Те са страшни, но и вдъхновяващи, защото инструментите за свързването им са изкуството, науката, медитацията. И един, който рядко се отбелязва – смъртта.
Херман Хесе е роден в немско семейство, което изглежда като сглобено. Баща му е немец от Естония, Руската империя, има славянски примеси, друга чувствителност, други приказки, спомня си други хора и други правила.
Майка му е родена в Индия, но е от Югозападна Германия, с френска и швейцарска кръв. Общото е пиетизмът - от латинското pietas, “благочестие". Това лутеранско течение от ХVІІ век издига в култ нравствеността и смирението, отрича светските забави и църковната обредност. Хесе от дете се противи - не иска да е пиетист, обича целия живот, не само част от него. Трудно се живее така, но кой е казал, че да си човек, значи да е лесно?
Той води битка и с училището. На 12 години вече знае, че ще е поет, но няма училище за поети, а другото може да учи сам. Или при дядо си Херман Гундерт, доктор по философия, полиглот, издател и мисионер на Изток, чиито дом е пълен с книги, екзотични предмети и далечни гости.
Едно от лекарствата, които Хесе взима, за да хармонизира противоречията, е съчетанието на Запада с Изтока. В библиотеката му заедно са "Тъй рече Заратустра" и "Дао дъ дзин". Но целта не е сливане на двата свята, а вплитане - например на медитацията, за да забавим темпото. Или на Дао - Пътя, който да изминеш между себе си и себе си, за да откриеш себе си.
Иначе самият писател още след пътуването си в Индия разбира, че хармонизирането на Изтока и Запада извън идеите е утопия. Затова дори в романа "Сидхарта", Индия е само атмосфера, декор, фон.
Херман Хесе е роден през 1877 г. в Калв, Баден-Вюртенберг. Момчето е умно и своенравно. "Учех от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, от Пан и танцуващия бог от съкровищата на дядо. Владеех цялата приказна мъдрост на детството" – пише Хесе.
Но училището е болезнено и, макар най-добър в клас, често го изхвърлят за лошо поведение. Опитът за самоубийство не помага – носи му само главоболие и депресии. На 15 г. се събира с лоши другари, пие, пуши, ходи по кръчмите - търси себе си, а блъска стени. Но в Калв се съвзема – хваща се с градинарство, помага в издателството на баща си, гълта книгите на дядо си, чиракува за часовникар и книжар. Хесе продължава сам да се образова, влюбва се в немския романтизъм и прихваща естетизма като платформа. Неговите "Романтични песни" хващат окото на един издател. Резултатът е "Петер Каменцинд", първият роман на Хесе. Книгата се харесва и му носи доста пари.
В началото на ХХ век, Хесе живее в Базел и пътува из Италия с Мария Бернули, за която се жени. Издава книги с разкази, поезия, все по-влиятелен става и с литературна критика в немската преса.
С началото на Първата Световна война започва един от най-тежките периоди в живота му. Той е възмутен от патриотарските безумия и публикува статия, в която заявява: "Любовта е по-велика от омразата, разбирателството е по-важно от гнева, мирът е по-благороден от войната – това са нещата, които тази Световна война ще изгори в нашите спомени". Но вместо да посее разум, жъне омраза – в Германия го наричат предател и не го публикуват. Хесе е изолиран, идват и други драми - умира баща му, синът му се разболява, жена му отива в клиника за шизофреници.
В опит да остане жив, Хесе кара психотерапия при Юнг, а през 1919 г. издава "Демиан", книга за борбата между илюзията и духовната истина. Той се разделя с жена си, оставя децата на роднини и заживява в Монтаньола. Там рисува, пише и през 1922 г. издава "Сидхарта". Героят на романа беседва с Буда, минава през духовно обучение, но води и разгулен живот в търсене на истината. Намира я, щом става лодкар и чува истинския шум на реката.
През 1923 г. Херман Хесе се жени втори път, но този брак е още по-неуспешен – трае 7 месеца, а разводът се точи три години. Заради здравето си често е в Баден, пише статии, поезия и работи над "Степния вълк", чиито герой "е раздвоен не само между два полюса, например между инстинкта и духа или между светеца и развратника. Не, той се люшка между хиляди, безброй полюси". Книгата излиза през 1927, за 50-годишнината на Хесе, отбелязана и с трети брак, този път успешен – живее с Нинон Долбин, специалист по история на изкуството, до смъртта си през 1962.
Между двете войни Хесе е особено плодовит, а новата любов го вдъхновява за "Нарцис и Голдмунд". Но всичко това е само подготовка за най-великата му книга – "Игра на стъклени перли". Той я пише 12-13 години, а когато Томас Ман прочита историята за Касталия и магистър Йозеф Кнехт, малко завижда на приятеля си, въпреки че изразява "възхищение от едно наистина зряло майсторство".
"Игра на стъклени перли" е антиутопия, опакована като утопия. Самият Хесе казва: "За мен бяха важни две неща - да изградя духовно пространство, в което да дишам и да живея, въпреки отровата на света… да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили и да подкрепя приятелите си в Германия".
Книгата излиза през 1943 г.. Германците не го разбират и иронизират великия си писател. Но светът има очи – през 1946 г. Херман Хесе получава Нобел за литература. После той е забравен от литературната публика и потъва в старостта, за която пише, че е "също такава прекрасна задача, както да си млад, да се учиш да умираш и да умираш е също такава почтена функция, както всяка друга".
След смъртта му го откриват хипитата. И пламва пожарът на стремежа към всемирно единство на духа, запален от Херман Хесе, чиято "педагогическа провинция" Касталия и днес, 4 века преди да се появи, продължава да има своите страстни ученици.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.